Сам избра волейбола и стигна до №1 в света, а е само на 19 години

Раждаш се на 12 май 2004 г. За разлика от повечето други бъдещи спортисти в семейството ти няма никой, който да се е занимавал с някаква състезателна дейност.

Като момче, естествено, се увличаш по футбола. Един приятел обаче те води със себе си във волейболната зала. В средата на 2023 г. си избран за един от двамата най-добри централни блокировачи на световното първенство до 21 г., което се проведе в Бахрейн.

А след това напускаш клуба, който те е изградил като волейболист и човек, за да направиш следващата крачка - продължаване на образованието и спортното си развитие в американския университет “Лонг Бийч”.

Вкратце това е историята на Лазар Бучков. Изминалата година бе изпълнена със събития за симпатичното момче с жив поглед, но на попадането му в идеалния отбор на младежкия мондиал наистина трябва да се отдаде дължимото. Все пак хич не се случва често българин да е посочен индивидуално за най-добър в колективен спорт.

През декември Бучков се завърна за кратко в България. Въпреки че е във ваканция, близо двуметровият Лазар намери време да тренира с един от “сините” отбори в зала “Левски София” и да отдели време за разговор с “24 часа”.

“Наистина попаднах случайно във волейбола. В семейството ми няма спортисти. Като всяко малко момче

и аз първо мечтаех да стана футболист

Още от малък обаче си вървях по-висок от моите връстници.

Един мой съученик започна да тренира волейбол. Покрай него реших и аз да се запиша, но нищо сериозно не съм мислил тогава. Исках просто да се раздвижвам. Така стартирах във волейбола. Никой не е ме карал”, споделя Лазар.

Типично за повечето подрастващи във волейбола момчето се изразява доста зряло за годините си и подредено. “С времето се е превърнало в клише това, че волейболът е интелигентен спорт. Това е една от причините волейболът да ме грабне. С времето започна да ми става трудно да си представя живота без волейбол”, разказва центърът.

Бучков започва да тренира във ВА “Стойчев-Казийски” и оттам се мести в “Левски”, за да мине през всички възрастови групи и да се наложи като титуляр в мъжкия отбор едва на 18 г. Именно в “синия” клуб за Лазар става ясно, че волейболът е неговото нещо и той ще се посвети на него.

“След преместването си в “Левски” станахме много близки с Алекс Николов. Подбутвахме се един друг, образно казано, за да вървим нагоре. А и с другите ми връстници сме добри приятели и се разбираме чудесно.

Благодарение на треньорите, съотборниците и въобще “Левски” като клуб съм това, което представлявам днес. Имал съм, разбира се, и много трудни моменти. Впоследствие обаче разбрах, че именно те са ме развили и са ме направили по-добър. Напрежението те кара да израстваш, а и у мен разви борбеност. Затова и съм много благодарен на “Левски”, казва Бучков.

Нещото, което е усетил в “синия” клуб и му е направило силно впечатление, е че треньорите си с работата си наистина инвестират в теб и

реално им пука какво ще излезе от теб

Дори да не станеш много добър волейболист, идеята е да те оформят като възможно по-добър човек.

С наградата за най-добър на поста си във финалите при юношите миналия сезон.

През сезон 2022/2023 Бучков навлезе тотално в мъжкия волейбол. Бе един от титулярните центрове на “Левски”, който стигна до бронзовите медали, успоредно с това Лазар и връстниците му спечелиха държавното първенство за състезатели под 20 г.

“Преходът към мъжкия волейбол не бе никак лесен. Той реално започна от по-миналия сезон, когато не бях титуляр, но играех сравнително често. Та в началото бе доста трудно, но с повечето минути започнах да се обигравам и да свиквам да участвам в мачове, в които властва напрежението.

Бронзовият медал е първият ми в мъжкия волейбол. Винаги е хубаво да получиш някаква награда за труда, който си положил”, признава Бучков.

След края на миналия сезон стана ясно, че той поема по пътя на приятеля си Алекс Николов. Той също на 18 г. премина от родния “Левски” в “Лонг Бийч”. Най-големият син на легендата Владимир Николов се задържа само една кампания в САЩ.

Алекс направи много силни мачове зад океана, стана играч №1 на годината в колежанското първенство и така призът за първи път в историята бе спечелен от новак. Николов и “Лонг Бийч” стигнаха до сребърните медали, а после той бе привлечен от италианския гранд “Кучине Лубе” (Чивитанова).

“Още когато Алекс замина, се разбра, че може да го последвам. Честно казано, тогава бях малко скептичен. На по-късен етап от самия университет се свързаха с мен. Алекс ми бе разказал само хубави неща за “Лонг Бийч” и това наклони везните в полза на Щатите. Реших да отида и опитам нещо ново”, разкрива центърът.

Преди да поеме към Лонг Бийч обаче, за него и националите до 21 г. предстоеше гореспоменатото световно в Бахрейн. В предходните години тази формация под ръководството на Мартин Стоев спечели редица отличия на високо ниво, като трябва да се отбележат сребърните медали от световното до 19 г. и бронзовите от европейското до 20 г.

Вече начело с италианския специалист Андреа Буратини младежите на България отново се представиха силно

и се окичиха с бронзовите медали

в Бахрейн.

“Трети в света не е малък успех. Преди световното си говорихме, че можем да станем първи, да играем финал. Бронзът обаче също означава достойно представяне за нашия отбор. А и спазихме традицията да вземаме медали.

Попадането ми в идеалния отбор на световното ме мотивира още повече да работя, защото положеният от мен труд бе възнаграден”, коментира Бучков.

Лазар и останалите момчета от въпросната формация вече 5 г. всяко лято са заедно. Той е категоричен, че за това време те са се превърнали в нещо повече от отбор. Всички са приятели и извън залата. Именно създаването на този сплотен колектив има голяма “вина” за успехите на отбора според Бучков.

“Не само ние сме приятели, а и приятелките ни са приятелки”, дава още един пример за близостта в отбора Лазар. Сега, когато е в САЩ, той ще е разделен със своето момиче, но е наясно, че всичко изисква жертви.

Бучков е успял да се аклиматизира в новата обстановка на американска земя доста по-бързо, отколкото е очаквал. Причината за това е, че новите му съотборници, а и състуденти много бързо са го приели и накарали да се чувства един от тях.

“По-леко се оказа да навляза в техния режим, отколкото си мислих, което се получи добре. Ако трябва да съм честен, може би една идея бях подценил волейбола в Америка, защото е университетски, а не професионален. Нивото обаче се оказа високо.

Много наблягаме на волейбола, но в същото време трябва и ученето да върви. Както казват там - първо си студент, а след това спортист. За да играем, трябва да имаме хубави оценки. Такава е политиката. Всеки ден тренираме наведнъж по 3 ч, а после правим и фитнес,

за да може да се комбинират нещата с ученето

Това е по-различното.

Ежедневието ми като цяло е запълнено от - до. Уикенда имам свободно време. Гледам да обикалям колкото мога повече. Там е един тотално различен свят и затова съм любопитен да видя възможно повече места”, разказва Лазар.

След първата година в университета, която е общообразователна, той трябва да се профилира и е наясно към какво ще се насочи - информационни системи.

На Бучков му е трудно да прогнозира дали ще остане 4 г. в “Лонг Бийч”, или по подобие на Алекс ще се прибере в Европа, за да играе волейбол на още по-високо ниво. Както в повечето спортове може да се появи ситуация, която да наложи размисъл.

След първата си година в Америка пък Лазар ще се събере с приятели и съотборници от “синята” школа. През 2024-а към “Лонг Бийч” ще го последват разпределителят Симеон Николов и посрещачът Александър Къндев. Той отсега ги чака с нетърпение. С Мони са били съотборници почти през цялото време, в което тренират волейбол.

“Чакам ги да оформим една българска бригада. Иначе наистина в отбора се чувствам много добре приет. Всички са приятелски настроени. Има и други чужденци. Съквартирантът ми е от Беларус”, споделя Бучков.

Заради заминаването си за САЩ той пропусна най-големия успех на “Левски” в последните 10-ина години. “Сините” спечелиха суперкупата на България след драматично 3:2 над “Хебър”.

“Много се зарадвах. Израснах с този отбор. Бях част от него при спечелването на бронзовите медали в първенството. Не са ми минавали мисли от рода, че съм си тръгнал и не съм станал част от този триумф. Наистина много се зарадвах за момчетата”, признава Лазар.

След Коледа той се завърна в САЩ. На 31 декември му предстои контрола с “Лонг Бийч”, а след това през януари започва сезонът в колежанското първенство.

След динамичната 2023-а така ще стартира за Лазар Бучков новата 2024 г. През нея центърът от “синята” школа ще продължи да преследва целите си във волейбола, който стана неизменна част от неговия живот именно благодарение на “Левски”. Една от тях е

да бъде извикан в мъжкия национален отбор

Изглежда логична следваща стъпка в кариерата на момчето, което започна да играе волейбол, без да е напътстван от никого.

Константин Ботушаров, "24 часа"