На министъра с любов

От началото на промените у нас се смениха много правителства, но никога досега не е имало такава еуфория покрай идването на новата власт. При това новите министри си избраха екипите сами, което се случва за първи път в нашата история след 9 септември 1944 г. Това бешe немислимо при управлението на тройната коалиция, при която се спазваше формулата 8:5:3, а нейна жертва падна министерството на спорта, понижено в агенция. Сега настава нещо невиждано и явно положително. Всички обществени нагласи са настроени за промяна.

Ето че и за министър на спорта избраха човек от нас, израсъл и минал през всички етапи в тази област. Свилен Нейков си избра за заместници хора като него. Лоша изненада беше, че се възстанови не просто министерството на спорта, а Министерство на физическото възпитание и спорт. Което звучи като "предварителни прогнози" - явна тавтология. Доста теоретици се опитват да ни обяснят, че съществува фундаментална наука физическо възпитание. Но още на третата дума в дефинициите си те са принудени да кажат спорт и това обезсмисля всичките им напъни.
По инерция хванаха министър Нейков още от вратата да го питат кога ще завалят рекорди, медали, шампионски титли. Наистина, това е най-атрактивната част на спорта. След раздялата му с аматьоризма той се превърна в най-привлекателната човешка дейност за световния капитал.
Също по инерция първите думи на Свилен Нейков бяха, че ще направи всичко възможно на игрите във Ванкувър 2010 и в Лондон 2012 да се представим по-добре, отколкото в Пекин 2008-а. Ето я първата голяма грешка както на нашия министър, така и на всички, които припяват тази песен.
Игрите във Ванкувър и Лондон отдавна са загубени
за нас
каквото и да предприемем. Героите на тези две олимпиади вече са на показ и печелят спортна слава, а не се създават тепърва. Няма време да израснат нови имена за толкова кратко време.
Още не можем да се откажем от стари понятия като високо спортно майсторство, масова физическа култура, работнически спорт, ученически спорт. Те са останали от времето, когато громяхме капитализма чрез спорта, защото по друг начин не можехме. Тогава бяхме разчленили спорта на колкото се може повече показатели. Но той е един. Разликата е само в степента, в която се практикува, а не в това дали спортува ученик, работник или селянин. Сега се говори за елитен спорт, което ми звучи като спорт за Евгени Минчев, Азис и момичетата от силиконовата долина на фолка.
Отново се лансира идеята да възстановим спортните училища. Но всички забравят, че някогашните 36 спортни училища с общо 14 000 кандидати за олимпийска слава никога не са работили качествено с изключение на "Олимпийски надежди". Фактически от тях започна упадъкът на българския спорт, а не с демокрацията.
Смехотворно е България да има 14 000 таланти
в спорта. Всъщност спортните училища събираха всякакви деца, защото държавата им плащаше пълна издръжка. По това време в Германска демократична република, която се бореше с Русия и другата Германия за местата от второ до четвърто в световната йерархия, имаше само шест спортни училища. Когато навремето във вестник "Старт" опитахме да анализираме какъв е приносът на нашите спортни училища за призови класирания на големи първенства, се оказа, че той е едва 1,8%. А в ГДР беше 80-85%. Скочиха разни шефове и поискаха да закриват вестника, под предлог че пречи на развитието на спорта у нас. А всъщност ние казахме истината.
Обичайната грешка у нас е да тръгваме от победите и рекордите. А те идват след дълъг път, който трябва извърви здраво и жизнерадостно поколение. Но точно това здраво поколение липсва у нас. Показателите за здравословното състояние на нацията са ужасяващи! А най-страшното е, че никой не обръща внимание на това. Преди повече от 8 години излезе последната официална статистика. Според нея
67% от българския народ е болен
не от мигрена или зъбобол, а от болести, за които са необходими лекар, болнична обстановка и скъпи лекарства. Но никой не казва по какъв начин ще се справим с това положение. Започнаха да излизат други статистики, от които също ни се изправят косите. Например, всеки трети ученик е с наднормено тегло и нарушено кръвно налягане. Не трябва да си голям специалист, за да разбереш, че при това положение след няколко години тези ученици ще станат пациенти на сърдечно-съдовите клиники. Миналата есен излезе още една черна статистика, според която сме на първо място в света по смъртност на млади хора от сърдечно-съдови заболявания. Ето го резултата от бездействието. Някой да е чул министърът на здравеопазването или на просветата да говори по този въпрос?! Не. Единият говори за реформа, а другият за матури.
И аз като редови гражданин на тази република, слушам колко успешно било предишното правителство и се чудя защо в отчетите на ЕС сме най-бедната и най-корумпираната държава в Европа, с най-болната нация. При това положение е неуместно да изискваме от министъра на спорта титли и медали от игрите във Ванкувър и Лондон. Това измества гледната точка от правилната позиция. А тя е измислена и приложена още в началото на 30-те години на миналия век в САЩ и показва как ръководителите на една държава се грижат за своята нация. В САЩ са определили за критичен максимум 20% заболеваемост на нацията. Когато този процент наближил, президентът Айзенхауър взел екстрени мерки да върне статуквото. От този момент във всички американски училища спортът е въведен като
един от шестте задължителни учебни предмети
Това е направено, за да расте здраво и жизнерадостно поколение. Знам отлично, че дори да вържат американците, а да ни пуснат да спринтираме срещу тях, пак не можем да ги стигнем. Но поне може да се поучим от успешния опит. У нас обаче никой дори не споменава, че заболеваемостта сред българското население е над 67%.
Ако има добра воля у новото управление на страната, сега му се дава шанс да влезе в историята. Най-важното, което трябва да направи, е събере за общата цел трите министерства - на здравеопазването, спорта и образованието, за да изработят национална оздравителна програма. Спортът да стане задължителен учебен предмет, а да се премахнат всякакви фалшиви часове по физическо, телесно и прочие възпитание. Не е лошо, господин Министър, да прочетете закона от 1939 г., в който ясно и точно е казано: "Във всяко населено място у нас, където има училище, общината е длъжна да осигури терен за спортуване на учениците."
Истината е в практикуването на даден спорт. Друго не е измислено в света, за да спаси здравето на нацията и да върне спортната й слава. Ето ви достойна, историческа задача, г-н Министър. И да престанем с фантазиите. Ясно е, че в Лондон 2012 г. няма да направим чудеса. След тези игри със сигурност ще отчетем поредния антиуспех на българския спорт. По-важно е здравето на нацията!

Григор Христов
"Стандарт"
Заб. Заглавията са на редакцията, а не на автора.