Михаил Александров: Не ни сравнявайте с Пеневата чета

Националът Михаил Александров направи крачка напред в кариерата си, преминавайки от Лудогорец в полския гранд Легия (Варшава). Това е най-популярният клуб в страната, с амбиции да играе в Шампионската лига през следващия сезон.

Легия е начело в първенството с точка повече от втория Гливице три кръга преди края на редовния сезон. Шампионът ще бъде решен след плейофи между първите осем в класирането. За читателите на "България Днес" Александров споделя първите си впечатления от полското първенство и своите очаквания за бъдещето на националния отбор.

- Мишо, отскоро си в Полша, каква е основната разлика между първенството в България и местната "Екстракласа"?
- Шампионатът е много по-оспорван. Нашият отбор е начело с точка повече от втория Гливице. До края може да се случи всичко. Стадионите са съвсем различни от тези в България. Основната цел на футболните ръководители в Полша е да накарат хората по трибуните да се чувстват специални. Всички са наясно, че най-важни са феновете и тази игра е за тях. По този начин се реализират и по-големи приходи от билети. В Полша треньорите наблягат много на физическата подготовка, докато в България се разчита повече на техниката.

- Имал си и други възможности за трансфер, но си избрал именно Легия. Защо реши да продължиш кариерата си именно в този отбор?
- Трябваше да сменя обстановката. В Лудогорец не се получаваха нещата. За мен беше важно да направя нова крачка в кариерата си. Легия беше най-удачният вариант. Знаех, че това е най-популярният и титулуван клуб в Полша. Публиката е изключително гореща. Стадионът се пълни с по 25 000 зрители за домакинските мачове. Различна е атмосферата в сравнение с България. В нашата страна се обръща по-голямо внимание на скандалите и не толкова на самия спорт.

- Какво знаеха за България новите ти съотборници?
- ЦСКА, Левски и Лудогорец са българските отбори, които са известни в Полша. Със съотборници обсъждахме и мачовете на "Лудогорец" срещу Реал, Ливърпул и Базел в Шампионската лига. Но истината е, че нямаме време за много приказки и спомени от миналото. Мачовете в Полша са през няколко дни и е нужна пределна концентрация в подготовката. Тази година Легия навършва 100 години и най-добрият подарък ще бъде участие на отбора в Шампионската лига. За последен път тимът е играл в този турнир в средата на 90-те години.

- Само първото място дава право на участие в квалификациите за Шампионската лига и Легия води голяма битка за него. Как се справяте с напрежението?
- Нашата работа е точно в това - да се справим с натиска и големите очаквания. Трябва да покажем най-доброто, на което сме способни. Футболът не е само това, което се вижда на терена. Физическа и психологическа подготовка, тактика, стратегия за всеки конкретен мач... Това се прави, преди футболистите да излязат на игрището.

- Какво предстои пред Легия в шампионата?
- След края на редовния сезон първенството се дели на две осмици и се играят плейофи. Остават ни още десетина двубоя. Важно е клубът да остане единен и да успеем да задържим позицията си в класирането.

- Футболистите в Полша обичат ли да ходят по нощни заведения като колегите си в България?
- В личния си живот всеки трябва да има свобода и да прави това, което намира за правилно. Да отидеш на дискотека преди мач не е нормално. Но подобни гафове са ставали навсякъде по света. Моят начин на живот е по-спокоен и консервативен. Нощните заведения не ме съблазняват особено.

- Полша ще играе на Евро 2016 г. Как страната се готви за футболния празник през лятото?
- Хората в Полша много обичат футбола и се радват на спорта. Има настроение като преди голям празник. Роберт Левандовски, който играе в Байерн, е звезда от световна класа. Той е любимец на всички. Лева е символът на полския национален отбор. Феновете вярват, че той може да изведе отбора до нещо голямо на Евро 2016 във Франция.

- За България предстоят контроли с Португалия и Македония. Какво да очакват българските фенове от тези срещи?
- Длъжни сме да покажем най-доброто, на което сме способни. Искаме да изиграем две качествени контроли, които да ни помогнат да избистрим нашия стил на игра. Тимът трябва да израства и да покажем, че можем да се учим от собствените грешки.

- Хората, които обичат националния отбор, трябваше да преглътнат много тежки моменти през последните години. Какво не ни достига, за да бъдем като Исландия, Словакия, дори Албания, които ще играят на Евро 2016 г.?
- Тези държави са създали по-добри условия за развитие на футбола, отколкото в България. Това е нашият проблем. Базите и стадионите в нашата страна трябва да станат такива, каквито са в Европа. Това е начинът да дръпнем напред.

- Когато България беше четвърта в света, терените и базите не бяха по-добри, дори напротив...
- Тогава водещите футболисти на България играеха в чужбина, и то в силни отбори. Това е златното ни поколение. Успехите на Пеневата чета много трудно могат да се повторят и е нереално да се сравняваме с тях. В спорта има възходи и падения. В националния отбор много добре знаем, че не сме толкова добри футболисти като тези, които стигнаха до полуфинал на световно първенство. Феновете в България трябва да са наясно с това и да не очакват чудеса.

- В квалификациите за световното първенство в Русия през 2018 г. сме в група с Франция, Холандия и Швеция. Какви са шансовете на нашия отбор?
- Трябва да си поставяме реални цели. Може би не е невъзможно да завършим първи в групата. Но всички знаем колко малка е вероятността това да се случи наистина. Би било много по-приятно да изненадаме всички с добри резултати, отколкото да си поставяме нереални задачи и после да страдаме, че не сме ги постигнали.