Николай Дерменджиев: От Еверестинг до скоростното бягане по стълби в центъра на София

Чували ли сте за Еверестинг? Това е предизвикателството човек да изкачи във вертикални метри височината на Еверест (8848.8 м) на дадено трасе в рамките на 24 часа. Някои го правят с бягане, а други - с колело.

Тази година Николай Дерменджиев се справи с изпитанието, като го постигна по пътеката под княжевския лифт до Копитото. Любител на бягането, той има и много други впечатляващи предизвикателства като качването на трите най-високи върха на Балканите за 24 часа. Следващото му състезание отново е свързано с височини, но този път в градска среда - ОББ Vertical Run.

Предизвикай себе си

Идеята за Еверестинг не е нова. "Още преди години с приятели ни хрумна да изкачваме в продължение на 24 часа Копитото, като трябваше задължително изкачването да е по най-стръмната пътека под лифта, а спускането - всеки от където иска. Първата година направих 12 часа, тоест около десет изкачвания. На следващата го направихме заедно, но 11-ото изкачване беше много трудно и след това на около 15-ия час спрях", разказва Дерменджиев.

"Тази година имах стратегия, а това е много важно - както в работата и в живота. Стратегията ти дава посоката и крайъгълните камъни, които трябва да преминеш. В едно дълго бягане умората е само един от проблемите. Проблем са храната, напитките и най-вече спането. Правилната комбинация между тези неща много помага за изпълнението на целите", посочва той.

Планът му тази година е бил да раздели нощното бягане на две части. "Стартирах в полунощ. През целия следващ ден имаше хора, които се качваха. Аз бях на девето, десето, единадесето изкачване и те казваха: "Тук е много стръмно", а аз им отговарях "Първите десет пъти не е толкова, после става". Успях за 23 часа да кача 14 пъти Копитото, което беше 92 км с 9200 м денивелация. Можех да тръгна и да кача още веднъж, да направя 15-о качване, но ако бях го направил, щях да остана горе в края на времето. Никой не се качва, за да остане горе. Върхът е да стигнеш там, където искаш да стигнеш, и да се върнеш там, откъдето си тръгнал", споделя Дерменджиев.

Той започва с бягането през 2017 г., като се насочва към планината. "Тя е най-близо до вкъщи. Преди това ходех на разходка. Магията на бягането и това, което видях, е, че всъщност ми дава възможност за малко време да видя много места".

Първата година е пробягал общо 1700 километра, а в следващите две-три - по 6000. След това "леко дръпнах назад и в момента съм около 4500-5000 км на година". "Малко, но от сърце", посочва той с усмивка.

По състезания бяга основно в планината, но е участвал и в маратони. "Обичам да ходя и на 5 км в Южния парк. Емоцията на градското е много по-различна. В планината човек се откъсва от себе си, от хората, от шума. Докато в градското бягане намира социалния елемент. Избираш според това как се чувстваш в момента".

В планината най-често се качва към Копитото и Златните мостове, тъй като Витоша му е най-близо. "Много обичам и Стара планина и Пирин".

По-добре изкачване, отколкото по равно

Дерменджиев споделя, че предпочита бяганията с денивелация. "Равното със сигурност в планината не го обичам. Дори пролетта, когато направих едно бягане, то беше сравнително равно на много дълги километри. Стори ми се по-трудно, отколкото ако имаше изкачвания и спускания. Любимият елемент ми е спускането, като особено зимния сезон е много приятно да се бяга бързо надолу, защото навсякъде има сняг. Рискът е да се препънеш, дори и да паднеш в снега, но общо-взето последствията не са такива като на сухо, така че надолу обожавам. Това, което ми харесва в планината, е, че нагоре човек не е задължително да бяга, може и да ходи". Предпочита дългите разстояния - 50-80 км, като е стигал до 160 км.

Разказва, че вдъхновението за личните му предизвикателства идват по различен начин. "Някои ги обсъждам с други хора. Те ми дават идеи какво би било готино. Други са изцяло мои, като например преди може би вече пет години, когато направих самостоятелно бягане, макар и не в планина, за Трети март от София до Плевен, което също беше до 24 часа. Общо-взето 24-часовите събития са доста интересни, защото ти дават времево ограничение, в което не трябва много да натискаш. От друга страна, това, което постигаш, е нещо голямо". Добавя, че предизвикателствата идват според моментната нагласа и според това, кога си подготвен. "Това, което научих след толкова години бягане, е, че не може постоянно да е готов за всичко. Тази година и миналата промених подхода и вместо постоянни тренировки поставих събитието в основата като цел и се подготвях за конкретно бягане".

По думите му най-интересното му предизвикателство е от 2022 г. с първия му опит за подобряване на рекорда по туристическия маршрут Е4. "Ангажирах доста голям екип, зад мен застана и ОББ като мой работодател. Бяхме фиксирали време, в което да го направим, но метеорологичните условия бяха много лоши. Въпреки това всички застанахме и тръгнахме, но поради лошо стеклите се обстоятелства и гръмотевични бури на над 2600 м., както и стъпване накриво от моя страна, прекратихме опита. Това беше най-интересното нещо, което съм правил", казва Дерменджиев.

Според него всяко предизвикателство само по себе си е трудно, "защото когато човек приема нещо за лесно, той обикновено го подценява, а това обикновено не свършва добре". "Последното трудно, което мога да кажа, че правих, е лятото, когато изкачих трите най-високи върха на Балканския полуостров за под 24 часа, като бях абсолютно сам и при качването, и при придвижването - карам до Боровец, качвам се, слизам, карам до Банско, до хижа Вихрен, качвам се на Вихрен, слизам, карам до Гърция, качвам се на Митикас, най-високия връх на Олимп и слизам. Всичко това отне 22 часа и 30 минути. Бяха близо 50 км с 5000 м денивелация и над 800 километра шофиране".

Другата седмица Дерменджиев ще защитава първото си място на ОББ Vertical Run. "Участвал съм във всяко от предните три състезания до момента. Освен че съм служител, другото специално за мен, е, че това всъщност е планинско бягане в града. Кое събитие може да предостави на хората подобно нещо - бягаш нагоре, бягаш и надолу в града. Това е нещо уникално и не може да се съпостави нито с 5 км в парка, нито с тренировките или маратоните".

"Тази година не съм подготвен да се боря за победата. Ще видим дали ще успея да правя тренировки, как ще съм с времето. В предишните години напредъкът ми беше сравнително плавен - от 5:30 мин на 5 мин, след това 4:44 мин за 24-те етажа нагоре и надолу. Миналата година, когато направих най-доброто си време, не бях изобщо подготвен. Човек не трябва да прекалява в подготовката, достатъчни са няколко тренировки и да има желание", споделя бегачът.

Преди година Дерменджиев два пъти мина трасето на ОББ Vertical Run - веднъж сам и втори път с незрящия Виктор Асенов. "Привлече ме това, че до момента Виктор не беше бягал по стълби, а аз не бях водил друг човек, така че и за двама ни беше нещо ново. Обменихме си няколко приказки, а възможността да помогна ми донесе много като усещане".

Дерменджиев е доволен, че бягането се развива. "Не мога да кажа дали конкуренцията се повишава като ниво, но хубавото е, че се появяват нови хора. Мога да кажа на хората - движете се, независимо дали в града или в планината. Това е като полезна зависимост - сутрин, като станеш, обличаш се, обуваш си обувките и излизаш за 30 минути, които те зареждат за целия ден. Това е най-достъпното нещо. Малко по малко. Прогресът идва постепенно, апетитът идва с яденето".

Следвай ни: