Дамите не винаги са с рокли - интервю с Диана Стоянова

Понякога истинските дами не са с перлени огърлици, грижливо прибрани в кокове коси и малки черни рокли. Защото гримът се слага и маха лесно, дрехите се купуват, обличат и събличат, но ако под тях няма една лейди, то по-добре да си останат в магазина и на закачалката.
Запознайте се с Диана Стоянова - жената, която завърши трета в първото издание на автомобилното състезание V1 Challenge България и доказа, че автомобилизмът не е само за мъже.
Диана е родена в Благоевград в семейство на автомобилни пилоти. Цял живот е заобиколена от коли, части, инструменти, масла и гуми. Не се страхува да се изцапа, никога не се оплаква, много е тиха и ужасно целеустремена. На пистата може и да не я забележите веднага - тя седи отстрани, усмихва се, ако някой я заговори, но мисли само за това как да е по-бърза.
Стои, сякаш е облечена в дълга официална рокля на някой известен дизайнер. Осанката й е такава - на дама. Диана е с черен състезателен костюм, закопчан догоре, свободно падаща коса и ръце в джоба. Съсредоточена е в състезанието, в колата си, в представянето си. Харесва японски коли, мечтае за Mitsubishi Lancer. Обича да танцува, да гледа страшни филми и всичките си кучета. Няма да я чуете да псува, да клюкарства или да се оплаква. Знае коя е и защо е там - единствено да се състезава.

"Аз съм си от тук - цял живот съм покрай колите, в канала, на подемника, с инструменти, масла и грес. Не се притеснявам, че ще се изцапам. Животът ми е такъв, какъвто съм си го направила и ми харесва. Човек трябва да намери баланса и работата да му доставя удоволствие. При мен се случи точно това".


"Само на външен вид съм по-нежна. Всъщност съм много здрава и мога да се справя с почти всичко, дори с така наречената мъжка работа".
Смяташ ли, че си мъжкарана? "Да, не изглеждам така, но малко съм грубиянка. Обикалянето по молове и седенето по фризьорски салони не е за мен, домакинската работа също. Не, че не я върша. Правя го, защото трябва. Но слава богу, имам сестра, която казва: "Како, харесала съм ти тук едни ботуши". Тя е моята момичешка страна. Ако зависи от мен, ще си ходя постоянно със състезателния гащеризон! Не, че не се гримирам, но не се притеснявам понякога и просто да си вържа косата и да изляза. Когато карам под каската и бонето няма грим. Има и жени, които не са като мен. Веднъж гледах едно момиче, което вече трябваше да стартира, а мисълта й беше в това да изглежда перфектно - с екстеншъните, с пудрата... А под шлема тези неща не се виждат. Но пък ето, начин на мислене. Тя иска да се представи от тази гледна точка - че е готина, че е дама, че изглежда добре. Докато аз отивам да карам. Мисълта ми е в колата и пистата, в управлението на машината, а не на косата".
Как реагират момчетата, когато се запознаваш с тях и им казваш, че си пилот? "Различно. Някои се шокират, други казват: "А! Трябва да те видя на картинг пистата". Това най-много ме дразни. Човек, който ти казва такова нещо, не е добър. Има някакъв комплекс, не е оценен някъде".


Усещала ли полово разделение в спорта? Чувствала ли си се различнa от останалите? "Не. Още когато започвах с държанието си показах, че искам да съм една от тях, да съм равна. Не трябва да има разделение. Напротив, няма значение дали зад волана е момиче или момче".
Губиш ли от това, че си жена като време в обиколка? "Да, но само физически. Наистина, ние сме устроени по друг начин, програмирани сме да се пазим малко повече и това в нашия спорт е минус. На мъжете им пада пердето и не ги интересува. На мен ми се е случвало да намалявам от страх".
Чисто физически има ли нещо, с което смяташ, че не можеш да се справиш? "Може би трудно ще вдигна нещо по-тежко като килограми, но пак успявам".
Родители ти подкрепят ли те? Казвали ли са ти, че това не е спорт за теб? "Да, казвали са ми. Даже са ме гонили. "Не се занимавай с нашата работа, ходи учи, занимавай се с нещо друго". А те са бивши автомобилни състезатели. Майка ми е шампион в планинския шампионат при мъжете клас N2. Баща ми е бивш рали състезател. След това тръгнахме ние със сестра ми. Само че тя се отказа и сега продължавам аз. За нещастие на баща ми нямаме братя".
Как започна всичко? "Когато взех книжка. Карала съм картинг като по-малка и мотор. Баща ми е много педантичен, всичко трябва да е по правилата и не ми позволи да карам без книжка. Инструкторът ми ме научи. Преди това родителите ми просто не ме пускаха да участвам в състезания. Не искаха да влизам в спорта толкова отрано. Когато бях малка, баща ми ме слагаше в скута си и ми даваше да държа волана, което беше много голямо щастие за мен. Първата ми кола беше една много стара Застава Юго. Стартирах с тази кола в дамския рали шампионат. Постоянно ходехме на полигона и тренирахме със сестра ми, която ми беше навигатор. И от там заякнах много в ръцете, защото воланът нямаше хидравлика. Всъщност Юго-то още е здраво, живее долу в гаража. Пазим си като антика. След него дойде Citroen Saxo, защото състезателната ми кола беше Citroen и трябваше бързо да вляза в час с тези коли, да знам как се държи. След това го продадох и ми остана само състезателния Citroen. С парите си покрих част от календара в планинския шампионат".



"Наскоро майка ми ми разказа как когато била бременна с мен в шестия месец, участвала в картинг състезание. Спечелила, но след това я дисквалифицирали, защото лекарят разбрал, че е бременна. Явно от там е тръгнало всичко".
Как реагират хората, когато от колата излезе жена? "Чувала съм разни хора, които не ме познават, да казват "момичетата не са за моторспорт", но това някак си не ми прави толкова голямо впечатление. Не обръщам внимание на такива коментари. Приятелите ми стоят плътно до мен и ме подкрепят много. Това значи приятелство - да сте близки и да си помагате. Аз мога да разчитам на тях, както те на мен".
Какво ще правиш, когато приключиш със състезателната кариера? "Мислила съм си да открия детска школа. Искам да преподавам, защото все пак съм завършила НСА с профил автомобилен и мотоциклетен спорт. Това ми е желанието - да предам нататък. Да обучавам дечурлига, да ги въведа в спорта. Колкото до програмата, винаги има какво иновативно да вкараш, нещо различно, твое си. Помагала съм на мои приятели и приятелки, дори съм ги учила да паркират, но не на всеки му се отдава. Даже има хора, които въобще не трябва да сядат зад волана".
Доста жени в моторспорта се снимат разголени, често се появяват по списанията с предизвикателни снимки. Дори Сузи Волф, която сега кара и във Формула 1, смята, че трябва да се показва по този начин. А ти не правиш така, костюмът ти винаги е закопчан догоре. "Имам снимки, които са малко по-привлекателни, но съм напълно облечена. Може би при Сузи е друго и всичко е реклама. Даника Патрик има и съвсем голи снимки. Сигурно това е нещо нормално, което идва в последствие, когато си оценен като състезател и като пилот и все пак си жена, тоест правиш впечатление. Най-вероятно те приемат като част от работата си. Подчертавам тяхната работа, защото те са на друго ниво. При тях играе PR-a, градят си име и така правят пари. От мъжка гледна точка това е много интересно - една жена от мъжките спортове да бъде в списание Playboy. Не ги осъждам, но аз не бих се съблякла".
Как попадна в българския V1 шампионат? "Тази година мислех да почивам и да не карам никъде, но когато отидох в Турция на пистата при Ъшък (създателят на колите Volkicar и шампионата V1), всички възкликнаха "Тази кола е за теб!". Доста е трудна за управление, защото е със задно предаване, а аз досега не бях карала такава кола, която да трябва да се кара хем в дрифт стил, хем чисто по права линия".  

Как те приемат колегите ти във V1? "Добре, поздравяваме се, стискаме си ръцете. Дори през първите няколко състезания повечето от пилотите дойдоха да ме поздравят. Аз също се радвам за тях, има подкрепа и от двете страни. Особено силно впечатление ми направи Искрен Маринов в Стара Загора. Показа уникално управление, толкова е техничен и гъвкав. Всички са много добри".
Но ти трябва да ги победиш! "Иска ми се, но те ме превъзхождат със здрави ръце. Имат и по-силни вратове и гърбове. Аз правя упражнения, обичам да спортувам. Ходя на фитнес, бягам, харесвам леката атлетика. Яд ме е, че физиката ми е по-слаба и полагам усилия, за да бъда равна с мъжете".
В интервю Сузи Волф беше споделила как в едно от първите състезания в кариерата й получила специална награда за това, че е жена и се ядосала, защото не била отишла за това. Ти как приемаш подобни трофеи? "Давали са ми такива купи, но ги приемам, защото организаторите са се подготвили и не искам да ги обидя. Но както казах, там сме наравно. Всички се борим, показваме качествата си и съм най-щастлива, когато получа купата от общото класиране, а не просто една утешителна награда за това, че съм единствената дама. Разбирам, че жената в нашия спорт прави впечатление и може би организатора иска да покаже това - ето, имаме една дама и я ценим. Малко или много сме атрактивни за публиката".
Как реагират останалите мъже-пилоти, когато ги победиш? "Не се комплексират от това, поне повечето от тях. Идват и ме прегръщат, казват "пак ще срещнем!".
Как се подготвяш за състезание? "Трябва да се наспя и да се наям. Преди старт често имам нужда от много храна, но понякога мога и нищо да не сложа в уста цял състезателен ден. Но сънят е задължителен. Когато не съм отпочинала, рефлексите ми са забавени. После се концентрирам - слагам си каската, сядам в колата и се изолирам от всичко. Иначе около мен винаги има много хора, които все нещо ме питат, или до последно нещо се прави по колата".


Какво следва за теб? "Искам да стартирам в европейския шампионат независимо дали ще е рали, макар че нямам много опит там, или в планинския. Амбицирана съм да преодолея това стъпало, работя денонощно".