Състезанието по планинско бягане се провежда по трасета, преминавани от Васил Левски
В напреднала фаза е подготовката за второто издание на състезанието по планинско бягане TroyanRun – По стъпките на Левски.
Разработени са четири нови трасета – 12 км, 27 км, 40 км и 75 км. Те са по-дълги и по-атрактивни в сравнение с трите от миналата година. Планинското бягане в Троянския Балкан ще се проведе на 20 юли.
Напомняме, че през 2023 г. най-дългата дистанция беше 24 км и бе спечелена от световния вицешампион по биатлон и спортист №1 на България за 2019 г. Владимир Илиев. В състезанието взеха участие около 400 бегачи, като амбицията на организаторите е през тази година бройката да нарасне значително.
Всички любители на планинските бягания по атрактивни маршрути могат да се регистрират за TroyanRun 2024 ТУК:
Бягането се организира от Сдружение "Троян в бъдещето" с подкрепата на Община Троян.
Надпреварата в Троянския Балкан се провежда около рождената дата на Васил Левски 18 юли. Планинското бягане е продължение на станалия емблематичен традиционен крос "По стъпките на Левски", провеждан на 18 февруари през зимата. Беговите маршрути са изключително панорамни и минават по трасета, преминавани от Апостола.
Трасетата за второто издание предлагат различни степени на трудност. Всичко това е направено така, за да могат да се включат освен професионалисти и по-широк кръг от спортуващи любители на бягането и планината. Трасетата са разделени в четири бегови дистанции: 12км+D290, 27км+D980, 40+D1750. 74+D3450.
Изборът на трасета не е случаен. Маршрутите са част от идеята за реализиране на един по-голям проект по разкриване на нови факти oт житейската мисия и бит на Васил Левски в Троянския край. В резултат на извършените изследователски и проучвателни дейности от страна на Общинския комитет „Васил Левски“ относно пътя, по който е минавал Апостола от Южна България през Балкана до Орешак, е изяснен маршрутът, част от който е и настоящето трасе.
Фактите показват убедително, че Апостола е минавал по най-безопасния зимен маршрут през Балкана от север, а именно в отклонението от централното старопланинско било при вр. Лепенят към х. Чучул и по рида през Янчова могила, Караджунска могила, Поленици, Садината, мах. Хасъмска – Троянски манастир. За този маршрут говорят и данните на бай Иван Марински. Иван става послушник в Пловдивската митрополия на владиката Максим, който е от Орешак, и често е идвал да летува в Зелениковския манастир. Двамата са минавали няколко пъти Балкана през турската митница на Куртхисар, спускали са се от билото към мястото, където сега е хижа „Чучул“ и са слизали към Троянския манастир. Дядо Максим е разказвал на своя послушник, че Васил Левски два пъти е идвал в манастира през 1871 и 1872 г., като втория път е минал Стара планина през Чамлъка, слязъл е в Хасъмското и чрез негов доверен човек е проверявал безопасно ли е да слезе в мах. Миленча, в Тайната къща на Найден Хасъмски.