)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
"Днес да се побеждава е също толкова престижно, колкото и преди. Възрастта е друга, но мотивацията - същата" - признава Кралят на биатлона.
На 11 януари 1996 г. Оле Ейнар Бьорндален за пръв път триумфира в Световната купа. Опитайте се мислено да се пренесете в онази зима - дали изобщо сте били родени по това време? С какви играчки сте си играели? Какви бонбони сте предпочитали? Или може би сте се стягали за училищна ваканция, или сесия в университета? После си спомнете в какво и в кого сте се влюбвали, какво и кой ви е разочаровал, как се е променил светът и животът?
В биатлона обаче някои неща остават непроменени. На 41 г. човек, станал синоним на един цял спорт, спечели първата гонка от последния си сезон. Той отново се канеше да приключи (може би за трети път), обявявайки отрано за това, но му остава още едно важно дело - големият празник у дома, световното първенство през 2016 г., където не бива да е само гост.
Тежката лятна болест можеше да изпорти всичко. "Който два месеца е надигал дамаджаната, той се е намирал в същата форма като мен" - признава звездата.
Оле пропусна голяма част от подготовката си, но отказа да се пенсионира и стана най-възрастният биатлонист, печелил старт от Световната купа. Това в живота е сякаш едно вълшебство и такива моменти, когато докосваш историята, трябва да се ценят. Така изглежда днес топ 3 на най-възрастните биатлонисти, печелили лични гонки за Световната купа:
1. Оле Ейнар Бьорндален - 41 г., 10 месеца и 5 дни, индивидуална гонка (Йостерзунд, Швеция), 2 декември 2015 г.
2. Крищоф Зуман - 37 г. и 56 дни, преследване (Ханти-Мансийск), 16 март 2013 г.
3. Сергей Чепиков - 36 г. и 350 дни, спринт (Антхолц), 24 януари 2004 г.
За Бьорндален това е 95-а победа в кариерата (96-а, ако се броят и ски бяганията). За да почувствате мащаба на това постижение, вземете показателите на Свенсен и Фуркад (трети и четвърти в историята), добавете към него който искате от действащите състезатели - и пак ще получите по-малка цифра.
Макар че за зимните спортове цифрата 95 отдавна е рекорд, самият Крал някога мечтаеше за летвата 100, но с годините стана по-мълчалив или може би по-скромен.
Сега обаче никой не мисли, че е зарязал целта.
Преди 6-7 г., когато Бьорндален все още се състезаваше не с времето, а с хората, се появи последният голям съперник - Свенсен. Двамата едва ли не враждуваха - бяха различни в отношенията към себе си и спорта, не се разбираха един друг и "не мелеха брашно". Тези проблеми обаче са отдавна загърбени - сега при всяка среща Емил гальовно потупва зад врата Краля като момченце.
Самият Свенсен възкликна след победата на своя съотечественик в Йостерзунд: "Безумие или впечатляващ резултат? Не зная, но е страхотно - близо 42-годишният Бьорндален победи за пръв път от 4 г.! А нещата изглеждаха доста трудни за него преди последните 2 изстрела, но той се справи фантастично. Около него имаше и доста скептици, невярващи, че "старецът" може да се завърне на предишното си ниво след лятната болест. А той пристигна и опроверга всички съмнения! Оле е от хората, които никога не се предават, и днес това се отплати с лихвите". Двукратният олимпийски шампион Мартен Фуркад също не е изненадан: "В такова състезание може всичко да се случи, а аз зная, че той е един от най-добрите стрелци. По-трудно ще му бъде в спринта и преследването, защото не е вече толкова бърз. Преди Сочи смятах, че не може да спечели злато. После трябваше да си прехапя езика и да му се извиня. Затова повече няма да говоря, защото той може да изненада всеки. Все пак мисля, че Оле ще участва и в Игрите през 2018 г."
Кумирът на Оле, знаменитият норвежки скиор Бьорн Дели, също не се сдържа: "Оле няма равен в спорта. Впечатлява факта, че до ден-днешен продължава да участва, и то с настроение. Бях в Сочи, когато Бьорндален счупи моя олимпийски рекорд, и сърдечно го поздравих".
Всички го поздравяват, но именно тук има нещо специално. Съществува усещането, че в света няма човек, когото успехът на Бьорндален да не е вдъхновил. Сякаш всички са готови да отстъпят мъничко, за да бъде той отново първи. Нещо около него те стопля: докога ще бяга? Отново ли е спечелил? Става ти добре, сякаш е спечелил твой близък. Всичко е както през 1996, 2005, 2014 или друга най-добра година в живота ни. Сякаш този успех е донякъде и твой.
Днес Бьорндален, както в най-добрите си времена, ще излезе в спринтьорската гонка в жълта лидерска фланелка. За последен път това се случи през 2009 г., когато норвежецът спечели шестата си Световна купа.
