Златото на Наполи

„Игуаиииин, Игуаииииин!”, ехтеше „Сан Паоло”. При Наполи сам на първото място в Серия А (не се бе случвало от епохата на Марадона) вече ще е трудно да се прикрие увеличаващото се в града, и не само, желание за скудетото.

Мачът с Интер може и да имаше най-неочаквания епилог – Наполи бе приеман за фаворит на „Сан Паоло”, ала начинът, по който се случи, бе крайно изненадващ. Голът в самото начало на Гонсало Игуаин моментално разколеба единственото постоянно и сигурно звено на Интер този сезон: защитата. Присъдата бе: Игуаин. Аржентинецът бързо изясни нещата. Не искам да влизам навътре в обсъждането на изгонването на Нагатомо, но приемам за точна преценката на съдията, който с останалото се справи добре.

После дубъл на Игуаин, Наполи сам начело и Интер отстъпващ върха. Ако „и нерадзури” бяха останали с 11 играчи на терена, не съм сигурен как биха се развили събитията, след като видях как гостите се бореха с голяма смелост и упоритост да изкарат нещо от мача. Най-вече с Адем Ляич и един финален натиск, почти извел отбора на Роберто Манчини до равенството. Все пак нека не забравяме, че същият този Интер вече записа твърде много победи само с един гол разлика, за да твърди сега, че резултатът е незначителен или дори нереален.

В този шампионат с тръгнал от задна позиция Ювентус, видяхме различни неща, в които да се влюбим: Рома, Фиорентина (сега останала без дъх), Интер, а вече и Наполи. При все че след тежкото начало всички се съгласяваха, че тимът е от друго тесто и качество в сравнение с конкурентите си, той в бърза последователност опука всичките си съперници, или поне предполагаеми съперници, за скудетото: поред Юве, Милан, Фиорентина и сега Интер. Да го обобщим така: историята на настоящия шампионат се пише от Наполи на Сари и Игуаин.

Мнозина мислеха, че Сари няма нужното качество да изведе голям клуб на най-високите места в таблицата. Аз бях един от тях, признавам си. Де Лаурентиис обаче видя точно нещата, след като самият той имаше своите съмнения и бе започнал да търси нов треньор. Днес Сари е мерило за играта заради показаната тактическа гъвкавост, заради връщането на хармонията в съблекалнята, заради съживяването на Игуаин след трудно лято, заради отчасти реконструирането на Наполи, но най-вече заради подобряването на вече наличното в състава. От Лоренцо Инсиние до Марек Хамшик, от Калиду Кулибали до Жоржиньо – всички те изглеждат други футболисти, сякаш нови попълнения от лятото. Черешката на мелбата на този Наполи е Хосе Рейна, който в самия край спаси победата: да имаш отличен вратар значи да си вече на половината път до крайната цел.

Игуаин се намира в най-добрия си момент, откакто играе в Италия, натрупа физическа мощ (стига да видите двата нокаутиращи Интер гола), стана майстор в контраатаките и „шамари” така силно топката, че да ти прилошее. Ел Пипита можеше да си тръгне през лятото, можеше да не повярва в проекта на Де Лаурентиис, ала остана и това се оказа победоносният ход. По ирония на съдбата истинският Игуаин бе намерен от Маурицио Сари, а не от Рафаел Бенитес – този, който съумя да го оцени и да го натовари с отговорности на лидер. Трябваше да дойде човек от провинцията, а не гуру на световния футбол. „За мен си най-добрият нападател на планетата, докажи ми го!”, каза на аржентинеца лятото новият и малко познат треньор. Речено-сторено. На момента!

Класирането днес не ни казва кой ще спечели скудетото. Знаем само, че Наполи е несъмнено най-добрият отбор, че Интер стои мъничко по-долу (но как ли щеше да протече мачът при 11 срещу 11?), че отдолу излиза неспирно растящият и трупащ сила Ювентус. Казвам следното, без да гравирам думи върху камък, а само търсейки максимално обобщение и избягвайки за момента всички други минаващи през главата ми кандидати (най-вече Рома…): шансовете за титлата са разпределени на 40% за Наполи, 30% за Интер, 20% за Юве и оставям 10% за разни променливи фактори.

И така, като Пепино и Тото (б.пр. – двама легендарни италиански комици от средата на XX век), казах всичко.

Фабрицио Бока, „Ла Република”

Следвай ни: