Тереза Маринова: Сега ще ставам журналистка

Тереза Маринова е една жива българска легенда. Тя е най-успешната ни състезателка в тройния скок при жените. След многобройни контузии и вирусна инфекция, която претърпя наскоро, една от най-харизматичните личности в българския спорт реши да сложи край на една впечатляваща спортна кариера. На 30 години, само 36 дни преди началото на олимпийски игри в Пекин,  Тереза обяви официално края на своята спортна дейност. Родена на 5 септември 1977 година в Плевен. Неомъжена. Баща й Мончо Маринов е рекордьор на България на 800 м през 1974 г. (1:47.7). Има двама братя и една сестра. По-големият й брат Цветомир Маринов е рекордьор на България на 400 м за юноши (46.66) и е втори на ЕП за юноши в Нередхаза 1995 г. на 400 м. Треньорът, при когото постига най-големите си успехи, е Христо Марков.

В спортната си кариера Тереза безброй отличия – олимпийска шампионка от Сидни`2000 с 15.20 метра, което и до днес е национален рекорд на България, световна шампионка в зала в Лисабон`2001, европейска шампионка в зала от Виена`2000, балканска, европейска и световна шампионка за девойки. Световна рекордьорка за девойки с 14.62 метра. Успехите й са неизброими. Липсва й единствено световния рекорд за жени. Минути след като обяви края на впечатляващата си кариера Тереза Маринова даде обширно интервю специално за Sportal.bg

-    Тежко е, няма как да е леко. В който и да е момент и по какъвто и да е повод, е трудно. Дори да бях станала още веднъж олимпийска шампионка пак щеше да ми е трудно да кажа край.

-    С Христо Марков бяхте един изключително успешен тандем, двама олимпийски шампиони. Ще се появи ли нов такъв тандем?

-    Аз пожелавам на Христо наистина да намери един състезател – достатъчно добър, за да докаже и с него всичко онова, което знае и което може. За мен нещата на този етап седят по коренно различен начин. Не искам да заявявам категорично, че няма да се занимавам с треньорство, но на този етап нямам такива намерения. Имам желанието, но условията и начинът, по който седят нещата в спорта, ме карат да се отказвам.

-    Какво ти каза той, когато взехте решението да прекратиш кариерата си?

-    Честно да си кажа за него нещата бяха много по-трудни, отколкото за мен. Той каза: “няма да си простя това, че те виждам всеки ден как се мъчиш с този крак и продължаваш да си тук”, но в крайна сметка това е нещо, което аз наистина съм искала. Никой не ме е накарал на сила да продължавам да бъда на стадиона, въпреки всичките си операции и травми. Наистина исках един прекрасен завършек на тази кариера с един хубав резултат и едно добро класиране на Олимпиадата, но невинаги става това, което искаме.

-    Постигнала си почти всичко в своята кариера, не притежаваш единствено световния рекорд за жени. Има ли нещо, за което съжаляваш, че не си спечелила?

-    Винаги съм заявявала моето огромно желание името ми да бъде изписано срещу световния рекорд за жени. Не успях да го постигна, но когато си тръгваш от един спорт с толкова активи – пет пъти съм се качвала на стълбичката на големи състезания, три пъти се е слушал българският химн заради мен. Като девойка успях да взема абсолютно всичко от спорта. Световният ми рекорд седи до ден днешен. Съжалявам наистина за световния рекорд за жени, защото мислех, че е по силите ми, но беше ясно, че ще ми е доста трудно.

-    Ти обяви днес, че прекратяваш кариерата си, но все пак някой обади ли ти се преди това?

-    Вчера единственият човек от средите на тройния скок, с когото разговарях, беше Мария Димитрова. Тя ми се обади, опита се по някакъв начин да ме убеди, че не трябва да се отказвам точно сега, но аз й обясних, че за мен лично без да имам шансове за голямо постижение тази година няма смисъл. Моите амбиции са може би по-различни от тези на момичетата, които идват след мен и ще ни представят на Олимпиадата в тройния скок. Пожелавам им наистина успех, дано да развият всички свои качества, да постигнат моите успехи и тези на Ива Пранджева преди мен, защото тройният скок е българска дисциплина и се надявам да остане такава.

-    В момента три момичета – Петя Дачева, Мария Димитрова и Гита Додова имат “Б” норматив и със сигурност поне една от тях ще участва в Пекин. Мислиш ли, че имат възможности поне две от тях да покрият и “А” нормата, за да имаме две участнички в Пекин?

-    Смятам, че е възможно. До 23-и юли има много време и те ще имат възможности да покрият нормата. Специално за Гита и Петя, наблюдавах ги в последните няколко състезания и мога да кажа, че с малки фаулове, постигнаха много добри опити и са близко до норматива.

-    Малко неочаквано се получи, но все пак последният ти старт беше пред българска публика. Това донесе ли ти вътрешно удовлетворение?

-    Честно казано не, защото този резултат не беше много успешен за мен и може би малко съжалявам, че участвах. Но пак казвам – истината е, че на мен винаги са ми липсвали големи състезания в България, това ми е било винаги мечтата - да скачам пред пълен стадион в България. Така както е било по времето на Христо и на Стефка. Но сега, както всички знаят, започва едно хубаво начинание с турнира “Павел Павлов”. Надявам се да продължи и хората да се върнат по стадионите и се надявам в скоро време да можем да гледаме един уникален турнир с уникални атлети и наистина с една прекрасна публика.

-    Една Татяна Лебедева е на 31 години и обяви, че все още ни мисли за край на кариерата си. Тя също имаше много контузии. След като вече е ясно, че ти няма да участваш на олимпийските игри имаш ли фаворитка за златния медал в Пекин?

-    Мисля, че може би в сравнение с последните две Олимпиади в Сидни и Атина тази година борбата в тройния скок ще е доста по-оспорвана. Има три-четири момичета, които са много близо една до друга по резултати около и над 15.00 метра. Наистина ще е въпрос на моментно състояние, нямам фаворитка. Татяна Лебедева обаче е най-титулованата състезателка в тройния скок в последните може би 5 години, но на последните две Олимпиади тя се проваля точно в тройния скок. Стана олимпийска шампионка в скока на дължина. Може би има някаква орис, може би е съдба. Тя се връща след операция на ахилеса и й пожелавам тази Олимпиада наистина да е успешна за нея. Мисля, че все пак нейната дисциплина е тройният скок.

-    Като теглиш чертата, кой е най-незабравимият момент в спортната ти кариера?

-    Най-незабравима за мен си остава Олимпиадата в Сидни, защото в крайна сметка олимпийската титла е най-голямото нещо, което един спортист може да спечели. Олимпиадата не може да се сравни с нищо. Всяко едно състезание, дали успешно или неуспешно за мен, е носило някакви дивиденти, изводи, така че няма за какво да съжалявам. Тръгвам си от атлетиката без никакви съжаления, направих всичко, което беше по силите ми.

-    Най-близките ти хора как реагираха на решението ти да сложиш край на кариерата си?

-    Аз се притеснявах единствено от това как баща ми ще приеме нещата, защото все пак той е спортист. Но той ги прие доста лесно. От две години ми повтаря, че здравето ми е най-важно от всичко. Хората покрай мен приеха сравнително добре нещата. Дори и аз смятах, че ще ми бъде доста по-тежко, но приятелите ми проявиха разбиране и смятат, че може би това е най-правилното решение.

-    Сега какво ти се върти в главата?

-    Вчера бях в болницата на контролен преглед и се оказа, че нещата се подобряват, но тепърва ми трябва почивка 1-2 месеца почивка, за да мога да възстановя здравето си и да вляза в кондиция. През тези месеци ще се опитам да надникна много надълбоко, за да разбера вътрешно с какво искам да се занимавам. Човек трябва да се занимава с това, което му е на сърце, когато има тази възможност. Мисля, че ще имам възможността да избирам – имам вече предложения, ще ги прегледам, ще търся най-доброто и това, което наистина ще поеме цялата ми енергия.

-    Спомена, че мислиш да записваш магистратура “журналистика”. Сериозно ли е това твое намерение?

-    Абсолютно сериозно. Мислех го още, откакто завърших висшето си образование, но тренировките и лагерите ме възпрепятстваха. Отлагах нещата, но сега ще имам достатъчно време за това.

-    Радио, телевизия, вестници, списания – къде според теб е твоето място?

-    Винаги това, което ме е вълнувало повече, е била телевизията. Още повече, че няколко пъти съм помагала с коментари на състезания и хората смятат, че се справям добре в една такава сфера. Но зависи от това какво ще преценя – не е казано, че на 100 процента ще правя това. Преди всичко ми се иска да съм полезна в средите на спорта.

ФОТОГАЛЕРИЯ на Тереза Маринова може да видите ТУК!!! 

Следвай ни: