Чандъров: Основните задължения във футбола идват от неправилно менажиране

21 юни 2020 | 13:00
1759
0

Собственикът на Септември – Румен Чандъров гостува в предаването „Код Спорт“ по ТВ+! Вече няколко години той издържа някогашния славен тим, чиято школа отдавна има реноме на една от най-добрите у нас. Футболният бос е твърдо убеден, че трябва да се дава максимален шанс на българските играчи и да няма вмешателство в работата на треньора. Но е сред малцината, отстояващи тези принципи не само на думи. Позицията на футболната ни централа да спре сезона във Втора лига заради коронавируса и да приеме временното класиране за крайно, пък стана причина собственикът на Септември да избухне и да заплаши БФС със съд.

- Здравейте, г-н Чандъров! След три години отново гостувате в предаването „Код Спорт“. Как сте? Още ли сте под емоция от решението на БФС да прекрати първенството във Втора лига?

- Хубавото на емоцията е, че е на приливи и отливи.

- Сега отлив ли има?

- Спокойствие. Нещата се уталожват. Винаги ще има някакъв привкус, то е ясно.

- Мишена станаха българските съдии, казахте някои истини за тях. Още ли смятате, че те са от голямото зло във футбола ни?

- Не бих казал, че българските съдии са голямото зло. Злото се крие другаде, докато българските съдии са един вид заложници. Не искам пак да казвам някои неща и утре пак да ме глобят за глупости. Не че не мога да си платя глобата…

- Значи и вие стигате до констатацията, че могат да свирят.

- Могат да свирят, дори и да грешат, не е проблем. В края на краищата грешката е част от играта. Но не умишлената грешка. Има си зависимости и докато не се изчистят нещата, ще има зависимости. Скоро бях казал, че системата ни е грешна. Не, системата си е нормална. Ние топлата вода няма да я измислим. Хората в системата са проблем.

- Навремето един директор на клуб от ранга на Септември казваше: „Да, аз разбирам съдиите са хора и бъркат, но как веднъж не сбъркаха в наша полза?“…

- Нашият клуб не е със свръх амбициите на някои други. И пред вас съм казвал – моят проект не е на всяка цена. Аз искам да си развивам млади футболисти. Налага ми се да взимам и по-опитни, за да бъдат младите покрай тях. Не може изцяло с тях, но се надявам в един момент и това да стане. Това е голямата разликата между мен и повечето други. Много болни амбиции има.

- Не може да не сте си задавали въпроса защо Изпълкомът на БФС взе това решение, което е в ущърб на Септември. Неудобен ли сте за вашите конкуренти?

- Не, не бих казал, че е специално заради Септември. По-скоро специално заради други. В края на краищата всичко трябва да има някакъв спортен край, както и да го гледаме. Когато почваме да опорочаваме спорта, вече не е спорт. Това е някаква надпревара на егото на някои, на болните амбиции на други. Не го разбирам. За мен най-нормалното нещо беше, след като някои отбори не искаха да играят, което е абсурдно… За мен е пълен абсурд да питам аз искаш ли да играеш или не искаш… Има правила. Ако няма извънредно положение, няма проблем. Първа лига може да играе, а Втора лига не може. Странна работа, не мога да го разбера. Не искали да играят, разходи да им спестят. Добре, имаше четири отбора отгоре, които можеше да изиграят един плейоф примерно и нямаше да има проблеми. Но там пък срещнахме нещо друго – два от отборите ги е страх. Това е истината, а тези два отбора са обслужвани от други интереси по някакъв начин. Не искам да обвинявам някой от отборите. Интересите водят нещата отново.

- Опитахте ли някакъв диалог с отговорните фактори във футбола? Не знам сега в какви отношения сте с Кирил Домусчиев, но отдавна се познавате…

- Имах разговори с Кирил Домусчиев преди събитията. Даже им предложих: „Ей, хора, направете група от 16 отбора.“ Това е с най-малкото съпротивление минаваме. Всичко друго ще е една каша. Обаче по някакъв начин на тях не им харесва формат с 16 отбора, макар че за мен форматът, който е в момента, по-скоро е изчерпан. Но не искам да давам крайно мнение. По една или друга причина не се съгласяват двигателите, които движат нещата в Изпълкома, във Футболния съюз. Сещате се за какво става въпрос. Имат друго виждане. Аз го приемам. Аз казвам, че е изчерпано, вие може да кажете, че не е изчерпано. Приемам го, не е проблемът в това. Говорих с тях: „Ами, това не е добре, онова…“ Викам: „Добре, окей.“ До последно се надявах, че няма да направят тази щуротия, защото това витаеше една-две седмици. Пуснаха си глашатаите от разни експертни комисии. Направо да се разплаче човек! Такива абсурдни неща казват. Дори наши представители бяха на среща няколко дни преди Изпълкома. Дайте да видим какво правим – двата не искат, двата искат… Имаше една идея да изиграем плейоф между първите четири отбора. Даже бях склонен и с мач по-малко и с три точки по-малко да го изиграя, въпреки че бях в неизгодна позиция. Няма проблеми, пак щеше да е спортен път в края на краищата. Ще ме бият или аз ще ги бия и няма да говорим за това.