На 11 януари 1996 г. Оле Ейнар Бьорндален за пръв път триумфира в Световната купа. Опитайте се мислено да се пренесете в онази зима - дали изобщо сте били родени по това време? С какви играчки сте си играели? Какви бонбони сте предпочитали? Или може би сте се стягали за училищна ваканция, или сесия в университета? После си спомнете в какво и в кого сте се влюбвали, какво и кой ви е разочаровал, как се е променил светът и животът?
В биатлона обаче някои неща остават непроменени. На 41 г. човек, станал синоним на един цял спорт, спечели първата гонка от последния си сезон. Той отново се канеше да приключи (може би за трети път), обявявайки отрано за това, но му остава още едно важно дело - големият празник у дома, световното първенство през 2016 г., където не бива да е само гост.
Тежката лятна болест можеше да изпорти всичко. "Който два месеца е надигал дамаджаната, той се е намирал в същата форма като мен" - признава звездата.
Оле пропусна голяма част от подготовката си, но отказа да се пенсионира и стана най-възрастният биатлонист, печелил старт от Световната купа. Това в живота е сякаш едно вълшебство и такива моменти, когато докосваш историята, трябва да се ценят. Така изглежда днес топ 3 на най-възрастните биатлонисти, печелили лични гонки за Световната купа:
1. Оле Ейнар Бьорндален - 41 г., 10 месеца и 5 дни, индивидуална гонка (Йостерзунд, Швеция), 2 декември 2015 г.
2. Крищоф Зуман - 37 г. и 56 дни, преследване (Ханти-Мансийск), 16 март 2013 г.
3. Сергей Чепиков - 36 г. и 350 дни, спринт (Антхолц), 24 януари 2004 г.
За Бьорндален това е 95-а победа в кариерата (96-а, ако се броят и ски бяганията). За да почувствате мащаба на това постижение, вземете показателите на Свенсен и Фуркад (трети и четвърти в историята), добавете към него който искате от действащите състезатели - и пак ще получите по-малка цифра.
Макар че за зимните спортове цифрата 95 отдавна е рекорд, самият Крал някога мечтаеше за летвата 100, но с годините стана по-мълчалив или може би по-скромен.
Сега обаче никой не мисли, че е зарязал целта.
Преди 6-7 г., когато Бьорндален все още се състезаваше не с времето, а с хората, се появи последният голям съперник - Свенсен. Двамата едва ли не враждуваха - бяха различни в отношенията към себе си и спорта, не се разбираха един друг и "не мелеха брашно". Тези проблеми обаче са отдавна загърбени - сега при всяка среща Емил гальовно потупва зад врата Краля като момченце.
Самият Свенсен възкликна след победата на своя съотечественик в Йостерзунд: "Безумие или впечатляващ резултат? Не зная, но е страхотно - близо 42-годишният Бьорндален победи за пръв път от 4 г.! А нещата изглеждаха доста трудни за него преди последните 2 изстрела, но той се справи фантастично. Около него имаше и доста скептици, невярващи, че "старецът" може да се завърне на предишното си ниво след лятната болест. А той пристигна и опроверга всички съмнения! Оле е от хората, които никога не се предават, и днес това се отплати с лихвите". Двукратният олимпийски шампион Мартен Фуркад също не е изненадан: "В такова състезание може всичко да се случи, а аз зная, че той е един от най-добрите стрелци. По-трудно ще му бъде в спринта и преследването, защото не е вече толкова бърз. Преди Сочи смятах, че не може да спечели злато. После трябваше да си прехапя езика и да му се извиня. Затова повече няма да говоря, защото той може да изненада всеки. Все пак мисля, че Оле ще участва и в Игрите през 2018 г."
Кумирът на Оле, знаменитият норвежки скиор Бьорн Дели, също не се сдържа: "Оле няма равен в спорта. Впечатлява факта, че до ден-днешен продължава да участва, и то с настроение. Бях в Сочи, когато Бьорндален счупи моя олимпийски рекорд, и сърдечно го поздравих".
Всички го поздравяват, но именно тук има нещо специално. Съществува усещането, че в света няма човек, когото успехът на Бьорндален да не е вдъхновил. Сякаш всички са готови да отстъпят мъничко, за да бъде той отново първи. Нещо около него те стопля: докога ще бяга? Отново ли е спечелил? Става ти добре, сякаш е спечелил твой близък. Всичко е както през 1996, 2005, 2014 или друга най-добра година в живота ни. Сякаш този успех е донякъде и твой.
Днес Бьорндален, както в най-добрите си времена, ще излезе в спринтьорската гонка в жълта лидерска фланелка. За последен път това се случи през 2009 г., когато норвежецът спечели шестата си Световна купа.
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)