Греъм Сунес е легенда, сочен за един от най-добрите играчи в историята на Ливърпул и Шотландия. При сегашните цени на трансферите колко ли би струвал играч, който може да подава, печели единоборства, вкарва решителни голове и е лидер в съблекалнята на отбора?
Сунес е три пъти европейски шампион с Ливърпул (1978, 1981 и 1984 г.), като последната титла вдига първи като капитан. Пет пъти шампион на Англия.
Като треньор вдига купи в три страни - с Рейнджърс, Ливърпул, Блекбърн и Галатасарай. Навсякъде оставя отпечатък с твърдия си характер. Това е и една от темите на разговора с него във в. “Дейли мейл”.
“Ударих си краката миналата седмица, докато яздех в Монтана, САЩ - казва Сунес и повдига панталона. Има драскотина. - Навремето имах доста такива. А и аз причинявах немалко на хората, срещу които играех.”
Греъм е корав тип, който никога не се е примирявал със загубите. Това го направи лидер на един от най-великите отбори в историята - Ливърпул от края на 70-те и началото на 80-те години, за който загубите бяха изключителна рядкост.
“Мразех да губя - признава Греъм, който днес е гост коментатор на тв канала “Скай спортс”. - Когато се случеше, си тръгвах сам, бесен и без да разговарям с никого. Сега гледам как играчите си сменят фланелките със съперниците. Прегръдки между мъже, които уж на терена са противници... Повярвайте - единствените мъже, които аз прегръщах като играч, бяха съотборниците ми след гол.”
Сунес обичаше предизвикателствата и като играч, и като треньор.
“Печелил съм купи в три страни, а в Турция все още ме обичат”, казва боецът.
А дали всички го обичат в Турция?
Преди 22 години Сунес е треньор на Галатасарай, месеци след като е напуснал Ливърпул и е лежал в болница за поставяне на байпас. Става легенда в Истанбул, но само за привържениците на Галатасарай...
“Когато подписах, вицепрезидентът на Фенербахче беше питал: Защо те взимат инвалид за треньор?, визирайки проблема ми със сърцето. Девет месеца по-късно спечелихме Купата на Турция на техния стадион, а след края аз го видях в ложите. Казах си: Сега ще видиш кой е инвалид! Взех огромно знаме на Галатасарай и го забих в центъра на терена! Признавам, че не е най-умното нещо, което съм правил...”
Да, но на трибуните на стадиона на Галатасарай и досега виси транспарант с лика на Греъм и надпис: “Никога няма да те забравим”.
През 70-те и 80-те години културата на английския футбол включваше и друг режим на играчите в храната и напитките.
“Да, ние пиехме - признава Сунес. - Но в това няма проблем, когато става дума за зрели мъже. Знаехме кое е най-добро за нас и за клуба.
Когато дойдеше Коледа, някой - например Алън Хансен, отваряше бутилка шампанско. Наливахме си по чаша, знаейки, че на другия ден имаме мач. Кени Далглиш се развеселяваше от чашка, не можехме да му затворим устата, не спираше да бъбри...
Но на терена нямахме проблеми. Отборите от Италия и Испания и тогава живееха в режима, който се спазва в модерния футбол. Но стигнехме ли до продължения срещу тях, ние винаги бяхме по-свежи и издръжливи. Тези неща са в главата, не в тялото. Ние бяхме не само добри играчи, но и силни мъже. Мразехме да губим.”
И все пак, вече 9 години шотландецът няма работа като мениджър. “Знам къде съм бъркал - казва по темата Сунес. - Суров съм с играчите. Виждам себе си в тях и искам същото, което давах аз. Може би не е правилният подход в настоящия момент. Но аз няма да се променя.”
През сезон 1980-1981 г. Греъм Сунес вкарва три гола на ЦСКА в осминафинал за Купата на европейските шампиони, спечелен от колоса с 5:1. В реванша Ливърпул бие с 1:0 в София.
Но в следващия сезон съдбата пак среща двата тима и ЦСКА печели с 2:1 общ резултат, изхвърляйки шампиона на Европа.
Като треньор на Блекбърн пак се изправи срещу армейците, но за Купата на УЕФА - 1:1 в Англия и 3:3 в София, с което тимът му се промъкна напред.
"Труд"
Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.