Богдан Бондаренко - изненада или добре планирано развитие?

Богдан Бондаренко може да бъде най-добре пазената тайна в атлетиката. Изглежда сякаш украинецът се появи отникъде, за да стане третият най-добър в историята за всички времена в скока на височина, след като преодоля 2,41 м в Лозана. 

Но 23-годишният Бондаренко е един от най-добрите в своята възраст в последните няколко години. След като печели сребърен медал на Европейския младежки олимпийски фестивал през 2005 г., той стига и до бронзов медал на Световното юношеско първенство с 2,26 см, като е и най-малкият със своите 16 години. 

Сред тези, които той побеждава тогава, са световният шампион в зала от 2012 г. Димитриос Хондрокукис и бронзовите  медалисти от планетарния форум в Берлин през 2009 г. Силвестър Беднарек и Раул Шпанк.

Две години по-късно и все още ненавършил 20 години Бондаренко се завръща на Световното юношеско първество и печели златото в Бидгошч, побеждавайки фаворита Беднарек. 

В следващите няколко години той печели европейската титла за младежи под 23 години през 2011 г. и Световните студентски игри същата година. На Олимпийските игри в Лондон миналото лято завърши седми във финала с постижение от 2,29 м, същата височина записаха и тримата бронзови медалисти. Резултатът му е само с 2 см под личния му рекорд. 



Лятото на 2013 г. започва шеметно за Бондаренко. В първото си състезание за 2013 г. той подобрява личния си рекорд на 2,33 м за победа на Диамантената лига в Доха. Следва второ място на Диамантената лига в Шанхай, където постига колкото победителя Мутаз Есса Баршим, но остава втори заради един грешен опит повече.   Това е и единствената загуба за Бондаренко през 2013 г. След това той постига победи в Рабат, Москва, Острава и на Европейското отборно първенство. 

Печели и Диамантената лига в Бирмингам, където отново подобрява личния си рекорд - 2,36 м.  Но във всяко едно от тези състезания той спира да скача в момента, в който си осигурява първото място. Някои биха казали, че пази силите си за Световното първенство в Москва през август, където да покаже най-добрия си скок. Но за онези, които следят изявите му, не е ясно колко високо би могъл да скочи Бондаренко.



Или поне до състезанието в Лозана. Притискан от сребърния медалист от Олимпиадата през миналата година Ерик Кинард (САЩ), Бондаренко се справя с 2,24 м, 2,30 м и 2,35 м от първи опит. Тогава Кинард преодоля 2,37 м, което означава, че иска или не - Бондаренко трябва да скочи повече, за да стигне до победата. И той го прави. 

Той се справя с 2,39 м с такава лекота, сякаш все още загрява. Кинард вдига летвата на 2,41 м, но не успява да се справи с тази височина и приключва състезанието. Останал сам срещу летвата, Бондаренко се справя с 2,41 м в третия си опит. Това обаче не е краят за украинеца в онази шеметна вечер. Той решава да атакува и световния рекорд на Хавиер Сотомайор от 2,45 м, след като качва летвата на 2,46 м. 

"Трудно е да го направиш, да скочиш 2,41 м е наистина нещо сериозно", сподели Бондаренко, който се изравни на трето място в световната ранглиста за всички времена, подобрявайки и националния рекорд на Рудолф Поварницин през 1985 г., четири години преди Бондаренко да се роди.

Запитан защо не е успял да скочи 2,46 м, Бондаренко шеговито отговаря: "Мениджърът ми каза колко ще получа, ако скоча 2,41 м, така че го направих. Но той не ми каза дали ще взема нещо за подобряване на световния рекорд!"

"Разбира се, че съм много щастлив от постижението си. Това е фантастична изненада за мен. Щастлив съм и съм много горд в този момент. Знам, че подобряването на това постижение ще бъде много трудно, но чувствам, че мога да го направя", допълва Бондаренко. 

Роден в Харков, Бондаренко тренира под ръководството на баща си Виктор. Неговият по-малък брат също е състезател в скока на височина и има личен рекорд 2,00 м. Бондаренко признава и кой го е вдъхновил за атлетиката. 

"Моделът ми за подражание, когато бях млад, беше Сергей Бубка, най-вече заради факта, че и той е украинец като мен. Но когато започнах се концентрирах върху собствените си цели в скока на височина", разкрива Бондаренко. 


Украинецът не може да посочи конкретно нещо, което е довело до силните му резултати през тази година, но споделя, че предпочита публиката да пази тишина, когато той скача. 

"Исках подкрепа от публиката, но тогава често бях прекалено развълнуван, което ми причиняваше проблеми в подготовката. Сега моля публиката за тишина, когато скачам, но бих искал да използвам подкрепата на публиката за скокове в най-близко бъдеще", казва още украинецът. 

С постижението си от Лозана той се превърна и в един от фаворитите за титлата на Световното първенство в Москва, където се надява да продължи стъпките на сънародниците си Юрий Кримаренко и Генадии Авдейенко, които печелят световните първенства през 2005 г. и 1983 г. съответно. 

Но Бондаренко осъзнава, че това ще бъде трудно, особено след скока от 2,40 м на Баршим. Това е първият сезон от 19 години насам, когато двама атлети постигат 2,40 м в скока на височина. 



"Подготовката ми за Световното първенство остава същата. Ще отида там да видя какъв резултат мога да постигна, надявайки се на най-доброто. Въпреки че съм само на 5 см от световния рекорд, моята цел все още е да спечеля медал от Световното първенство", завършва украинецът.