Ангелина Топич пред Sportal.bg: Когато бях малка, постоянно гледах видео на световния рекорд на Стефка Костадинова

Ангелина Топич в момента е голямата звезда на Сърбия в леката атлетика. 19-годишната талантлива състезателка има сребърен медал в скока на височина от Европейското първенство в Рим това лято, а в Мюнхен преди две години беше бронзова медалистка. На Олимпийските игри в Париж през лятото получи фрактура на крака преди квалификацията, но въпреки това стигна до финал. Заради травмата тя не успя да участва в битката за разпределението на медалите, а месец след Игрите в Париж стана световна шампионка за девойки под 20 години в Перу без нито една тренировка след форума във френската столица. Топич беше избрана за "Изгряваща звезда при жените на Балканите" на церемонията, която се проведе в събота в София. Тя даде ексклузивно интервю за Sportal.bg при кратката си визита в България.

- Ангелина, ти си "Изгряваща звезда на Балканите при жените" за втори път. Как се чувстваш?

- Спечелих тази награда и през 2022 г. Сега е специално, тъй като минаха две години. Много съм щастлива и това е голяма мотивация да продължавам да вървя напред, да правя това и да преследвам мечтата си.

- Какво си спомняш от 2024 г.? Това беше година, изпълнена с различни емоции за теб.
- Определено. Беше емоционално влакче на ужасите. Имаше много възходи и падения. Началото на годината беше страхотно и се надявах да завърши по този начин. Искаше ми се да затворя страницата по начина, по който се надявах и мечтаех. Но нямах шанса тази година. Опитвам се да се фокусирам върху хубавите неща. Аз зная своята стойност и знам, че има много в мен и пред мен има много време. Много съм благодарна и щастлива за това, което постигнах. Горда съм от себе си и от това, което успях да направя при толкова много напрежение. Предполагам, че най-доброто от мен тази година е златният медал в Перу месец след фрактурата в Париж.

- Ти беше част от състезанието, на което Ярослава Магучих подобри световния рекорд. Как можеш да опишеш тези емоции – да бъдеш част от нещо като това?
- Беше нещо, което само можеш да си представяш, лудо, защото когато бях малка, постоянно гледах видео на световния рекорд. Винаги си мислех: ’как е възможно човек да го скочи’. Когато това се случи пред теб – от една страна е невероятно, но от друга е голяма мотивация, защото си видял, че е възможно, а не е като магия. Беше много неочаквано. Не знам какво си е мислела Ярослава в този ден – дали ще подобри рекорда. Тя също така го скочи от първи опит, което е лудо. Аз съм скачала всичките си лични рекорди от трети опит и знам, че за повечето атлети е така. Когато тя сложи летвата на 2.10 м, всички в сектора бяхме в шок и не можехме да повярваме. Когато го скочи, беше невероятно.

- Познаваш ли лично бившата световна рекордьорка Стефка Костадинова?

- Всъщност да. Срещнах я тази година на Европейското първенство в Рим. Тя ни награждаваше и беше наистина страхотно да я видя.

- Какво си спомняш от Олимпийските игри в Париж – твоя дебют толкова млада, контузията или нещо друго?
- Честно казано очаквах този ден от толкова много време и се надявах това да бъде най-добрият ден в живота ми и в моята кариера. В момента се опитвам да не мисля за това толкова много. Не виждам нищо добро, това е най-драматичното събитие в кариерата ми до момента. Надявах се да го запомня по друг начин, но за момента просто се опитвам да продължавам напред и да не го използвам като препятствие, което да ме спре. Просто искам да продължа моя път без никакви бариери, които да ме спират.

- Тази година спечели първите си победи на турнири от Диамантената лига. Колко важно беше това за теб?
- Беше много важно и голяма мотивация в моята втора година, в която участвам на турнири от Диамантената лига. Миналата година бях в тройката на няколко състезания, на финала завърших трета. Тази година на първата си Диамантена лига станах първа, на втората също. Беше много мотивиращо, станах по-силна и по-важното за мен е, че станах по-силна психически, а също и физически по-добра. Много съм щастлива, че сезонът ми започна по този начин. В този момент бях сигурна, че ще става по-добре. Това беше до Олимпиадата, но се надявам следващата година да започне по същия начин.

- Месец след Олимпийските игри в Париж стана световна шампионка за девойки под 20 години без никакви тренировки. Вярваше ли, че можеш да постигнеш подобно нещо без тренировки и какви мисли се въртяха в главата ти, когато беше време да скачаш в Перу?
- Беше много дълъг месец, след като получих фрактура на крака си. Първите две седмици дори не можех да ходя и след две седмици трябваше да се уча да ходя и да бягам отново, а също и да скачам. Два дни преди състезанието ми в Перу се опитах да скачам и беше като първите ми опити. Честно казано беше много зле, тъжно да се гледа. Беше като вид излизане от отчаянието. Очаквах с нетърпение да бъда в най-добрата си форма и да покажа какво имах в Париж, така че не исках да завършвам сезона по лош начин. Борих се толкова много в този месец. Промених историята си, исках да бъда удовлетворена по моя начин в този сезон.

- Идваш от спортно семейство. Твоят баща Драгутин Топич е твой треньор – колко е различен като треньор и когато сте заедно у дома?
- Различен е. Откакто бях млада ние постигнахме споразумение, че каквото става на сектора, си остава на сектора. Дори и когато имаме лош ден на стадиона, не го носим вкъщи. Разбира се, че говорим за атлетика и вкъщи, но мисля, че имаме много здравословна връзка баща-дъщеря и съм много щастлива от начина, по който е до момента.

- Познаваш ли някои от българските атлети, предполагам, че познаваш Мирела Демирева?
- Познавам нея, както и много български атлети. Следя атлетиката от толкова дълго. Когато бях млада, гледах на видео световния рекорд на Стефка Костадинова. А също така на лагери ходим и с групата на треньора Георги Помашки, както и с много други български атлети.

- Твоят баща Драгутин стана световен шампион за юноши в България преди много години. Това твоето първо идване в България ли е и какви са ти впечатленията от нашата страна?
- Всъщност не ми е за първи път. За първи път мисля, че бях тук през 2021 г. за Балканиадата в зала. Имах страхотни впечатления. Мисля, че станах втора. Не си спомням дали съм постигнала личен рекорд, скочих 1.83 м – бях на 15 или 16. Но беше страхотен опит, постигнат по мотивиращ начин.

- Все още си много млада, но мечтаеш ли някой ден да подобриш световния рекорд?

- Както вече говорихме, от малка си мечтаех дори да се доближа до резултат от 2.10 м. Честно казано все още звучи невероятно това, което видяхме на Диамантената лига в Париж, когато Ярослава постави световен рекорд. Мисля, че всеки атлет мечтае да подобри световен рекорд. Но в този момент знам, че съм много млада и няма как да се случи скоро. Много съм мотивирана да продължавам по този начин и да ставам по-добра всеки ден. Просто съм много развълнувана да видя какво ми предстои.

- Какво би искала да кажеш на младите български атлети, които следват стъпките на по-големите?
- Аз започнах с атлетиката, когато бях много млада – мисля, че бях на 8. За мен това определено промени живота ми към много по-добро. Не говоря за това, че си здрав. Срещнах в спорта най-добрия си приятел и най-добрите хора, които познавам. Също така имам шанса да пътувам по света. Едно от най-хубавите неща в нашия спорт е, че почти всяко състезание е в различна държава. Така имам възможност да срещам различни хора и други култури. За мен това е най-добрата част от спорта.

Снимки: Илиан Телкеджиев и GettyImages

Следвай ни: