Бившата българска състезателка по плуване Нина Рангелова публикува коментар след новината за отказването на Йосиф Миладинов от спорта. 21-годишният състезател уведоми Българската федерация по плувни спортове за решението си чрез писмо, в което изразява благодарност и моли да бъде изваден от списъците на активните състезатели.

Нина Рангелова засяга темите за убиването на талантите, трудностите на българските плувци извън басейна и какво липсва на спортистите в страната ни.

Ето написаното от Нина Рангелова без редакторска намеса:

„Знаете ли кое най-често убива един талант? Не е липсата на желание. Не е липсата на мотивация. Те просто са следствие на други фактори като липсата на възможности и отношението към самия него.

През последните две десетилетия съм видяла толкова много невероятни деца и млади хора да се отказват. Щастливците, като мен, намерихме начин за дългогодишно развитие отвъд пределите на държавата, други избраха да се състезават под чужд флаг.

Спортистите не изчезват просто така. Те се изтощават не от тежестта на тренировките, а от битките извън басейна, пистата или спортната зала. От пренебрежението. От това да бъдеш използван като маша за чужди интереси и да чуваш само празни обещания.

Шок! Йосиф Миладинов обяви край на кариерата си

И ето, че сега още един от най-големите ни таланти казва “стига”.

Финалист на Олимпийски игри, но дори и той получи етикета “турист” от обществото когато нещата не се получаваха. А от институцията, която трябва да седи зад гърба му чухме по националната телевизия, че имал проблеми с килограмите и затова нямало да отиде на важно първенство.

Някои твърдят, че писмото му е изненада. Изненадата е, че не ви би шута много по-рано.

Обърнете внимание на текстът на писмото — той е болезнено показателен. Служебен тон. Без емоция. Нула лична връзка с тези, към които е адресирано.

Ето каква е причината за решението на Йосиф Миладинов да прекрати кариерата си

Това не е случайно. Това говори за липса на връзка. Липса на доверие. Липса на подкрепа. А колкото до изискването на документи за отписването му от допинг регистъра. Хмм явно историята учи…

Нашите спортисти търпят много повече, отколкото са длъжни. Някои от тях остават, защото вярват, че това, което правят е по-голямо от самите тях. И то е. Най-голямата награда за един спортист не е само медалът, а усещането, че вдъхновяваш. Че проправяш път. Че имаш кауза.

Но човек не може да носи всичко на гърба си вечно. Докато не се разбере, че институциите трябва да работят за спортистите, а не спортистите за институциите — ще продължаваме да ги губим. Един по един“.

Следвай ни: