Келвин Киптум пробяга първия си маратон на 4 декември миналата година, два дни след като навърши 23 години. Той успя да завърши още два преди 24-ия си рожден ден, а вече е и световен рекордьор в дисциплината.
За Киптум изминалата година беше година на драматични и последователни постижения. Той завърши първия си маратон във Валенсия за 2:01:53 часа, най-бързото време за дебют в маратона.
Само неговият 38-годишен сънародник Елиуд Кипчоге, чийто официален световен рекорд от състезанието в Берлин през тази година беше 2:01:09, и етиопецът Кенениса Бекеле, който записа 2:01:41, бяха бягали по-бързо.
Четири месеца по-късно Киптум излезе на линията при дъждовни условия на Лондонския маратон, който спечели с 2:01:25, второто най-бързо време след световния рекорд на Кипчоге.
А на 8 октомври кениецът спечели Чикагския маратон със световен рекорд от 2:00:35, отнемайки 34 секунди от марката на Кипчоге.
Но Киптум иска повече. Той вече обяви, че ще участва в маратона в Ротердам през април, когато ще се стреми – поне – да подобри световния си рекорд.
“Отидох за дебюта си в маратона във Валенсия, бях подготвен. Бях готов за всякакви резултати. Моята цел там беше да бягам 2:04 или 2:03, защото бях в добра форма. Открих, че мога да бягам 2:01. След това тренирах четири месеца преди тазгодишния Лондонски маратон и след това имах почивка от месец и половина, преди да започна подготовката за Чикаго. Бягах 2:01:25 в Лондон и бях много доволен от това време”, сподели Киптум.
Запитан каква е разликата между това време и световния рекорд, който постави шест месеца по-късно, той отговори: “Лондон е малко по-трудно трасе. Чикаго е по-равно.“
Киптум твърди, че никога не е стъпвал на пътека за бягане. Попитан защо, той отговори с безупречна логика: “Беше трудно да се тренира на писта. Нямах писта, на която да тренирам.”
И така, естествено, младият Киптум, скромен пастир на семейния добитък, започна да бяга по пътищата, където вижда други да го правят: “Започнах да бягам на шосе, полумаратон, 10 километра“, спомня си той. “И винаги тренирах с група маратонци. И така, в крайна сметка бягах маратони.
Запитан дали някога би искал да бяга на пистата, отговорът е незабавен: “Не“.
За това дали е получил някакво съобщение от Кипчоге след подобряването на световния рекорд, Киптум каза, че е получил лично съобщение от великия си сънародник: “Познавам Елиуд. Той е добър спортист. Уважавам го.”
По-близък модел за подражание на Киптум от Кения е Джефри Камворор, седем години по-възрастен от него, който спечели три световни титли в полумаратона, както и една световна титла в крос кънтри при юношите под 20 години.
Камворор идва от същото село като Киптум в Чепкорио, на 30 км от Елдорет.
“Джефри ми е приятел. Израснахме заедно. Тренирахме с Джефри в годината, в която спечели световната си титла за юноши в кроса. Той беше модел за подражание за мен”, добави Киптум.
В Лондон Киптум победи модела си за подражание с почти три минути. През 2013 г., скоро след като започва да бяга с раница за маратон, 13-годишният Киптум решава да изпробва смелостта си в полумаратона в Елорет, където завършва десети. Пет години по-късно той спечели надпреварата.
Междувременно той се свързва с бегача, който сега го тренира, Жерве Хакизимана, атлет от Руанда, който живее и тренира в района в продължение на много години.
“Започнах да тренирам с Жерве, когато бях още в училище - на 14“, каза той. “Той тренираше сам в моето село. Ето защо отидох при него след училище, за да започна да тренирам. И успях да стигна до наистина добро ниво.
Бях пастир, да, в продължение на много години. Това беше моят живот, както беше и за много други. Но трябваше да намеря време за моето бягане.”
Снимки: Gettyimages