- Мислех, че ще изберат този вариант.

- В последния момент се намесили „великите сили“ в Изпълкома. Докато ги има, няма да има футбол! Във Футболния съюз, откакто Боби го няма… Всички го плюеха, но Боби в общи линии си вършеше работата. Проблемът при него беше, че се опитваше да балансира. И с тези, с които балансираше, всъщност направиха най-големите зулуми.

- Може би и той го е разбрал вече.

- Ами, разбрал го е. Не съм го чувал скоро. Но въпросът е, че в момента има една-две групи, които са… да не казвам какви, да не ме обвинят пак в нещо. Те си прокарват всичко. Спорт, само че друг спорт.

- Колко средства ви струва тазгодишното приключение във втория ешелон?

- Това е другото нещо, това са вече последствията. От едно такова безпринципно решение, неспортно решение… В края на краищата не е проблемът да изхарчиш едни пари и да ги загубиш по спортен начин. Проблемът е като ги загубиш по друг начин. Тук не е от значение бюджетът, но не са малко пари за българската действителност – около 1 милион, няма да крия, при мен всичко е едно към едно. Плащам си данъците и си плащам за хобито на този етап. 1 милион и сега в един момент – в канала. Как да им обясня на тези момчета? Демотивирани са. Горе-долу четирима от отбора напуснаха. Тук вече са последствията. Аз не знам къде съм и къде бих могъл да бъда. Момчетата дойдоха и казаха, че имат много добри предложения, както от Пирин имаха трима. Казах: „Нямам никакво право да ви спирам, аз не мога да ви дам такива условия. Моята концепция е друга“. За съжаление, Пирин си ги искат на момента. В общи линии трима основни играчи си тръгнаха, което не е чак толкова голям проблем. Защото при мен не е на всяка цена. Ако беше някой друг, няма да цитирам кой, щеше да има голямо виене. Има един човек в „А“ група, който постоянно е на всяка манджа мерудия. Нали се сещате? Ако беше на мое място… Всеки ден дава изявления, моите уважения към него заради възрастта му, обаче ако беше на моето място… Майко, леле, не знам какво щеше да стане. Чудо щеше да има. Макар че той щеше да ги потуши нещата още в зародиш. Да бъдем откровени.

- Преди време се говореше евентуално школата на Септември да премине към Левски. Вашето име се спрягаше за президентски пост, за човекът, който ще управлява парите на „Герена“. Това беше при старата ситуация. Мина давност, вече може да разкажете…

- Водени са разговори с мен не да отида към Левски. Септември си е Септември. Имаше предложение да стана съакционер и аз да движа всичко. Не се разбрахме, не защото не съм искал, а по-скоро ми се поставиха условия, които не мога да приема - Септември за какво ти е? То е като дете, не можеш да си оставиш детето. Такива дребни детайли. Иначе според мен проектът беше много добър. Случи се друго, случи се случка, така че всяко зло за добро. В случая така излезе. Вече съм по-предпазлив. Иначе хората имаха големи амбиции, според това, което говореха. Да, Септември щеше да бъде един вид част от проекта. Може би щяхме да вкараме и техни юноши, да помагаме и в тази посока. Такава беше моята идея.

- Отворихме темата за Левски. Защо се стига до такива огромни задължения, чия е вината? Не говорим само за „сините“, много клубове у нас са изправени пред фалит.

- Горе-долу имам поглед от това, което чета в пресата. За мен основните задължения във футбола идват от неправилно менажиране. Какво имам предвид? Спортно менажиране, обаче то е много свързано с финансите. Ако аз направя една грешка с определен футболист, тя има много последствия. Примерно – плащам трансфер 300 хиляди евро. Треньорът вика: „Ама, той не е този, който беше. Сега трябва да го оправям“. Заплатата си тече – 10-20 хиляди евро, говоря условно. И като имаш няколко такива човека в един момент какво се случва? ЦСКА потъна така, ако трябва да бъдем откровени. Взимаме, освобождаваме, плащаме неустойки и отново същото. Това е мениджмънтът. Иначе за мен в Левски много професионално подкараха нещата. Поглеждайки настрани като наблюдател, трябва да ви кажа, че така се прави. Само че с една малка подробност – това не е Барса, не е Реал (Мадрид). Трябваше да го направят така, но по-обрано като финанси. Лека-полека да се изградят нещата. Пак не трябва да давам оценка, макар че за това съм категоричен – в края на краищата, каквото са ти дали, това правиш. Другият голям проблем за мен е още в самото начало – треньорът да определя кои футболисти да се привлекат е най-пагубното нещо за един клуб. Така работя и такова е моето виждане – треньорът не може да ми каже кой футболист да взема, той може да ми даде профил на футболиста, поста на футболиста, какъв футболист иска. Спортният мениджмънт ще каже какво може да си позволи.

- Какво се случва с таланта Калоян Костов? Защо той и родителите му предпочетоха Бенфика пред Ювентус и Интер? Очаква ли Септември постъпления?

- Това ми е най-голямата болка. Проектът ми е такъв, че залагам на юношите, инвестирам в тях немалко средства. В случая това момче шест или седем години е в нашата школа. Прекалено много внимание му се е обръщало, като на всеки, който виждаме, че има потенциал. Това е като една градинка с много стръкове домати. Почваш да ги поливаш, плевиш, ториш, доматите се показват, тръгват да почервеняват и изведнъж идва един посредник, агент с истинския крадец и казва: „Този домат е много хубав и ще стане още по-хубав. Дай да го взимаме сега, защото после няма да може да се наредим или трябва много скъпо да го плащаме.“ Това се получи при нас. Едни посредници, които дават интервюта наляво и надясно как нямало български материал, а всъщност ние го имаме, само че те го взимат още в зародиш. Не отива на клуб като Бенфика да действа по този начин. За мен това беше най-странното. Пак щеше да ми е болка, но може би щях да го приема по-леко, ако някой по-анонимен отбор беше решил да открадне нещо. Но грандът Бенфика? Вече мога да разкажа какво се случи. Хората от Интер се свързаха по мейла – може ли, не може ли? Може, път давам на всеки. След тях Ювентус – може ли, не може ли? И други клубове също. Хората дойдоха – може ли да ви дадем една компенсация от 1 млн. евро примерно? Викам – може, разбира се. Защото той няма договор с нас още. Преди да навърши 16 години, не можем да подпишем договор. И затова хората казват – ние сме готови да компенсираме не със 100 хиляди евро, а с 1 млн. евро. Хващате ли разликата за какво става въпрос? И в един момент същият посредник е завел бащата в Португалия още септември месец. Много му е харесало на бащата, той е голям разбирач. Не го казвам с ирония. Родителите много разбират по принцип. Той казва: „Аз ще си дам насока на детето!“, за което е прав. Само че когато имаш професионалист до теб, който се е грижил, трябва и с него да се съобразиш най-малкото. През цялото време казваше, колко коректен щял да бъде. Аз приемам нещата като чиста монета. За мен договорът не е важен. Ако ние с вас си кажем, че така ще направим, го приемам. В крайна сметка мога да бъда излъган, както се случи. Договорът не те обвързва до такава степен. В края на краищата ще прави хиляда гимнастики, за да се отърве от теб, ако тръгваме натам. И бащата просто тръгна по пътя на некоректността. Това е истината. Облъчиха го. Вероятно му предложиха пари. А в този случай имаше и за клуба, и за семейството. Не искам да цитирам какви пари. Човекът вече се взе на сериозно, напусна и полицията, доколкото разбрах, вече е бивш полицай. Всъщност ние страдаме от некоректността на родителите, за съжаление. А иначе изглеждаше интелигентен човек, всичко нормално.

- Ако дочакаме Конгрес на БФС, защото се вижда, че топката се тупка доста силно и динамично, какъв човек трябва да застане начело на централата?

- Това е другият голям въпрос. Аз съм оптимист по природа, но много често като кажа реално какво се случва, казват че съм песимист. Не, не е така. Реалист съм по-скоро. За мен доста голямо изриване на Футболния съюз трябва да има, ако искаме да се случат нещата. Не заради друго, има много кадърни хора там, да не се заблуждаваме, но има и много тумори. А туморът винаги заразява, той те задушава. Трябва наистина ново начало. Не определям кой е тумор и кой не е . Просто като го изчистиш, направиш химиотерапията, ще паднат и добри кадри. Но след това да направиш нещата, както си трябва. Но честно казано не знам кой би се нагърбил да направи новите неща. Защото не е просто да смениш един президент или един изпълнителен директор. Много е важно този, който ще дойде, какъв екип ще има.

- Какъв трябва да е профилът на президента?

- Той трябва да е администратор, освен това трябва и да е бизнесмен. Така мисля аз. Нямало спортни директори в България, няма наистина. Няма такова училище, в което да се научиш как да правиш бизнес със спорта. Много е сложна симбиозата. Но има един сегмент от хора, които могат да го направят и това са агентите. Те са най-близо. Намери един агент и го направи спортен директор, защото той купува и продава, посредничи, разбира от футболисти. Знае номерата, комисионните, всичко. Той е перфектният! Даже между другото Левски направиха много силен ход с назначаването на агент – Ивайло Петков. Те първи прогледнаха за какво става въпрос.

- Но той сега е първата жертва.

- Е, винаги когато се сменя караула, има жертви.

- Благодарим ви, г-н Чандъров! Надяваме се следващият път, когато дойдете в студиото на „Код Спорт“ да нямате проблеми с решения на Футболния съюз…

- В края на краищата проблемите са, за да се решават. Така че нямам никакви лоши помисли. Просто искам всичко да е справедливо и по спортен път.

Следвай ни: