Магомед Рамазанов пред Sportal.bg: Искам пак да се сборя с противника ми от финала в Париж 2024

16 авг 2024 | 16:15
32460
24

Олимпийският шампион по борба Магомед Рамазанов гостува в студиото на Sportal.bg. Носителят на златен медал от Игрите в Париж 2024-а е част от рубриката “Гостът на Sportal.bg”.

Златният Рамазанов: Бесарабски българин ме научи на всичко в борбата

“Няма умора, все още има адреналин. Хората имат очаквания - всички искат да ме видят, да си говорят с мен. Но на мен ми е много приятно. Разбирах, че ако спечеля медал, ще има такова внимание и бях готов за това нещо”, започна Рамазанов.

“Всичките ми срещи в Париж бяха сложни по свой си начин. Обикновено от психологическа гледна точка са тежки първата среща, полуфиналната и финалната, особено ако я загубиш. Първата среща е непозната територия, а полуфиналната схватка е най-натоварена психологически, защото или отиваш на финал, или може да останеш без финал. От всичките тя ми беше най-тежка, защото съперникът беше много опасен, а не толкова познат все още. Той два пъти побеждава олимпийския шампион Дейвид Тейлър, така че не е случаен. Той има много нестандартна борба, каквато имат американците, но някак си движенията му бяха още по-странни.

Вторият ми мач с узбека беше много сложен - Шапиев. Случи се да го победя бързо. Да кажа, че очаквах повече от съперника ми на финала. Всички знаят, че той прави ъндърхук с лявата ръка и всичките му атаки започват така. От началото знаех, че ако съм подготвен тактически, ще трябва да се справя с тази ръка. Той явно имаше проблем с нея, а след като си контузи и другата ръка, стана още по-лесно за мен. Не сме се срещали досега, но имах по-големи очаквания за силата му. Аз го усетих, че няма тази мощ, която да притеснява. След като разбрах за контузията му, той загуби около 15-20 процента от силата си.

Контузията му беше специфична - когато ръката излиза, тогава има болка, иначе когато я наместят, не боли. Може би той психологически се е притеснявал да атакува по-сериозно с нея. Бих искал да се сборя с всеки, който е в най-добрата си форма. Той беше много добре подготвен и победи всички останали с голяма разлика. Просто във финала му се случи това. Надявам се отново да се срещнем и да го победя, когато е в най-доброто си състояние. Като ми е писано да спечеля, ще спечеля. За Игрите в Париж 2024 бях готов за всеки един завършек.

Борбата и бойните спортове развиват страхотни качества в мъжа. Ако си успешен в спорта, си успешен и в живота. Естествено, заплатите не са много високи. Трудно е да съчетаваш борбата с образованието и работата, но в Дагестан по принцип има проблеми с ниските заплати. В Дагестан всеки започва със свободна борба. В психологически план борбата те учи на дисциплина, настойчивост и търпение, за физическите качества е ясно.

Заслугата да имам образование в правото е на дядо ми и на родителите ми. Дядо ми беше директор на училище и много държеше да имам образование. Той преподаваше математика, сега е на 92 кг. Той не се интересуваше от борба, преди аз да започна да тренирам. Образованието е много важно за спортиста и за човека - духовното образование пък е дори на първо място. Трябва да имаш морални ценности, това е най-важното, защото иначе може да се поддадеш на пороците, особено ако заемаш висок пост. Неморален човек носи само вреди. Ако си образован, но не духовен, си дори по-зле от необразования, защото можеш да навредиш повече.

Тренирам със Садулаев. Много е важна средата около човек, тя трябва да го възпита на най-доброто. Когато тренираш с такива страхотни спортисти, ти гледаш колко дисциплинирани са и попиваш от примера им. Може да вземеш дори някоя хватка от някой борец, дори да не е най-великия. "Сармата" в партер, която правя, е българска хватка. Знам, че Валентин Йорданов я е правил и аз се опитвам да му подражавам. Ако сам се обучаваш, е тежко, друго е да има някой до теб и да сте на една вълна заедно.

На 24 години исках да оставя борбата, защото не можеше да тренирам. Имахме зала и партньори, но нямахме пари да пътуваме по състезания, нямахме пари за екипировка и храна. Тогава мислех да се занимавам с работата на баща ми, да му помагам. Но се срещнах с първия ми треньор от Москва, той е бесарабски българин. Той беше неофициално до мен. Имаше един важен турнир, за който той ми помогна с билети, за да отида. Загубих втория си мач там и му казах, че искам да си прекратя кариерата, но той ми каза да отивам при него в Москва и той ще ми поеме всички финансови разходи за половин година. Разбрахме се ако няма прогрес след половин година, ще продължим, а ако не - приключваме. Доверих му се напълно и целта ми беше да дам всичко от себе си в тренировките. В първата седмица бях побледнял от всичките натоварвания. Загубих още 3-4 международни турнира, но после се изявих много добре на следващ и оттогава не съм излизал от топ 3 на Русия.

Участвах на най-големите турнири, световни първенства и други. Преди Токио мислех да мина за друга държава, но след този турнир реших да сменя националността. Притеснявах се, че ще си загубя формата заради паузата в участията ми, притеснявах се, че ще си загубя формата. Получи се така да мина за България. Имах и след това притеснения, че мога да пропусна олимпиадата. Без състезания е тежко, имаше и финансови проблеми. Кариерата ми беше на пауза преди да дойда, но Игрите в Париж 2024 ми бяха мечта. Абстрахирах се от всичко лошо и се фокусирах върху тренировките", каза Рамазанов в студиото на Sportal.bg.

Цялото интервю с Рамазанов гледайте във видеото.

Рамазанов спечели първо златно отличие за страната ни след 28-годишна пауза. 31-годишният спортист представлява България на тепиха от началото на 2024-а. В кариерата си той е печелил сребърен медал от Европейско и титли от елитните турнири "Иван Яригин", "Али Алиев".