Глупако Пелегрини, Реал Мадрид те изигра със старите карти

Глупако Пелегрини, Реал Мадрид те изигра със старите карти

Ако Мануел Пелегрини посрещне Рождество Христово като треньор на Реал Мадрид, би било по-голямо чудо от непорочното зачатие, приложено върху Джена Джеймисън. След наистина съкрушителния удар, поднесен от треторазредния Алкоркон във вторник с поражението 4:0 (а 6:0 също нямаше да е несправедливо!), мадридската преса отново поде кампанийния хор с искане за поемане на отговорност и оставки. Дотук добре, само че стрелите бяха насочени в погрешната посока. За кой ли път...

Най-високо тиражираният испански всекидневник "Марка" излезе в сряда с чело с думите на публиката, когато иска оставка на треньор или ръководител: "Тръгвай си вече!". Тези слова, разбира се, бяха адресирани към Пелегрини, водил отбора в срамния двубой на "Санто Доминго". "АС" пък изкара проучване сред мадридистите, според което 67% от тях искат Инженера вън от клуба. Любопитно и даже парадоксално обаче, главният проблем според същия вот се корени първо у футболистите (52%), а след това в клубното ръководство (18%). Чилиецът е чак трети с 14%...

Тези резултати са безкрайно показателни за хаотичната обстановка, в която е принуден да работи всеки треньор на кастилския колос. На Чамартин може и да съзнават, че си вършиш почтено и отдадено работата въпреки въпиющия натиск от страна на ръководството над теб и футболистите под теб, ала нямат нищо против, дори настояват, в крайна сметка точно ти накрая да духаш супата.

В конкретния случай Пелегрини носи своята вина и тя е, че се съгласи да приеме да се ангажира с мултимилионния неогалактически проект на Флорентино Перес, когато никой самоуважаващ се треньор в Европа не пожела. Да, на твое разположение са доведени най-добрият футболист в Европа и света за миналата година, негов предшественик, най-добрият плеймейкър от дълбочина (поне след залеза на Пирло), двама други еврошампиони с Испания и нападател, сочен за един от бъдещите най-добри на планетата.

В същото време обаче отиваш в клуб, в който треньорът в огромната степен няма спортно-техническата власт, а в частта, която има, винаги рискува да бъде схрускан от лидерите на съблекалнята. Клуб, в който два или три неубедителни резултата поред са с 99% вероятност началото на лавина, неудържима от теб при кое да е положение. Клуб, в който дори и накрая да постигнеш успех, той първо ще бъде приписан на ръководителя или футболистите (редът е зависим от определени фактори), а чак след това евентуално на твоя труд. В най-прясната история Капело и Шустер бяха отстранени като шампиони на Примера, а поелият тима в движение Хуанде Рамос - след изравняване и чупене на паяжинясали клубни рекорди в лигата (онова 2:6 срещу Барса натежа повече на везната на управниците).

 

Ето защо никой от наистина големите треньори на нашето време не прие и нямаше да приеме офертата на Флорентино. Ясно бе, че изборът през лятото бе между Карло Анчелоти и Арсен Венгер, като французинът бе фаворитът на генералния директор Хорхе Валдано. И двамата обаче тактично изслушаха какво има да им предложи Перес, след което още по-тактично се отдръпнаха и предпочетоха да си работят по стабилни дългосрочни програми в Англия.

Също по тази причина отдавна исканият за завръщане на "Бернабеу" Рафаел Бенитес не си и помисля да напусне Ливърпул към родния дом, а Специалния Жозе Моуриньо не би отишъл там където президентът/ собственикът е по-голяма медийна звезда от него и където не му дават цялата спортно-техническа власт (разбирай: пръждосване на силни политически фигури като Валдано и Емилио Бутрагеньо плюс липса на намеса от страна на Флорентино).

Това обаче са имена от първа класа в модерната треньорска/ мениджърска гилдия и няма как да повторят грешката на колега от своето ниво като Капело. Мануел Пелегрини имаше пет великолепни сезона във Виляреал, но това, при цялото ми уважение към съвместните им постижения и "жълтите" като клуб, си остава работа от втора ръка. В тези години Инженера проектира две класирания на кастейонци по-напред от Реал Мадрид в Шампионската лига с чудесен футбол, ала при все това сравнение между двете величини според традиция, история и фен база не може да има.

 

Това (плюс малката подробност с годишната заплата от 5,5 млн. евро) обяснява защо чилиецът прие офертата на Флорентино и Валдано. Той просто искаше да направи крачката нагоре в собствената си кариера. Правилно като решение, неправилно като избор на дестинация.

Защото никой в Мадрид не го питаше дали иска този или онзи футболист да дойде или да си иде, а нали няма нищо против този или онзи футболист да дойде или да си иде. Има разлика, и съществена!

Така Пелегрини се превърна в поредния треньор, истински бастион на независимостта на "Бернабеу" - от него нищо не зависи. Неслучайно се стигна до смехотворната ситуация той да обяснява на Робен и Снайдер, че ще разчита на тях този сезон, а след насилствените им продажби да дава пресконференции, че такива били икономическите реалности.

Чилиецът падна в капана на изкушението от блясъка, който първо те заслепява, после те потапя, а накрая те заравя. Типично за слабите характери, а това лидерите в съблекалнята усещат както акулите кръв. Реал Мадрид е един от малкото големи клубове в света, в които не треньорът определя игровото поведение на терена и дори няма главна заслуга за спечелени трофеи, каквото и да направи. Помня например как Раул разкри пред TVE през есента на 1998 г., че в съблекалнята са знаели още през януари с.г., че Юп Хайнкес си заминава след края на сезон 1997/98. За справка, с този свиден немски пътник "лос бланкос" взеха Седмата (КЕШ/ Шампионска лига).

Дълготраен наставник като Мигел Муньос е един в историята на "лос меренгес" (съвпадение ли са всичките му велики рекорди?!), а пътниците като Лушембурго, Кейруж, Хидинк, Тошак, Антич, Шустер, Рамос, Камачо, дори Капело и т.н. са мнозина и ще стават все повече. Просто това диктува спецификата на управление. Следващият на ред е Пелегрини, а по-следващият е Арагонес, Ериксон, Виктор Фернандес, Спалети, Манчини, Донадони, Лаудруп, Ван Бастен или кой знае кой друг злощастник.

 

Всъщност Мануел Пелегрини е достатъчно добър специалист, че с този отбор този сезон при тази Барселона да стане шампион на Примера и да стигне до бленувания финал в Шампионската лига на "Бернабеу". Работата обаче е там, че Реал Мадрид не е достатъчно добър клуб като начин на управление, за да постигат успехи качествени, но недоказани на топ ниво треньори като него.

А светилата - тези от класата на Анчелоти, Венгер, Бенитес или Моуриньо - в този политически формат са невъзможни за Перес. Повече дори от непорочното зачатие за Джена Джеймисън.

Последвайте каналите ни в:

Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.

Регистрирай сe

Още от Футбол свят

Виж всички