Боряна Калейн, която шепти мечтите си на звездите и рисува силата на очите

Преборила се със себе си и спечелила абсолютна европейска титла за България, Боряна Кален ще разкаже живота си с олимпийските си съчетания. И ще продължи да играе. Защото иска да бъде на сцена

Какво ти трябва, за да полетиш?
Усмивка една, разпръскваща мрака,
отронена след победа сълза
и надежда, че някой те чака.
* * *
Какво ти трябва, за да продължиш?
Търпение, мига да дочакаш.
И свобода – света да промениш...
Мечта за триумф... и път към светлината.

** Из текста на песента „Мечта за триумф“ на Мариана Добрева, илюстрацията към който е нарисувана от Боряна Калейн.

Рисунка на Боряна Калейн от благотворителния музикален албум "Мечта за триумф"

Окрилено момиче, седнало на люлка, спускаща се от озареното от звезди небе. Вперило замечтан поглед в ярката Луна. Тази рисунка създава Боряна Калейн и добавя цвят към думите на текста за песен „Мечта за триумф“. А те – и думите, и тя – рисунката, сякаш ни показват нея. Душата на Боряна. Мечтата на Боряна.

„Много харесвам нощното небе и много обичам да го гледам. За съжаление, невинаги имам време. Но когато погледна звездите, ми се струва много приказно. Доста често ми се случва да си мечтая и да си го пожелавам на звездите. До някаква степен наистина виждам себе си в тази рисунка“, разкрива мечтаещото златно момиче на българската художествена гимнастика. И сякаш започва да разказва приказка: „Животът на всеки човек е приказка. Реално самият той определя как да се развие и как да завърши неговата история. Въпреки че понякога се случват неща, които не зависят от него, той сам може да определи как да гледа на случващото се – дали това да го накара да се откаже, или да го мотивира“.

Припознава се и в текста на песента: „Тези думи наистина ме описват доста добре. Това, което ти трябва, за да успееш, е да вярваш в себе си и да знаеш, че някой вярва в теб, че те подкрепя. В живота както може да спечелиш, така може и да загубиш. Никога нищо не е сто процента сигурно, но ти си длъжен да опитваш, давайки максимума“.

Боряна с книжката към албума "Мечта за триумф" (вдясно) и стихосбирката "Ноти в косите" (вляво), към която също е автор на илюстрациите. Снимка: Найден Тодоров

Септември 2022 г., София. Боряна Калейн е абсолютна фаворитка за титлата от световното първенство по художествена гимнастика. И за олимпийска квота за игрите в Париж през 2024-а. Целият свят – даже и съдиите – знае, че в този момент по-добра от Боряна няма. Идва денят, първенството започва. С българска мечта за триумф.

И гръм от ясно небе –
Калейн е поваленаот вирусна инфекция

В болница е с температура 39,4°. Опасно висока температура и истински шок вместо очакваните високи оцeнки и истинска наслада.

Май 2023 г., Баку. Европейско първенство по художествена гимнастика. Този път като че ли огромни очаквания към Боряна няма. Сякaш и самата нея я няма под прожекторите. Оказва се, че светлините, които е виждала, отново са били от лампите в болнична стая. Не от онези в залата. Но дори и от прозореца в болницата пак се виждат небето и звездите – там, където живеят мечтите. А скоро се роди мечтана аксиома за Боряна: „Победиш ли себе си, може да победиш света!“ Триумфално завръщане за Калейн – българка стана европейска шампионка в многобоя. Отново, цели 29 години след феноменалната Мария Петрова.

Боряна блести по време на съчетание с бухалки на европейското първенство в Баку. Снимка: Анна Недкова

Мечтан триумф. Какво ли е чувството да четеш „След 29 г., след великата Мария Петрова, България отново има абсолютна европейска шампионка в индивидуалния многобой“ и да виждаш своето име до това постижение?

„В началото, в деня на състезанието, със сигурност не осъзнавах какво се е случило. Бях доволна, че съм си свършила работата, че съм си изиграла съчетанията. Бях доволна, че успях да се справя с трудния период, който имах преди това. Разбира се, бях щастлива и от златния медал, но не съм мислила толкова глобално какво означава за художествената гимнастика в България. Няколко дни по-късно, когато емоциите от цялото европейско утихнаха, започнах да се замислям, да виждам статии, да ме отбелязват в постове в социалните мрежи... Тогава започнах да си давам сметка какво значи това за нашата история, за българската художествена гимнастика. Че съм постигнала нещо уникално и много голямо“, казва Боряна.

Боряна със златния медал в Баку - абсолютна европейска шампионка. Снимка: Анна Недкова

Всъщност дори в момент, когато
плаче от лично разочарование
след чакано с трепет състезание,
тя всъщност изравнява постижение на Мария Петрова. Олимпийските игри в Токио. Калейн завърши пета в многобоя. Хем щастлива заради участието си в Япония след тежките месеци карантина заради пандемията – онези, в които й минаваха и мисли да се откаже. Хем страдаща, че не е на почетната стълбичка.

Наложи се да й припомним историята. Към онзи момент Адриана Дунавска е единствената българска грация с олимпийски медал – печели сребро в Сеул през 1988 г., когато художествената гимнастика записва дебют на олимпийски игри. В Барселона през 1992-а и в Атланта през 1996-а Мария Петрова е на пето място в многобоя.

В Токио през 2021 г. едно българско момиче стигна до битката за медалите. Боряна сбъдна детската си мечта да играе за България на олимпийски игри. Влезе във финал. Е, остана в подножието на медалите. Не стигна до звездите и най-високото, за което си е „говорила“ с тях. Но все пак изравни постижение на една от най-ярките български звезди в този красив спорт.

Боряна Калейн на олимпийските игри в Токио. Снимка: Любомир Асенов

„Проблемът е, че аз
винаги гледам към звездите
и всичко под тях не ме задоволява
(Смее се.) Може би това е най-големият проблем и причина невинаги да оценявам успехите си подобаващо. Но да – отново като го погледна отстрани, тогава това беше второто най-добро постижение на олимпийски игри за българската художествена гимнастика. Но аз просто знаех, че мога повече, че мога да се представя по-добре. И затова се разстроих. За периода от две години, който мина от игрите в Токио досега, вече по-добре си давам сметка, че провалите не са нещо страшно, че те само ни учат, дават ни възможност да намерим грешката, за да продължим. Да, гадно е, когато човек не успее да постигне целта си, но винаги ще има втори шанс“, разсъждава 22-годишната гимнастичка, която от 16 години не спира да преследва своите шансове. И определено знае какво е да се бориш за тях.

Дали пък да преодолееш наглед непреодолимите тежести и несполуки не е трамплинът към звездите?

„Когато човек се бори за нещо голямо, независимо в каква сфера, той неизменно трябва да премине през трудности, за да може да оцени своя собствен успех. Ако например на мен тренировките всеки ден ми вървят лесно, ако всеки ден играя без грешка, ако всеки път, когато участвам на състезание, аз се представям по най-добрия начин и печеля, в един момент няма да оценявам този успех, ще го приемам за даденост. Съдбата понякога ни стоварва препятствия и трудности, за да можеш да оценим подобаващо това, което правим. Тези неща се случват с причина, за да може човекът наистина да разбере дали иска достатъчно, или онова, което мисли за цел, е просто временна прищявка.

Аз имах един период, в който да обмисля – дали наистина искам да правя това, което правя. И въпреки трудностите, които съм преминала – физически и емоционално, дали мога да приема, че те ще бъдат част от този процес до края, или мога да правя нещо друго, което да ме прави щастлива, но без да има толкова голяма стойност за мен. В крайна сметка реших, че

ще изневеря на себе си,
ако се откажа
Че не съм длъжна на някого другиго, а на самата себе си – да дам максимума, за да вървя към своята мечта“, казва Боряна.

Насладата след европейската титла е първото доказателство, че решението е било правилното.


„Преди европейското първенство в Баку имах отново една емоционална трудност, а и физически пак имах здравословни проблеми – бях отново в болница една седмица. Реших, че нищо няма да загубя, ако опитам за пореден път. Исках да докажа на себе си, че мога да се преборя, първо да участвам на европейското първенство. Да докажа на треньорите, че за три седмици мога да навляза в страшно добра форма, че да се представя добре, да представя България добре. Не тръгнах с амбицията, че сто процента трябва да стана европейска шампионка. Исках го, дълбоко в себе си винаги съм го искала, но си бях казала, че най-важното е просто да си изиграя съчетанията. А каквото е писано, това ще се случи. Много съм щастлива, че реших да се боря отново със себе си и да дам своя максимум“, продължава Калейн.

Боряна е сложила златен автограф върху емблематична снимка от атрактивното й съчетание с топка - миг, в който сякаш топката "се крие" зад нея. Автор на снимката: Анна Недкова, БФХГ

Когато сега се стъмва и Боряна погледне пак към звездите, за какво ще им се помоли?

„Първо за здраве. Да нямам травма, която да ме възпрепятства отново, защото такива неща се случват в най-неподходящите моменти. И за повече вяра в себе си. Това е другото. Аз по принцип съм човек, който си вярва. И когато реши, че ще направи нещо, колкото и хора да му казват, че няма как да стане, той не им вярва,

продължава напред като кон
с капаци и вярва, че ще успее

Да не губя вярата в себе си и да съм здрава, това си пожелавам. Оттам нататък – само късмет на състезанията“, отговаря тя.

А няма ли да им прошепне за световната и за олимпийската мечта? Поне на глас не ги изрича. Но вярва.

„Аз вярвам, че ако съм здрава, ако имам късмет – ще успея. Работата е сигурна, без работа няма как нищо да се случи, аз нея вече я броя, че съм я изпълнила. Но ако в дадения ден просто имам късмет и успея да се мобилизирам, да се концентрирам и да се абстрахирам от всичко около мен, мога да покажа максимума. Спортът ни е субективен, понякога и това може да не е достатъчно. Но разсъждавам така – аз ще дам максимума, пък каквото стане“, споделя философията си българската шампионка.

А какво я чака след Париж? Това ли ще е краят?

„Има много мои колежки, които са си казвали: „След това състезание приключвам“, „Веднага ставам треньор“ или пък нещо друго. Обаче аз, като си представя, че трябва да оставя гимнастиката, ми става тъжно... И не мога. В момента само си представям как играя. Не мога да си представя, че ще спра да играя. Това донякъде ще ме убие отвътре. Докато имам физическата възможност, дори да не е на спортната сцена, аз искам да продължа да играя. Това ме зарежда и ме прави човека, какъвто съм. Не съм мислила точно как ще се развия. На този етап

не искам да си казвам
след кое състезание ще приключа

Дали ще е след олимпийските игри в Париж, дали ще е по-късно, няма как да знам. Понякога нещата се променят за един ден. Но със сигурност знам, че искам да бъда на сцена“, отвръща Калейн.

Щом иска, ще бъде. Онова 6-годишно момиче, което преди 16 г. влиза в залата за художествена гимнастика и продължава да се бори за мечтите си, всъщност е родено за сцена. Най-добре играе себе си. И сякаш има мисия да изиграе още един шедьовър в четири действия – танц за своя живот. „Ще разкрия една малка тайна. Идеята за съчетанията ми за олимпийската 2024 година. Имам тази идея от повече от половин година и съм я обсъдила с нашите треньори. Олимпийските ми съчетания ще разкажат моята история дотук. Ще кажа само това и ще спра дотук. Мисля, че доста хора ще разберат през какво съм преминала само ако ги гледат“, разкрива Боряна.

Боряна Калейн разкри, че чрез олимпийските си съчетания за Париж ще разкаже историята на своя живот дотук. Снимка: Найден Тодоров

Е, онова малко 6-годишно момиченце наистина си е извоювало израстването до „достойно за голямата сцена“. С подкрепата на други достойни жени, сбъдващи българската мечта. Като гимнастичка живее в женско царство. Сред адски много силни, стилни, чаровни, красиви, успешни жени. Кои са онези, които вдъхновиха и промениха най-много нея?

„Наистина живея в женско царство. Първо – моята майка. Тя е най-яркият пример, който ме вдъхновява. След това – моите треньори. Те са другият най-ярък пример пред мен. За това как човек може да бъде вдъхновител за останалите. Треньорът – освен че поставя нашата основа чисто гимнастически, учейки ни как да изпълняваме упражненията, е и като наша втора майка. Треньорът ни учи на нещата от живота, как да бъдем добри хора, как да не се отказваме от мечтите си. Учи ни на дисциплина, на трудолюбие. Треньорът е човекът, който ни насочва по нашия път, след нашите родители. Много е важно да имаш точния треньор до себе си – който да те направи наистина стойностен и добър човек.

Треньорите, с които работя, всекидневно са мой пример за това каква жена трябва да бъда. Марияна Памукова – моят личен треньор, Бранимира Маркова, с която работя по-отблизо от 2017 г. Тя е главен мениджър на националния отбор, но на почти всяко състезание сме заедно, на всяка тренировка също е до мен, помага ми в много трудности. Илияна Раева – човекът, който и в най-хубавите, и в най-тежките моменти винаги е била до мен. Виждала е и най-лошото, и най-хубавото от мен. Това са трите най-ярки примера най-близо до мен. Но също бих казала Мария Петрова и Мария Гигова като личности в нашия спорт, които са пример за всички гимнастички. Първо – с постиженията си, второ – с това, което продължават да правят като личности не само в нашия спорт, но и извън него. Всички треньори от моя клуб „Левски Триадица“, които още от 6-годишна

са ми давали пример каква
трябва да бъда като човек,
не като гимнастичка

Бих казала също Филипа Филипова, нашият съдия. Тя не е много под светлината на прожекторите, но ни подкрепя и винаги ни пази гърба. Имам наистина много, много жени в моя живот, които могат да бъдат вдъхновение в различни сфери“, казва шампионката по художествена гимнастика.

Пример за подражание за нея са хора, преодоляващи трудности, за да вървят към мечтите си: „Веднага се сещам за Мохамед Али, който е имал наистина тежко детство. Бил е дискриминиран от малък, но него това го е мотивирало. Това, че хората не са го приемали. Харесвам такива хора и много ги уважавам. Такива, които се борят въпреки крясъка в лицето на чуждото мнение. Такива, които доказват, че по-силна е вярата на един човек от онова, което си мислят другите за него“.

Днес и тя трябва да осъзнае, че се е превърнала във вдъхновение, че има толкова много български деца, които искат да бъдат като Боряна Калейн...

„Много съм поласкана, че имам шанса и аз да бъда вдъхновение. Замисляйки се, това значи много. Понякога, когато човек гледа само през своя поглед, не вижда как се отразяват постъпките му на останалите хора. Радвам се, че имам шанса да бъда добър пример. Защото може да бъде и обратното, kогато си популярна личност. Много зависи от средата. Надявам се, говорейки за всички трудности и за успеха след тях, момичета, които евентуално биха приели мен за вдъхновение, да запомнят думите ми, че успехът или съответно неуспехът в даден момент не е най-важното. По-важен може да е начинът, по който ги приемаш. Всяко тяхно решение, всяка тяхна стъпка по пътя е важна – дали ще се откажат, или ще продължат към своята мечта, независимо колко е трудно. Надявам се това да е нещото, което следващата абсолютна европейска, световна или олимпийска шампионка на България ще запомни от думите ми. Да се бори за мечтата си докрай“, казва още тя.

Горда е и от една специална награда, извисяваща се до медалите и съпътстваща триумфа й с европейското злато. Шансът да играе съчетанието си с обръч на специално написана за нея музика – „Боряно, българко“.

