Апокалипсис сега за Ливърпул? (част I)

Разлика от 11 точки от върха на таблицата в Премиър лийг и на ръба от отпадане още в груповата фаза в Шампионската лига още към средата на ноември - това е моментната ситуация в Ливърпул. Да, говорим за същия този Ливърпул, който само заради един-два субективни и обективни малки детайла не успя да отнеме шампионската корона в Англия от вечния си съперник Манчестър Юнайтед миналия сезон. Да, говорим за същия този Ливърпул, който през пролетта бе обявен от УЕФА за клуб №1 в последните пет години в Шампионската лига.

Какво всъщност се обърна в последните месеци, че да се стигне до сегашното статукво и дали наистина е достигната критичната точка, при която връщане назад вече няма? В следващите редове ще разгледам всички възможни фактори, довели до моментната картина на "Анфийлд". Пиша с уговорката, че последователността им не е непременно изведена в някакъв логичен ред. Започвам обаче с най-важния и обемен за обхващане.

СИЛАТА НА СЪСТАВА/ ОТНОШЕНИЕТО НА СОБСТВЕНИЦИТЕ. Лятото бе идеалният момент мениджърът на "червените" Рафаел Бенитес да надгради състава, борил се до последно за титлата миналия сезон, и най-сетне да я прибере във витрината след 20 години суша. Шампионът Манчестър Юнайтед бе отслабен с напускането на най-силния футболист в Европа и света в последната година Кристиано Роналдо и донеслия куп решаващи точки с головете и асистенциите си Карлос Тевес.

Испанецът използва своите и на главния си скаут Едуардо Масиа връзки във Валенсия, за да атакува Давид Силва, но бившият му клуб използва интереса, за да предизвика наддаване чрез пресата. Това спря Бенитес, а според някои достоверни източници в един следващ момент той бил уговорил цената и на Силва с "лос че", и на Матю Ъпсън с Уест Хем Юнайтед, ала получил вето за осъществяване на сделките в последния миг от собствениците на клуба Джордж Джилет и Том Хикс.

Тук стигаме до ролята на трансатлантическото дуо. Янките до последния момент на крайния си срок в края на юли уговаряха рефинансирането на заема си от банките Роял Банк ъф Скотланд и Уаховиа, но за да го получат, трябваше да осигурят намаляване на главницата с 60 млн. паунда. Нещо със сигурност е трябвало да се жертва и последвалите събития показаха точно кое е било то...

Според няколко източника, когато е подписвал новия си договор, Бенитес е получил обещание от босовете да има 20 млн. паунда за харчене плюс каквото си изкара от продажби, в това число и парите от връщането на Роби Кийн през януари в Тотнъм Хотспър (16 млн. с бонуси до 19 млн.).

С яснотата, че Чаби Алонсо в крайна сметка е твърдо решен да напусне Ливърпул и ще напусне, Бенитес е планирал бюджет, който да му позволи покупката на попълнения от калибъра на Глен Джонсън, Гарет Бари, Матю Ъпсън/ Майкъл Търнър, Давид Силва и Карлос Тевес/ Диего Форлан. Испанецът наистина бе в групата преследвачи на Тевес, както призна и агентът на аржентинеца Киа Джорабчян, докато Форлан бе резервна опция според всички водещи испански спортни медии. За Търнър пък признаха публично от Хъл Сити, а за неизпълнената мечта от лятото на 2008 г. Бари - от Астън Вила. За Силва вече писах.

Случайно съвпадение ли е тогава, че след отправянето на запитвания, т.е. първа стъпка в операциите по трансфери, за мерседеси като Силва, Тевес/ Форлан и Ъпсън/ Търнър накрая Бенитес бе принуден да остане да се оправя с шкоди като Воронин и Кирякос (дошъл в последния момент с последните останали в бюджета 1,5 млн. паунда) плюс непостоянните Риера и Бабел?

Разбира се, че не е случайно съвпадение! Американците, за кой ли път откакто купиха Ливърпул (всъщност некоректно твърдение, тъй като самият клуб им плаща тази покупка), отново излъгаха. Доста от парите потънаха за осигуряване на рефинансирането на заема, а докато това се случи, Манчестър Сити действа по-бързо за Гарет Бари, взе го под носа на Ливърпул и Бенитес бе задължен да се насочи към втората си опция за този пост Алберто Акуилани. Италианецът има безспорен талант, но има три минуса спрямо Бари: той е по-скъп, по-склонен към контузии и не е англичанин, което е огромен недостатък предвид идващите нови правила за местни играчи в съставите на клубовете от Премиър лийг.

Мениджърът остана и без реална алтернатива на Джонсън на десния бек, защото жертва Арбелоа заради липса на средства и за нови покупки, и за повишаване на заплатата му. Давид Нго вече започва да показва какъв нападател може да бъде (изключвам дузпата срещу Бирмингам Сити), но се запитайте дали Бенитес би предпочел да има Тевес или Форлан за партньор на Джерард или Торес вместо него и Воронин? Несъмнено да. Дали би предпочел да има Арбелоа под ръка вместо Деген в дългия сезон? Несъмнено да. Дали би предпочел да има Ъпсън или Търнър вместо Кирякос за заместник на Хуупиа (липсата на Големия финландец е огромна за отбора)? Несъмнено да. Дали би предпочел да има Силва, способен да играе и на позицията на Джерард зад Торес, вместо един измежду Риера и Бабел? Несъмнено да.

Ето рекапитулацията. Можехме днес да гледаме един Ливърпул без Алонсо, но с петима англичани (Джерард, Карагър, Джонсън, Бари и Ъпсън/ Търнър) плюс идващите от младежките нива играчи, които безпроблемно биха запълнили квотата за местно тренирани. Воронин, Кирякос и Деген или отдавна щяха да са освободени, или въобще нямаше да бъдат купувани, вместо да мъчат и себе си, и публиката, и спортно-техническия щаб въпреки очевидното си желание да се представят на нужното ниво. Силва и Тевес/ Форлан щяха да донесат допълнителна световна класа на атаката и по-малко главоболия при отсъствия на Джерард или Торес, а не да недоумяват хората от Буут Руум дали да подлагат асовете си на операция, или не.

В крайна сметка Ливърпул днес разполага с петия по обща трансферна стойност състав в Премиър лийг и също петия по обща стойност на годишни заплати на играчите си, изпреварван и от Манчестър Сити и Тотнъм Хотспър, освен от Челси и Манчестър Юнайтед. Джилет и изпълнителният директор на клуба Крисчън Пърслоу обясняваха, че трансферният бюджет това лято бил "изяден" от новите договори на Джерард, Торес, Каут, Агер, Бенаюн и мениджъра, но това само доказва колко неконкурентоспособни са мърсисайдци на най-големите си съперници за титлата плюс тези за Топ 4 Сити и Тотнъм.

Освен това отново припомням нещо твърде съществено: нетният харч на Бенитес в последните четири летни и зимни трансферни прозореца е около 2,5 млн. паунда. Междувременно доста други английски клубове, освен гореспоменатите четири финансово най-мощни състава, похарчиха нетно повече пари за подсилване. Макар и без купищата доходи от петте твърде успешни кампании в Шампионската лига на Ливърпул, те обаче са ненатоварени от дългове от собствениците си и така се облагодетелстват от повишените си приходи от ТВ права.

И все пак, въпреки купищата контузии и липсата на обещаната подкрепа на трансферния пазар от страна на шефовете си, испанецът е на топа на устата и перото на английските медии, докато например похарчилият в пъти повече пари Марк Хюз се отървава от всякакви критики след пет поредни равенства на Сити в първенството...

Последните абзаци тук са за Хикс и Джилет, особено за бившия собственик на Монреал Канейдиънс. Той, за разлика от също толкова противния на Коп-а свой партньор, отново излезе от тишината и започна да вдига шумотевица, развеждайки знайни и незнайни арабски принцове из "Анфийлд" и базата Мелууд. Целта е ясна: показване на мускули и покачване на цената на своя дял, поне една част от който със сигурност е за продажба. Следващото рефинансиране идния юли ще е дори по-трудно за договаряне от настоящото и инвестиция отвън изглежда задължителна стъпка.

Джилет нажежи обстановката и в разговор с човек от групировката "Духът на Шанкли", като отново излъга, сега два пъти: и за това, че не той, а Хикс бил казал, че първата копка по "Новия Анфийлд" ще е направена до 60 дни след покупката на клуба през февруари 2007 г., и за нетните харчове на Бенитес в периода на управление на американците. За справка, Джилет обяви нетната сума от 128 млн. паунда, а те са общо около 37 млн. за визираните шест летни и зимни трансферни прозореца и само около 2,5 млн. за последните четири!

Уж частният разговор, проведен в базата Мелууд, се появи във форума redandwhitekop.com, а оттам и в националната преса, съответно обстановката около клуба отново бе оцветена в кървавочервено. Неслучайно преди мача с Юнайтед над 5000 фенове на тима послушаха зова на "Духът на Шанкли" и се стекоха на протестен марш до "Анфийлд" с послание към Хикс и Джилет най-сетне да освободят клуба от присъствието си.

Следва продължение, в което ще бъдат разгледани факторите "ротация: контузии и форма на играчите", "загубата на Алонсо и тактическите промени", "защитата на статични положения" и "програмата".

---

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe