Ивайло Иванов: Не съм спирал за минута да тренирам и да мисля за олимпиадата

Ивайло Иванов: Не съм спирал за минута да тренирам и да мисля за олимпиадата

Родната звезда в джудото Ивайло Иванов гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+. Той направи истински бум в Катар, спечелвайки исторически първи медал за България от “Мастърс състезание по джудо.

В края на месеца пък бе коронясан за Спортист номер 1 на 2020 от ресорното министерство в традиционната “Нощ на шампионите”. Голямата му цел е да стъпи на почетната стълбичка на олимпийските игри в Токио през лятото. В годините гостът ни се доказа като непримирим боец и с малко късмет е способен да изпълни мечтата си.

- Ивайло, здравей! Много ни е приятно, че отново си гост в предаването „Код Спорт“! Предишният ни разговор бе на 23 октомври 2016 г. Какво се промени при теб за тези малко повече от четири години?

- Добър ден! Искам да изкажа изключителни благодарности, че отново имате желание да се видим. Мина доста време и доста неща се промениха, като започнем от моето израстване като човек, като спортист, като узряване. Четири години е много време, животът доста ме очука отляво-отдясно. Смятам, че избрах правилния път и не се отказах. Тогава имахме доста тежки проблеми с федерацията, както знаете. Радвам се, че ме спасиха, както клубът ми ЦСКА, приятелите ми, треньорът на националния отбор Атанас Герчев, синът му Янислав и семейството, защото бях на крачка от отказване, поради това, че се подиграваха с нас.

- Тогава не скри разочарованието си от седмото място на олимпийските игри в Рио де Жанейро. Колко време ти беше нужно, за да го преодолееш?

- Не знам дали още съм го преодолял на 100%. Може би ще го преодолея като взема медал на предстоящите олимпийски игри, живи и здрави. Тогава със сигурност болката ще отмине, макар че завинаги ще остане едно нещо в мен, винаги ще ме чегърта, че не съм успял да завоювам медал и тогава. Но гледам да се концентрирам, да успея да се поуча от загубите на самата олимпиада. Дай боже, сега съм много по-добър! Узрях, много рутина натрупах оттогава, много състезания, още медали. Надявам се всичко това да ми е като поука и да имам един прекрасен ден на летните олимпийски игри в Токио!

- Четири години по-късно ти се утвърди в елита на джудото, постигна впечатляващи резултати – през 2019 г. злато в Китай и през 2020 г. сребро на европейското първенство. Кое от тези две отличия спечели по-трудно?

- Всяко отличие си е за него. В началото отчасти бях подценил световното, а то се оказа много сериозно състезание. И то не световно, а военни олимпийски игри се води, защото се провежда на четири години. Отидох в Китай много отпуснат, което е много хубаво, защото не го бях възприел като нещо много тежко, да е на всяка цена състезанието и много добре ми се получиха нещата. Бяхме с настоящия треньор на ЦСКА, беше спокойно, нямаше никакво напрежение, не усещах, че кой знае какво зависи от това нещо, защото подготовката ми е година за година, парите са ми година за година и се гледа европейско, световно и олимпиада. Когато примерно отиваш на европейско, гледаш да се класираш, за да може да запълниш следващата година и да имаш добри доходи, добър бюджет. Европейското първенство беше трудно, поради простата причина, че нямахме подготовка през 2020 г., защото COVID мерките ни спряха. А част от подготовката ни е в Европа, в Азия, навсякъде, за да можем да достигаме елита на спорта и да се борим с тях, тъй като в България все още не сме достигнали този елит, но се работи по този въпрос. Затова много оцених европейското, въпреки че от финала съм много недоволен, но си взех поуките и следващият път ще съм доволен!

140 Ивайло Иванов и Миглена Селишка отличени за Спортист №1 на България в "Нощта на шампионите"

 

- Как прие факта, че въпреки тези успехи не попадна в класацията „Спортист на годината“?

- Аз съм откровен човек и честно казано малко се ядосах. Нека се върнем малко назад – световното в Китай беше 2019 г., за 2020 г. нямаше много състезания. Моят резултат – втори на европейско не е „уау“ за медиите, поне така си мисля от полученото дотук като внимание. Но пък в същото време нямаше много състезания и за другите спортове и се надявах, че ще успея да вляза, но не стана. Заканил съм се, че тази година ще вляза, но наистина със силни резултати!

- Мислил ли си защо се получава така? Достатъчно популярно ли е джудото у нас?

- Точно това е проблемът, че не е достатъчно популярно, защото е трудно разбираемо, тъй като е японски спорт, доста по-специфичен. Гледат да го опростяват в световен мащаб, за да могат да го разбират зрителите, но отчасти го развалиха. Борим се лека-полека да се популяризира. Със сигурност е доста по-популярно сега, отколкото от преди да взимаме медали през 2015 г. Но всичко става стъпка по стъпка, няма как от днес за утре да стане супер популярно и да се шуми толкова много.

- Няколко дни по-късно след класацията „Спортист на годината“, в „Нощта на шампионите“ бе отличен за най-добър спортист за 2020 г. Остана ли изненадан от това признание?

- Да, останах изключително изненадан, защото никога не съм влизал в тази класация, тъй като има класация до 16, до 18, до 23 години. На тези години имам титли от европейски първенства. Дори съм първият европейски шампион за България за кадети! И след 31 години взех първата европейска титла, която преди това е на Гошо Петров, мисля през 1979 г. Сега се запитах защо не съм влязъл тогава? Може би е въпрос на популярност, нямам представа. Но бях изненадан и съм изключително благодарен на министерството, че са ме избрали!

- Стартира 2021 г. с бронзов медал на „Мастърса“ в Доха – каква беше конкуренцията в столицата на Катар?

- Конкуренцията е може би по-тежка от олимпиадата. Пак сме около 30 души, но на олимпиадата имаш право на един човек от нация, докато тук участват първите 34 в света! Може да има 10 японеца сред тях. Изключение е, че нямаше японец в моята категория. Всички други бяха с пълен състав – руснаците бяха трима, грузинците – двама, монголците – двама, все нации с много силно изявено джудо. Поради тази причина беше доста трудно състезание, но пък и много интересно, защото бяха доста от изгряващите звезди. Но при нас става от днес за утре, както грузинецът стана шампион и изгря през последните 3-4 състезания. Тръгна много здраво, той е много млад. Доста загубиха от най-силните, може би им е попречила подготовката в COVID. Младите напират и не се притесняват, че ще загубят. Нямат какво да губят и е много по-лесно психически. Много съм доволен, защото нямах в колекцията си медал от „Мастърс“. Единствено не съм доволен от полуфинала, но не се считам за победен.


- Тази седмица приключи лагерът ти в Турция – как премина подготовката?

- Подготовката премина перфектно. Имаше около 150 души в Турция, с които тренирахме заедно. Беше много приятно, защото скоро не бяхме правили такъв лагер – да се хванеш с тежки съперници, с една идея по-тежка категория, със световни шампиони, с медалисти от големи първенства. Това е огромен плюс за абсолютно всеки, който е там.

- Кое бе най-тежко за теб в годината на COVID-19? Всичко е затворено, непрекъснато се променя календарът, не се знае как се води подготовката – всичко това как ти действаше като елитен спортист?

- Единственото беше, че се спря подготовката, но пък от друга страна, успях да видя два месеца семейството си. Никога през живота си не съм оставал два месеца вкъщи! Роди ми се син 2020 година, което за мен е нещо уникално! Общо взето за мен бяха като цяло плюсове, дори отчасти за олимпийските игри, защото много се бях пренавил от предната олимпиада. Концентрацията, мозъкът ми беше там и това ме спираше, но осъзнах и се върнах в реалността, защото буквално не се прибирах вкъщи, дори и да съм вкъщи. Постоянно в главата ми беше разочарованието от Рио, държа ме до карантината. Тогава разбрах, че не всичко зависи от нас, самите. Колкото и да искаме, нямаше как да се проведе тази олимпиада. Аз съм една прашинка в целия свят. Така успях да се съвзема, да се уравновеся и да го карам една идея по-спокойно. Няма как да се случи да се откажа от медал в Токио и да мисля в перспектива за там, но се уравновесих, успях да се прибера малко вкъщи, да се отпусна, когато казаха, че остава за следващата година, защото оставаха буквално четири-пет месеца. Вече беше доста напечено. Поне така си го бях направил аз самият.

- Сега не мислиш ли за олимпиадата?

- Мисля, но много по-спокойно, по-уравновесено, не прегарям, не дълбая така. Някой казва, че може и да няма олимпиада. Ами, ако няма, няма! Аз не съм спирал подготовката по никакъв начин за нито един ден! Дори когато си бях вкъщи, тренирах по два пъти на ден. Въобще не съм спирал за минута да тренирам и да мисля за олимпиадата. Целта е ясна – медал. Просто наистина много бях прегорял от предната олимпиада, много бях ядосан.

- Мислил ли си какво си готов да жертваш в името на титла от най-големия спортен форум?

- Аз пожертвах много реално погледнато. Отчасти дори и семейството си, а то е най-важното за мен на света. Най-важното е всички да бъдем здрави. Жертвал съм го и него – ето сега започва подготовка и мен ме няма 10-20 дни. Откакто свърши карантината март месец, ние не сме спирали подготовка – 25 дни на Белмекен, 20 дни на Тетевен, 20 дни някъде другаде… Почти не съм се прибирал, само за 7-8 дни и пак тръгвам. Това си е една жертва, жертвам семейството си – най-важното нещо в живота. Оценявам, че жена ми ме подкрепя искрено, защото с две деца наистина е трудно и не спира да вярва в мен. Надявам се да стигна дотам, че да съм благодарен отчасти, че не съм бил вкъщи. Да взема медал, да бъдат горди с мен за отличие от най-големия форум, което всеки спортист иска. Това е професионалната ми мечта.

 

140 Ивайло Иванов и Миглена Селишка отличени за Спортист №1 на България в "Нощта на шампионите"

 

- Вече споменахме, че си елитен спортист – обезпечен ли си финансово така, че да мислиш само за спорта?

- Откакто се промени федерацията, имаме много по-голямо спокойствие с Румен Стоилов и Даме Стойков. Наистина много по-голямо спокойствие и финансово, и дори отчасти като приятели ги чувствам. За мен е много важно и отношението, не само финансите. Не мога да си пречупя психиката.

- Как гледаш на битките в ММА? Смяташ ли, че можеш да станеш част от тях?

- Не, не смятам, че мога да стана част от тях. Дори не ги и гледам толкова много, защото са много далеч от нашия спорт. И при нас е бизнес, но във високия клас ММА е уникален бизнес. Честно казано не ме влече. По-скоро, когато приключа, искам малко да си постоя вкъщи и да си видя семейството. Не се знае по какъв начин ще ме завърти животът, но въобще не съм мислил в тази посока. Не мисля, че ще тръгна по този път.

- Какво е усещането да си известен спортист?

- Аз не се приемам за много известен спортист, но е приятно хората да те познават, защото по един или друг начин се вижда, че е оценен трудът ти. Когато медиите те показват, хората те познават, радват ти се. Както когато отида на състезание, искам да изправя цяла България на крака, да пуснат българския химн. Нещо, което не мога да обясня с думи. Най-голямата ми мечта за олимпиадата е да изправя цяла България на крака на най-големия форум в световен мащаб. Въпреки че световното е по-силно състезание от олимпиадата, но олимпиадата е много по-утвърдена, защото е веднъж на четири години.

- Имаш две деца – разкажи за това щастие.

- Това е нещо уникално! Човек трябва да го почувства, за да го осъзнае и да разбере, че животът не е просто щракане на пръсти. Защото когато нямаш деца, наистина е щракане на пръсти, може да правиш каквото си искаш, да излезеш, когато си искаш, а сега вече си зависим от бабите. Когато си малък питаш – може ли да изляза? И сега пак питаш. Когато имаш деца, осъзнаваш, че не можеш да живееш ден за ден. Трябва да бъдеш много отговорен и най-вече да съумееш да им предадеш как да станат хора, защото човеци - много, но хора – малко. Има много грозни неща по пътищата, много лоши неща се случват с много хора, няма уважение към по-възрастните.

- Къде обичаш да водиш семейството си?

- Малко пъти ми се случва да ги водя някъде. Но когато съм свободен, предпочитам да отидем на почивка, да се откъснем. Дали ще е на морето за два-три дни, предпочитам да е минерална водата, за да може да го съчетая с моето възстановяване.

- Преди малко спомена за възпитанието на хората. Как се въздържаш, когато видиш прояви, които са далеч от културата, от начина, по който трябва да се държат младите хора?

 

- По принцип не е моя работа да се меся. Зависи какво се случва точно и с какъв човек. Въпреки че аз излизам много малко по дискотеки, даже не знам кога за последно съм ходил. Възмущавам се, защото няма уважение. За жалост, първите седем години при много хора ги няма, а те са най-важните. Тогава детето гради възпитание, уважение. Не го ли научиш като малък, когато средата го завлече, не можеш да го спреш, става невъзможно.

- Нещо за финал на нашия разговор.

- Искам да благодаря на абсолютно всички, които наистина са ми помагали през годините. Това са много хора. Не искам да ги изреждам, защото ще забравя някой. Много хора са ми помогнали да съм това, което съм. Искам да изкажа изключителни благодарности към семейството си и към приятелите си, че са с мен, където и да съм, за подкрепата, за абсолютно всичко. И най-вече да бъдат живи и здрави! Това е най-голямата ми мечта! Винаги си пожелавам на първо място здравето, защото когато човек е здрав, нищо не може да го спре. Може да дълбае, да се труди, да пада, да става, но може да продължи. Когато човек е болен, за жалост не можеш да направиш абсолютно нищо. Затова пожелавам на всички да бъдат здрави, да гонят мечтите си докрай! Вуйчо ми казва: „Гони мечтите си, защото после те ще преследват теб самия! Не се отказвай!“ Понякога не се получава там, където искаме, но когато си истински човек, се получава на много други места, винаги се отварят вратички. Нека гледат по-положително към тази пандемия. Да не обръщат чак такова внимание, защото хората почнаха да се разболяват в главата, а не истински. Да бъдат по-позитивни и здрави!

- Благодарим ти, Ивайло! Пожелаваме ти медал от олимпийските игри и да си все така усмихнат!

- Аз пожелавам да се видим след олимпийските игри, живи и здрави, да съм в добро настроение и да направим едно уникално интервю.

Още от Бойни спортове

Виж всички