Боряна Калейн в съчетание с обръч на музиката „Боряно, българко“ по време на златното за нея европейско първенство в Баку. Снимка: Анна Недкова

„Това е огромно признание. Благодарение на Илияна Раева и на Емелина Горчева, която е композитор на тази музика. Благодарна съм им, че избраха мен. Честно казано, не знам с какво съм го заслужила. Защото това е от доказателствата, че явно има нещо повече, че наистина мога да бъда от добрите примери.

Да играеш на написана за теб
музика, е огромно признание

Че имам възможност да представя пред света и българската музика, и силата на българската жена, също е уникално. Докосвам хора от толкова много народи до нашата култура. Невероятна емоция, която трябва да се изживее, не може да се опише“, споделя с вълнение Боряна.

Е, ако не може да ни опише нещо с думи, със сигурност може да ни го нарисува. Нали не сте забравили – освен рисуването с тяло, с лента, топка, бухалки и обръч на килима тя е шампионка и с моливи в ръка.

„Обичам да рисувам. Това е начин да покажа отново своите емоции освен на терена чрез музиката и разказването на историята. Въпреки че картината е в статично положение, по-различна е от съчетанието, в нея човек вижда детайли, които да му обяснят какво е искал да изрази авторът. Художествената гимнастика има много общо с изкуството. Тя не е само спорт. Тя е от малкото спортове, чрез които може да докоснеш хората с играта си – не само с чувството, с емоцията като спортното постижение, но и с нещо по-дълбоко“, обрисува тази своя страст и свой талант Калейн.

Коя е най-хубавата u рисунка? „Очите са ми най-любими. По принцип в човека гледам очите. Те разказват много повече за него, отколкото той би могъл да опише. Очите са константа – нещо, което никога не се променя в неговия живот. В очите се съхранява душата на човека“, отговаря тя.

Кои са най-силните очи, в които е поглеждала? „Тези, които показват силата на характера в някого. Показва, че той е готов да се бори за мечтата си, независимо от трудностите. Това са най-силните очи.“

Какво има в очите на Боряна Калейн – колко дълбоко в тях се крие мечтата или всъщност тя отдавна е на показ? „Мечтата винаги е била част от мен. Тя трябва да е водеща сила при човека. Той винаги трябва да има някаква цел. А за да се превърне мечтата в реалност, той трябва да си състави план, който да следва. И независимо дали този план в даден момент му се струва нереалистичен, да не се отклонява. Тогава мечтата ще се доближи до реалност. Това има в очите ми – мечта и готовност да я преследвам“, казва шампионката.

Очите, нарисувани от Боряна - корица на благотворителния албум "Мечта за триумф".

„Очите“ на Боряна илюстрират кориците на музикалния албум „Мечта за триумф“. Защо, докато се бори със себе си и работи за мечтите си, се наема да илюстрира и книжки ли? Заради идеята така да се събират средства за обновяване на залата на нейния клуб „Левски Триадица“. Заради бъдещите мечти. И защото тя просто е учена да бъде добра: „Със сигурност водещ е примерът от семейството, който съм получила още от малка. Много важно е в каква среда ще отрасне едно дете. След това вече средата, в която съм попаднала – учителите и треньорите ми. Важна е цялата съвкупност. Аз просто попаднах в много добра среда и успях да взема максимално от нея“.

Ако за финал погледнем пак към звездите и се размечтаем, ако си представим, че Боряна има магическа пръчка, с която може да промени едно-единствено нещо в света, кое би било то?
„Бих накарала хората да са малко по-добри едни с други, по-състрадателни. Да не са толкова жестоки. Да виждат повече доброто, а не да са мнителни и да търсят винаги лошото.“ Това отговаря тя.

Това е Боряна Калейн – шампионка от отбора на добрите хора.

* * *
Ела и ти! И ти ела в отбора!
Чуваш ли мечтите как ни викат?
Ела и ти! И ти ела в отбора
на тези, дето искат, търсят, могат.
В отбора на Добрите хора.*

* Из текста на песента „Отборът на добрите хора“ на Мариана Добрева, илюстрацията към който е нарисувана от Боряна Калейн.

Найден Тодоров, "24 часа"

Следвай ни: