Рубриката на Sportal.bg „Снукър пантеон“ е посветена на корените на джентълменския спорт и на личностите, които с приключенията си и отдадеността си на играта са се превърнали в легенди.
В легенди, и то във времена, когато изобщо не е било лесно да станеш легенда или дори звезда, бутайки топката по масата с щека в ръка. Затова незаменим и незабравим ще остане завинаги Д
. Защото без Джо Дейвис нямаше да гледаме
по телевизията и нямаше да се радваме на изпълненията на днешните топ играчи на живо, нямаше да очакваме с нетърпение мачовете между Рони О‘Съливан и Стивън Хендри.
Джо Дейвис обаче можеше да се окаже и самотен проблясък в историята на този спорт, ако нямаше кой да „поеме щафетата“, да продължи делото му, да създаде общност и да развие снукъра до момент, в който ще си спомняме и ще четем с интерес за някогашния великан около масата. Този „кой“ се оказа братът на Джо –
.
Третото издание може да бъде в името на само една личност, която в кариерата си е успяла някак си да събере романтиката от миналото, неизвестността и рисковете на опита за прогрес и дори е могла да повлияе на развитието на модерната епоха на снукъра. Можем да говорим за нова епоха, при положение че снукър за първи път се е играл на каквото и да е ниво през 1870 година, а един век по-късно е въведена ранкинг системата, която впоследствие с известни корекции и подобрения познаваме и в днешно време.
Това е Рей Риърдън – доминатор на масата след апогея на братята Дейвис, доминатор на масата при въвеждането на телевизионното излъчване на снукъра, доминатор на масата на световни първенства с шестте си световни титли и доминатор на масата в момента, когато „Крусибъл“ бе просто експериментално съоръжение за провеждане на планетарен шампионат. Рей Риърдън, който и до днес е най-възрастният носител на ранкинг титла с триумфа си през 1982-ра в Proffesional Players Tournament, когато е на 50. Същият Риърдън, който взе под крилото си Рони О’Съливан и го тренира за спечелването на световната титла през 2004-а и който, по думите и на двамата, го научи да се наслаждава на тактическия аспект от играта, да се наслаждава на размяната на сейфти удари...
Ако оставим настрана патоса за момент, то Рей Риърдън може да се опише по следния начин: роден на 8 октомври 1932 година в уелското градче Тредегар, хегемон между топките през 70-те години на миналия век. 6-кратен световен шампион между 1970 и 1978 година, последната от които титли спечелена в театър „Крусибъл“ – сега всепризнат храм на снукъра, но по това време едва за втори път изпълняващ ролята на арена на световните първенства. Именно звездния статут на Риърдън по това време покрай атрактивните турнири Pot Black провокират ВВС за първи път в историята да излъчва кадри от планетарния шампионат по снукър през 78-а.
О, да, и още нещо. Нали знаете как Рони О‘Съливан е с прякор Ракетата, Джон Хигинс е Вълшебника от Уишоу, а Джъд Тръмп е Асото в колодата? Рей Риърдън през 70-те години успява първи да си извоюва правото на прякор и съответно да стане първото международно (или поне всеобщо в рамките на Великобритания) разпознаваемо лице, първата снукър телевизионна звезда със свое собствено прозвище – Дракула. Въпреки че може да звучи заплашително и не дотам уважително, самият велик уелсец се наслаждава на физическата си прилика с легендарния вампир от романа на Брам Стокър.
И така точно в края на 70-те, когато Дракула властва над снукър света и отваря всеобщия интерес към играта и позволява да се говори за комерсиалност и реклама, и рейтинг, Риърдън неусетно (може би) спомага за големия бум на този спорт през 80-те. През 80-те, когато снукърът владееше британския екран и милиони затаяваха дъх пред своите приемници.
Във втората част на „
Снукър пантеон
“ за Рей Риърдън – Дракула ще разкрием как точно брилянтният тактик спомогна за преминаването от една ера към друга, а в по-късен етап от житейския си път повлия на най-надарения професионалист, раждал се някога... (да, става дума за Рони О‘Съливан).