)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Шампионската лига – годишен турнир на най-добрите отбори в Европа – е върховото ниво на клубния футбол. Играчи отлагат оттеглянето си с надеждата да го спечелят, собственици уволняват неспособни да докарат трофея треньори, а фенове обикалят из целия континент да го гледат. Попитайте всеки от тях как звучи славата и те ще ви припеят вълнуващия припев на химна на ШЛ – вдъхновена от Хендел пиеса, пускана преди всеки мач.
Колкото и да са емоционални обаче последните етапи на състезанието, със сблъсъци на разменено гостуване между грандовете, толкова е скучна груповата фаза. Между септември и декември всяка година 32 отбора се надпреварват за 16 места в елиминациите. Половината от тях са реални претенденти от т.нар. Голяма петорка на лигите (Испания, Германия, Англия, Италия и Франция), които са се класирали, завършвайки в Топ 3 или 4 на националните си първенства. Останалите са шампиони от по-малки държави. В резултат на това, много от 96-те мача в груповата фаза са лесно предсказуеми и без интрига. През 2015 г. шведският Малмьо допусна 10 гола в двата си мача с Реал Мадрид, израелският Макаби Тел Авив даде 8 гола на Челси, а БАТЕ Борисов от Беларус ограничи Барселона до „само” 5.
Подобни „разходки” не са подхранващ апетита за зрелище спектакъл. И дори когато аутсайдер изкара неочакван резултат (например нулевото равенство на казахския Астана срещу Атлетико Мадрид), това е след непривлекателно представяне и обичайно не води до класиране напред.
Интересът към груповата фаза умира, обяснява футболният експерт Джонатан Уилсън. Това важи с особена сила за Великобритания, където малцинство от феновете плати на BT Sport пакета, с който да следи Манчестър Юнайтед срещу Брюж или Челси срещу Динамо Киев. На континента също се бунтуват срещу липсата на конкуренция. Италианската, френската и германската лига ще излъчат същия шампион и тази година като в предишните три.
В контраст на това, непредсказуемата английски Премиър Лийг ще коронова четвърти различен шампион в рамките на последните четири години, а и през новия сезон ще влезе в сила новият договор за продажба на телевизионните права на стойност 8 млрд. паунда. Изводът е един: феновете искат да гледат мачове, чиято развръзка не се знае предварително. А европейските клубове играят твърде малко мачове, които изпълняват този критерий.
Ето защо Асоциацията на европейските клубове (АЕК) – представителното тяло на елитните клубове на континента, иска да реформира ШЛ. Ръководители на водещите сред тях, в това число и нежелаещите да останат извън борда английски грандове, провеждат интензивно срещи, на които се разискват възможни промени.
Една от тях е допълнителен елиминационен кръг, който да свали 32-ата отбора до 16 преди груповата фаза, а тя да е от две групи по 8 тима, които да играят по два пъти всеки срещу всеки и първите два от всяка да отиват на полуфиналите. Друго предложение е автоматично включване на най-популярните клубове – уайлдкард, както го нарече президентът на Барса Джосеп Бартомеу, като така ще се попречи на най-големите имена да изпускат участие (Ливърпул, Манчестър Юнайтед, Борусия (Дортмунд), Милан и Интер например ги нямаше в последните години). А най-спорната идея е създаване на отцепническа Суперлига от клубове от Голямата петорка, за което загатна президентът на Байерн и АЕК Карл-Хайнц Румените през януари. АЕК после се разграничи публично.
Все още не е ясно какви реформи, ако има изобщо, ще бъдат предприети. УЕФА, която ръководи ШЛ, в момента няма постоянен президент след наказанието на Мишел Платини за корупционния скандал във ФИФА. Саймън Чадуик – професор по спортен бизнес в Салфърдския университет, отбелязва, че това може да направи УЕФА уязвима за заплахите на еврограндовете.
Ако обаче тези промени се приемат, биха могли да причинят повече злини отколкото добрини. Предложените две групи по осем отбора биха поставили допълнително ударение върху неравностойните мачове, ако твърде много джуджета се класират (малцина фенове биха гледали 14 поредни страдания на аутсайдер) или ако два тима бързо дръпнат напред в класирането. А системата с уайлдкардите, при все че позволява на популярни клубове да участват, би довела до огромен натиск от богатите отбори, търсещи защита на своите интереси на континента. Футболните администратори далеч нямат най-доброто минало, що се отнася до възнаграждаване според заслугите.
Именно меритокрацията обаче е онова, от което най-остро се нуждае европейският футбол. За начало, ШЛ трябва да разпределя парите от наградния фонд въз основа на това колко далеч стигат участниците в турнира, а не откъде идват. Миналия сезон почти половината от заложените във фонда 1 млрд. евро бяха разпределени по т.нар. Система на пазарния дял, която облагодетелства страните с по-голяма телевизионна публика. В следствие на това швейцарският Базел взе 18 млн. евро за стигнатия осминафинал срещу 46 милиона за Пари Сен Жермен, отпаднал на същия етап. Подобна мярка няма да смали разстоянието между Давидите и Голиатите.
Друг прост начин да се направи водещия европейски турнир по-състезателен е да се изправят едни срещу други най-силните отбори. Според ClubElo.com – уебсайт за подреждане на футболни отбори по системата Ело (използва се в шахмата), девет от участниците в ШЛ тази година са извън 50-те най-добри в Европа, а някои от тях стоят съвсем малко по-високо в ранглистата от клубове в английската втора по сила дивизия Чемпиъншип. Една нова Суперлига може да бъде създадена, за да отстрани подобни джуджета и да позволи на водещите отбори да играят едни срещу други всяка седмица, а националните първенства да служат за втори ешалон.
Тази идея обаче среща огромна съпротива, заради това и бе отхвърлена от АЕК. Администраторите в по-малките държави се тревожат, че техните тимове може да останат извън борда при подобно отцепничество. Малцинство от феновете ще може редовно да ходи на гостувания в други страни. А и дори и най-малките промени в националните първенства се прокарват трудно – вижте примера с неуспеха на Премиър Лийг да въведе „39-и мач” на чужда земя.
Макар обаче да е малко вероятно да се създаде Суперлига, настоящата ШЛ може да се промени чрез включване на по-силни отбори. УЕФА може да покани тези от Голямата петорка, които не са успели да се класират през първенствата си, да се изправят срещу джуджета в разширени плейофи преди груповата фаза.
Фенове на клубове от средата на таблицата в Ла Лига и ПЛ често се оплакват, че техните 
тимове са по-добри от непознатите съперници, изтеглени за Байерн или Ювентус. Елиминационен сблъсък между шампионите на по-малките лиги и изостаналите в по-големите може да постави подобна теза на изпитание. Отбори като Уест Хам и Виляреал биха имали реални шансове срещу Манчестър Сити и Реал Мадрид – два от четирите полуфиналиста този сезон. Те ги победиха в съответните национални първенства и заслужават възможността да покажат нивото си и на най-високата футболна сцена.
„Икономист”
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)