Война на мрежата

Война на мрежата

Данчо Лазаров прави първите пари в Сибир

Галеви се дивят на Ивайло Константинов заради "Марек"

Данчо Лазаров или Иво Константинов? Кой ще води българския волейбол? Скандалите около националния отбор ги изправиха един срещу друг. Докато Лазаров е на нож с треньора Радо Стойчев, Константинов показа солидарност със селекционера и подаде оставка от ръководството на родната федерация. Собственикът на "Левски" и колегата му от "Марек" са представители на различни поколения, носят различни послания. Идват и от противоположни цветове на политическия спектър.

Синът на завода за полупроводници
Данчо Лазаров стана едва ли не най-мразеният човек в държавата тези дни. Шефът на волейбола винаги е бил замесен в скандали, и то сочни. Инженерът по правило успява да се измъкне сух. Този път обаче нещата изглеждат дебели.
Възходът на Лазаров в бизнеса се свързва с баща му Лазар Данчев - директор на легендарния завод за полупроводници в Ботевград. Предприятието завинаги влиза в историята с прочутата реплика на Тато, че догодина ще има завод и за цели проводници.
Веднага след промените през 1989 г. той се хвърля в частния бизнес, по-точно в строителството. Печели страхотни поръчки в Сибир. Оттам идва и името "Сиконко" - "Сибир констракшън компани". В онези години Лазаров прави луди пари. Вижда глада за хубави стоки в онези ширини на Русия и започва да изкупува на едро от софийската "Аско Деница" всякакви немски стоки - от дрехи до часовници. Продава ги на добра печалба в Сибир.
В спорта го вкарва босът на спортен клуб "Левски" Стоян Хранов. Лазаров печели поръчка за някакъв ремонт на "Герена". В замяна Хранов моли инженера да помогне на женския волейболен "син" тим. Отначало инженерът се колебае, дава стипендия на няколко състезателки. Накрая се хвърля в голямата игра. И до ден днешен обаче женският волейбол си остава голямата му слабост.
Лазаров влиза в управата на федерацията при бившия й президент Венци Върбанов, тогава земеделски министър. Става негов заместник и де факто поема цялата работа. Логично заема мястото на Върбанов, след като министърът слиза от сцената.
Отначало е страшно амбициран в клубния волейбол и всички конкуренти плачат, че цялата федерация работи за "Левски". Най-добрите играчи отиват при "сините" по схемата - "или подписваш, или забравяш националния отбор". Таксите за трансфер в чужбина обаче са златната кокошка на инженера. Пръв се опълчва националът на "Левски" Ивайло Стефанов, който в крайна сметка печели в съда.
Постепенно Лазаров насочва цялата си енергия в националните отбори. Навлиза в международните структури, като е особено близък с италианската федерация. По негово време националите печелят трети места на световно първенство, европейско и световна купа. Настават сътресения в холдинга му "Сиконко". Сипят се обвинения в източване на 5 млн. лева. Кризата се усеща в "Левски", където играчите минават на минимални работни заплати. Лазаров не само не отказва отпор на "Лукойл", ЦСКА, "Марек", но с готовност помага на съперниците в европейските турнири.
Най-сочният скандал гръмва миналото лято. Тогава две от националките - Христина Русева и Цветелина Заркова, получават съобщения от селекционера Балтич да посетят стаята му. Оказва се, че есемесите са пуснати от сайт, целта е словенецът с тлъст договор да бъде изгонен. Лазаров отрича участие, цялата вина е хвърлена върху ревнивото гадже на Русева. Куриозното е, че под давление на шефа по-рано през годината е изгонена капитанката Ева Янева, и то заради конфликт със същия Балтич.
За "сив кардинал" на женския отбор и участник във всички конфликти минава разпределителката Любка Дебърлиева. Няма клюкарски вестник, който да не е написал, че Данчо и Любчето са влюбени и живеят заедно. Естествено момата отрича. Без да взима грандиозни заплати, обаче тя бързо се урежда с два апартамента, а родната й къща в димитровградско село се превръща в триетажен палат. Често Любка хвърчи с мерцедеса на федерацията с четири еднакви цифри, който вози президента. За капак Дебърлиева ражда момиченце миналата година. Отказва да съобщи кой е бащата, макар всички да сочат един човек.
Пред съотборници Любка развива теорията, че е използвала сперма от донор. В характеристиката пишело как неизвестният баща дарител е студент по право, забележете, с хоби волейбол.
Факт е, инж. Лазаров никога не се развежда със съпругата си, от която има син и дъщеря. Щерката управлява зала "Сиконко". Нормално за строителен бос, фамилната къща в полите на Витоша е уникална.
Сега бизнесът на инж. Лазаров е основно в Русия, у нас губи няколко обекта заради забавяне и на практика не развива дейност.
Минава за човек, близък до бившия президент Георги Първанов. Запознават се покрай волейбола.
"Левскарите" отдавна са спрели подкрепата си за волейболния клуб на инженера. Феновете се вбесяват от решението му да го прекръсти само на "Сиконко", последвано от заяждане с публиката от страна на треньора Мартин Стоев. Според последни данни Лазаров е решен да продаде всички дейности, които развива в България, и да се оттегли в почивка.
Ивкони започва бизнес от трабант
В края на 90-те години настоящият волейболен шампион "Марек Юнион-Ивкони" се бори за място под слънцето. Дупница реално е волейболен център на изкуствено дишане - с прохождаща детско-юношеска школа и скъпо платени звезди. Сол на всяка битка са мачовете между "Марек" и "Левски Сиконко". Зад "сините" стои шефът на федерацията Данчо Лазаров. Дупничани тъкмо са яхнали вълната на опозицията с призиви за нов морал. В отговор срещу тях е хвърлена цялата административна машина, дирижирана от инженера. Съдиите едва удържат на браздата битката между динозавъра Лазаров и опозицията и младия икономист Ивайло Константинов.
Братя Галеви гледат шоуто по революционната ос Дупница-София с интерес. Основният въпрос, който сън не дава на добре облечените бизнесмени, е къде, аджеба, се крие далаверата. По това време Ивайло Константинов заделя почти 1 млн. бюджет, с който в Дупница са привлечени звезди като Петър Узунов, Мартин Стоев, Людмил Найденов, Ивайло Гаврилов. Веднъж бившите барети срещнали на площада спортния президент и се наканили да го питат, дали се печели от спорта, че и те да се захванат. Според очевидци на паметния разговор Константинов отсякъл, че иска родният му град да се прочуе с волейбола толкова, колкото и с футболния "Марек", победил колоси като "Байерн" (Мюнхен) и "Абърдийн". Братя Галеви се присмели на утопията и обявили бизнесмена за балък. На Ивайло обаче определено не му липсва нюх. Той е роден в Дупница на 12 декември 1971 г. и рано остава без баща. Завършва икономика и организация на труда в УНСС и международен туризъм в Свищов. Транспортният мениджър неведнъж е споделял, че навремето продал трабанта си и така започнал първия си бизнес. Отначало пробвал в туризма, но потънал с пари още при първата си група, която изпратил на почивка.
Но не се отказал. Казва, че упорството и бунтарския си дух наследил от баба си по майчина линия. Днес той е собственик на транспортно-туристическия консорциум "Юнион-Ивкони". Автобусите му кръстосват цяла Европа. Притежава още строителна фирма, автокъща, 2 кариери и 2 пресевни инсталации. Регионалният вестник "Вяра" за Югозападна България също е сред успешните му инвестиции.
Ивкони, както го наричат сгражданите му, постяга старата спортна зала, доколкото било възможно, тъй като е общинска.
Още от самото начало той не се хвърля в преследване на кухи титли, хранещи само егото. След първия сезон прозорливият мениджър бързо сменя тактиката и решава вместо да плаща на звезди, да си произведе такива. Така полага основите на най-силната в момента детско-юношеска школа.
Константинов привлича треньори скаути, които обикалят страната в търсене на нешлифовани таланти. Най-големият му удар се оказва местно момче - Цветан Соколов от близкото село Ресилово.
През 2003 г. избухва война между ръководството на Българската федерация по волейбол и провинциалния клуб. Тогава на страната на Константинов застават всички волей легенди (с изключение на Любо Ганев). Заради опозиционната политика на своя президент "Марек" редовно е наказван с финансови глоби и лишаване от домакинства. Кулминацията на битката е общо събрание през март 2005 г. Тогава се понасят слухове, че Константинов готви импийчмънт на Лазаров. Покойният вицепрезидент на федерацията Митко Иванов-Чукчето влиза в ръкопашна схватка с хора от опозицията - Петромил Сотиров, Димо Тонев, Борислав Кьосев и Димитър Златанов. Чуват се звучни плесници пред зала номер 10 в НДК. Със сила вътре не са допуснати редовни членове на федерацията.
Малко по-късно дупнишкият бизнесмен и легендата Георги Чолов са изхвърлени парадоксално от волейболното движение. Изненадващо по-късно томахавките са заровени. Според коментарите във волей средите Георги Първанов лично е влязъл в ролята на миротворец. Паралелно действали и масони, тъй като Чукчето бил член на ложа. В замяна на мира шефът на БФВ поел ангажимент да реформира федерацията и да ограничи зулумите. Мирът издържа цели седем години. През тях Ивкони започва да бере плодовете на детско-юношеската си школа. През 2012 г., близо 16 години след основаването на професионалния волейбол в Дупница, мъжкият отбор става шампион на България. Малцина знаят, че сега освен волейбола в държавата дупнишкият президент трябва да спасява и родния си град. Транспортният бос страни от политиката, но на последните избори скача в местната власт. Изборът в Дупница е между модела "Галеви" и Ивайло Константинов, който оглавява листата за общински съветници на ГЕРБ. Политическият отбор на Ивкони печели, но много скоро се разбира, че старият кмет, човек на Галеви, е опоскал хазната с над 20 млн. лева. Така "братята", известни вече като Бегалеви, които навремето се присмиват на спортния меценат, му оставят да решава поредната тежка задача.
Анна Георгиева, Стандарт
Последвайте каналите ни в:

Още от Волейбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти