Огнян Томов: Трябва да работим по завръщането на националните отбори на челните места

Българска федерация по Волейбол (БФВ) продължава представянето на кандидатите за нов Управителен съвет. Изборът ще бъде направен по време на Общото събрание, насрочено за 24 март. До всеки от 28-те кандидати бе изпратен набор от едни и същи въпроси. Всички отговори от кандидатите са получени по електронна поща. БФВ публикува получените отговори без каквато и да редакционна намеса (стилистична или граматична).

Какво Ви мотивира да се кандидатирате за член на Управителния съвет на БФ Волейбол?

Вижте, по принцип не обичам да изтъквам качествата си, но по мое скромно мнение опитът ми във волейболното управление в България, плюс натрупаните умения от работата ми в баскетбола преди това, би бил изключително полезен при взимането на ключови решения, предполагащи ефективно решение на проблемите. Както всички знаете, от тях има нужда винаги, особено в момента, когато най-успешният колективен спорт на България бележи отстъпление от историческите си позиции на ниво „национални отбори" – мъже и жени. Не искам да изброявам трофеите, които отбори в споменатите два спорта са спечелили досега под мое ръководство – те вече са над 30. Но тези успехи са благодарение на всички, които сме работили за тях. Говоря за треньори, състезатели, както и членовете на спортно-техническите щабове. Естествено, не трябва да се подминава ролята на местните общини, с които съм контактувал. Така че – хората, които са работили с мен, знаят, че съм отборен играч. А това е от голямо значение за решенията, които взима Управителният съвет. Само с работа в екип се постигат резултати. Мен лично ме мотивира най-вече убеждението, че отдолу непрекъснато идват талантливи деца, за които си заслужава да работим и да се грижим.

Ако трябва да дадете отговор на въпрос на делегатите, на хората от клубовете защо е в полза на волейбола да изберат Вас за член на Управителния съвет, какъв би бил той?

Аз по никакъв начин не приемам избора на членовете на новия Управителен съвет на Българската федерация по волейбол като състезание, въпреки отстрани да изглежда така. Опитът ми натежава в случая, но той не е всичко. По принцип няма вечни хора, вечен е волейболът. Но има хора, които могат да бъдат полезни дълги години, защото са наясно с материята, на основата на която се взимат управленските решения. Когато някой е доказал, че може да работи с всички останали и не се конфронтира, не гледа само собствения си клуб, а милее за развитието на играта като цяло, той определено има място в такъв орган като УС на БФ Волейбол.

Кои са най-силните Ви качества?

Мениджмънтът на хора се учи с годините, но до голяма степен той е нещо вродено. Смятам, че съм успявал да се справям както с ежедневни проблеми, така и с чисто административни казуси. Готов съм да изслушам абсолютно всеки, но над всички е каузата на клуба, който управлявам. Това се отнася и за федерацията. Освен всичко друго съм член на комисията Национална волейболна лига към БФВ. Организационно съм в непрекъснат контакт с административния й директор Христо Апостолов и, поне засега, няма никакви възражения относно работата ни. Това е показателно, поне от моята гледна точка.

Ще успеете ли да отделяте достатъчно време спрямо другите Ви важни ангажименти, за да се реализира успешно проектът за много по-активен и по-оперативен Управителен съвет, в който всеки член да бъде отдаден напълно и да допринася максимално с експертиза, контакти или възможности за развитието на българския волейбол?

Думата „много" във въпроса може би ще надвиши очакванията, които може да се има от новия Управителен съвет. Мисля, че и досега той е бил активен и оперативен и за това свидетелства израстването на юношеските национални гарнитури, както и конкурентоспособността на нашите отбори в европейските турнири. Връщането на картата не само у нас, но и зад граница, на стар волейболен център като Пазарджик е само един от многото примери. Медалите, които носят състезателите от държавните формации при подрастващите, също навеждат на мисълта, че се работи и на управленско ниво, без да се обезценява дарбата на малките и усилията на техните треньори. Колкото лично до мен, и на клубно ниво, и на ниво „федерация", аз работя за волейбола. Така че нищо, свързано с него, не може да ми тежи, разсейва или пък да разпилява усилията ми. Нещата са свързани. Плюс това, както казах по-рано, аз съм отборен играч. Това обаче не значи, че решенията не са мои, както изисква постът ми. Съответно постът предполага и отговорността, която, мисля, съм доказал през годините, че мога да поемам.

Каква е Вашата лична мисия във волейбола?

Да осигуря възможно най-добрите условия на хората, които си вадят хляба от волейбола, за да могат да работят на спокойствие и качествата им да са от полза на нашия любим спорт, както и за тях самите. Това е и глобалната задача на Управителния съвет на БФ Волейбол. Личната ми мисия е волейболът – като екипна структура, като възпитание и развитие на младите, не на последно място като бизнес единица. Спортът е проекция на живота, в който моторът е семейството. В българския волейбол всички сме едно семейство и неговата мисия е лична за всеки един от нас.

Кое е най-важното нещо, което и в момента правите в името на волейбола?

Не бих степенувал действията си по важност, защото всеки детайл е важен и крепи останалите. Макар и в Нефтохимик да съм на върха на пирамидата, ако основите й рухнат, рухвам и аз. Така че задържането на клуба на възможно най-високото ниво в йерархията на българския волейбол, успоредно със съпричастността към довършването на новата зала в Бургас, организирането на мачове от вътрешното първенство и евротурнирите, както и, разбира се, функционирането на младежките отбори, вървят ръка за ръка. Ако някой си мисли, че нещо е маловажно, може да изпусне глобалната картина, както се казва.

Коя тема би била приоритетна за вас като член на Управителния съвет?

На първо място – синхронът между федерацията като административно тяло, националните отбори и НВЛ като регулатор на държавните първенства и работата в клубовете. Ако няма чуваемост между различните инстанции, каузата ни е загубена. Разбира се, не трябва да забравяме и българските съдии, които са ценени в Европа. Съдийството често е било и ще продължава да бъде обект на критики. Аз лично не един и два пъти съм водил дискусии с реферите. Ключът обаче е да предразполагаме съдиите да си вършат работата, като им задаваме висок стандарт с качеството на играта и поведението на състезателите. Мисля, че българското първенство е над средното европейско ниво в момента. Сега технологиите навлязоха твърдо и те са в услуга на съдиите. И все пак атмосферата на един мач може за секунди да излезе от контрол. Затова и ние като контролен орган трябва да насочваме и следим и състезатели, и съдии, за да може единственият краен и важен оценител на работата ни – публиката, да напуска доволна залите.

Какво е първото нещо, което бихте направили като член на Управителния съвет?

Да настоявам за прозрачност във всяко едно действие на федерацията. Това със сигурност ще се оцени подобаващо от обществеността – не само спортната, но и гражданската общност в България.

Какво очаквате да постигнете в краткосрочен план - една година, и съответно - в дългосрочен?

Съгласно моите виждания в краткосрочен план трябва да гоним повишаване на нивото на Суперлигата, финансово стабилизиране на клубовете и още по-широко медийно отразяване. Свикнали сме да наричаме медиите Четвъртата власт, но в много случаи във волейбола – не само у нас, а и по света, те са Първата власт. Вижда се колко мултимедийни проекти популяризират нашата игра в световен мащаб. В същото време е нужно да се налага последователност в работата с подрастващите и по-бързо и плавно влизане в мъжките и женските отбори. Дългосрочната ни цел – но не безкрайно напред във времето, разбира се – по мое мнение трябва да бъде утвърждаване и респективно постепенно завръщане на националните отбори на челните места, що се касае до представянето ни в различните възрастови групи. Да декларираме готовност, и най-вече надежда, за класиране на олимпиада е хубаво, но трябва да преценим доколко е реално изпълнимо към дадения момент. На местно ниво ще е чудесно, ако в Националната волейболна лига всеки клуб може да си гарантира финансова стабилност.

Следейки работата на БФВолейбол, какво Ви харесва и какво мислите, че трябва да се подобри?

Ако националните отбори са имиджов представител на българския волейбол пред света, федерацията е гримьорът на този имидж. Добре е, че усилията да се организират големи форуми на родна земя, дават резултат в последните години. Така и момчетата и момичетата се чувстват по-комфортно, което е предпоставка за по-високи класирания. Без съмнение имаме добри позиции в управленските структури на европейския волейбол. Ще е добре, ако тези позиции се уплътнят с една стабилност и стройна организираност на вътрешните първенства. Ние не трябва да имаме проблеми от битов характер, които в един или друг момент ще излязат наяве, когато родният волейбол се представя в Европа, или пък домакинстваме на големи международни шампионати.

Кои аспекти на българския волейбол най-спешно трябва да се променят в положителна посока?

Хубаво би било да създаваме конвертируеми в чужбина волейболисти много по-често. Ето, един Александър Николов на 19 години играе в отбор не просто от италианския, а от световния елит – Лубе Чивитанова. Доскоро пък Денис Карягин, който е израснал в нашия клуб Нефтохимик, бе състезател на последния носител на трофея в Шампионската лига – ЗАКСА. Така трябва да бъде и с поне още петима от всяка генерация. А защо не и повече?! В същото време тези момчета са нужни до една определена възраст и на българския волейбол, защото се вижда, че в момента катализатори на тимовете от НВЛ са доказани, но застаряващи състезатели. Разликата, която тези играчи, както наши, така и от чужбина, правят с малките – те биха могли да им бъдат синове – в един момент става обезпокоителна с оглед бъдещето.

Доколко модерният поглед и използването на технологиите за развитие са важни за Вас в съчетание с нужния управленски опит?

Модерните технологии са едновременно и полезни, и неизбежни. Виждате, че децата вече „се раждат с таблет в ръка". Ние сме длъжни да се адаптираме към технологиите, още повече те ни помагат и ни улесняват. Все пак обаче не бива да се забравя, че човешкият фактор е определящ в крайна сметка. Да, машината – например видеочекът, ти позволява да видиш това, което не си видял в реално време, но преценката за ситуацията е твоя. Във волейбола, както и в живота, трябва да спазваме морално-етичните правила, а технологиите ни спестяват време и ни дават прецизност. Колкото и да напредват подрастващите с технологиите, те не биват да забравят, че основните норми във волейбола – ментални и спортно-технически, не се учат с таблета или телефона, а в залата. И там всичко е в името на играта и на феновете на тази игра.

Следвай ни: