Шампионката на Океания Бианка Елмир в Плевен: България е световна сила в бокса и борбата

Преди броени дни завърши 67-ия международен турнир по бокс "Странджа". В него трябваше да участва и Бианка Елмир от Австралия. В навечерието на откриването обаче тя не успя да свали излишните килограми, за да се боксира в категорията до 54 кг и остана извън престижната надпревара. Елмир запълни пропуска, залагайки на изненадващо решение – проведе 3-дневни тренировки под ръковоството на световния шампион за професионалисти Александър Владимиров. Арена на заниманията бе залата на плевенския Боксов клуб Мизия 80, чийто собственик, президент и треньор е именно Владимиров.  

Коя е Бианка Елмир
Дамата, известна в боксовите среди с прозвището "Бам Бам", е родена на 24 юли 1982 година в Рияд (Саудитска Арабия). Има ливански корени. Още като бебе родителите й се разделят и майка й я отвежда в Сидни (Австралия), а след това се установяват в столицата на държавата континент – Канбера. От тогава, Бианка се е срещала с баща си и родителите му в Ливан и Саудитска Арабия. Спортът е в кръвта й. Влиза в него от ранна възраст, започвайки да тренира футбол. През 2003 г. треньорът й забелязва у нея агресията и я насочва към кикбокса. Бианка се вслушва в съвета му и постига успехи. След шест години Елмир преминава в бокса и много скоро след това печели първенството на Океания (2010 г.) и Австралия (2010 и 2011 г.) в категорията до 51 кг. Победителка е и в Gee Bee Boxing Tournament в Хелзинки (Финландия) през 2011 г.

Основната й цел вече е участие на Олимпийските игри в Лондон 2012. Същата година през февруари печели първенството на Австралия, което се провежда в Хобарт, Тасмания. Следва обаче положителна допинг проба, в която е открит забранен диуретик фуросемид и амилорид. Употребила е медикамента, за да се намали подуването на глезените й преди дългия полет от Ирландия до Австралия. Не е знаела обаче, че той съдържа двете забранени вещества. Употребата на допинг й носи наказание от 12 месеца, само 14 часа преди да отлети за Китай, където се провежда Световното първенство за жени през април 2012-а. Това я лишава от възможността да спечели квота за Олимпиадата в Лондон.
Оттогава Елмир се установява в Център за обучение на затвора в Канбера и се фокусира върху работата си като треньор по бокс на жени и мъже.

През 2014 г. в Куинсланд (Австралия) печели Golden Gloves Boxing Tournament. След това се качва в категорията до 60 кг. В нея през миналата година е победителка в турнирите Taipei City Cup в Тайван и Балкан в София. През юли 2015 г., Бианка стартира програма по бокс в Канбера, за да помогне на младежите в неравностойно положение.

"Първите удари в лицето ме карат да се чувствам жива. Този израз звучи все едно съм психопат, но не съм – аз съм проверена", шегува се тя.

"Когато вече не ми харесват ударите в лицето, знам, че е време да сложа ръкавиците". Сега основната й цел е да спечели квота за участие в Олимпийските игри в Рио де Жанейро (Бразилия) през тази година. Lollapalooza Films прави документална лента за пътя на Елмир към Олимпиадата в Бразилия, който предстои да излезе в следващите месеци.

Освен бокса, Бианка има и други приоритети. Тя е изпълнителен асистент на австралийския политик от Зелената партия – Аманда Бреснън. "Тя е част от "зелените" и част от нашето семейство", казва Бреснън за помощничката си. В момента учи за магистърска степен по глобализация, работи с младежи в риск в Канбера и като треньор по бокс.

- Какво накара една дама от другия край на света да посети БК Мизия 80 (Плевен)?
- Миналата година посетих България, когато участвах и спечелих турнира Балкан. Връзката с БК Мизия 80 направи Пламен Бончев (бивш национал и шампион по борба класически стил), който сега е треньор на националния отбор на Австралия. С него се запознах чрез треньора ми в Австралия Гари Хемилтън. Двамата са приятели и колеги в Австралийския институт по спорт. Пламен е бил 11 години национален състезател на България по борба и от съвместните лагери се ражда дългогодишното му приятелство с националите ви по бокс Сашо Владимиров и Детелин Далаклиев. Той ми каза, че тук, в Плевен, има световен шампион по бокс. Предложи ми да тренирам няколко дни в БК Мизия 80. Нямаше причина да откажа, защото България е световна сила в бокса и борбата.

- Впечатленията ви от работата с Владимиров?
- Той ме накара да се забавлявам с бокса и ме вкара във форма. В хода на тренировките се уверих, че е много е спокоен и гъвкав. От него научих за ударите в тялото и как да ги нанасям със сила. Харесаха ми самите занимания, в които се обръща специално внимание на детайлите. Много ми беше приятно да съм рамо до рамо с двете момичета от отбора – Антония Маринова и Симона Петрова, с които бяхме като сестри. Въобще тук начинът на трениране е доста по-различен от този в Австралия. Доволна съм, защото научих нови неща.

-  Познавате ли българския бокс и легендите му – олимпийски, световни и европейски шампиони?
- Да, запознах се с историята на бокса в България. Водих и подготовка в София с българския национален отбор. В Плевен обаче ми беше по-забавно.

- През последните години лицето на този спорт в България е Кубрат Пулев, който вече веднъж достигна до мач за световната титла за професионалисти.
- Лично не го познавам. Пожелавам му да спечели титлата.

- Кой е идолът ви в бокса?
- Украинецът Васил Ломаченко е любимият ми боксьор.

- Какво мислите за развитието на женския бокс?
- В момента е много силен в сравнение с преди 5-6 години. Израстването се дължи на това, че вече се обръща повече внимание на жените в този спорт. Влагат се и повече пари. Резултатът от тези усилия е положителен.

- Накъде върви боксът като цяло?
- Женското направление в този спорт излезе по-напред от това при силния пол. Мъжете вече гледат повече към професионалния бокс, защото в него има повече опции. Това вече е проблем за аматьорският, защото на мъжете им липсва стимул.

- Другите бойни спортове бързо набират популярност. Възможно ли е скоро да засенчат бокса?
- Напълно. Международната федерация по аматьорски бокс (АИБА) работи по остаряла схема. Това води до липсата на развитие. Няма го промотирането, както примерно е при ММА. Допълнително натежават и правилата, според които боксьорът-аматьор няма право да се занимава с друг спорт.

- Вие също сте започнали с друг спорт. Защо след това предпочетохте бокса?
- Това е любимият ми спорт. Винаги съм искала да използвам ръцете си. Освен това научих много неща за бокса от треньора ми Гари Хемилтън, с когото съм в много близки отношения.

- Все по-често научаваме за корупция в световния спорт…
- Винаги ще я има, защото финансирането е солидно. Просто е неизбежно.

- Какво ви подтикна да работите с проблемни младежи?
- Харесвам младите. Обичам да помагам на хората. Да им предавам уменията си. Това е заложено в характера ми.

- Близо сте до политиката. Имате ли амбиции да влезете в нея?
- Със сигурност ще го направя. Учих за това. След края на състезателната ми кариера ще се заема активно с политика.

- Родена сте в мюсюлманска страна. Какво мислите за конфликтите на религиозна основа?
- Това е едно голямо недоразумение. Смятам, че политиците трябва да работят за изглаждането им, а не да се възползват от тях.

- Може би вие, спортистите, ще помогнете за разрешение на този проблем?
- В това няма съмнение. Спортът сближава хората от цял свят. Учи ги да общуват. Тези контакти се базират на уважение и любов. Да няма насилие, войни и деление.

- Вие самата сблъсквали ли сте се с расова дискриминация?
- Да, в известна степен. В Австралия расовата дискриминация е сериозен проблем. Законите обаче са много строги и това помага за разрешаването на проблема.

- Защо Австралия е сред най-добрите държави за живеене?
- Не е. Нямам обяснение защо навсякъде смятат така, но не е вярно. В Австралия е добър животът само ако сам си го направиш такъв.

- Посланието ви към младите хора в България?
- Да вярват в себе си. При всяка възможност да си помагат. Това са много важни неща. Без тях няма как една цивилизация да се развива.

- Ще ви видим ли на ринга в Рио де Жанейро по време на Олимпиадата?
- Много ще е трудно да се преборя. Това се отнася за всички в женския бокс заради деленето. Има само 3 категории, докато при мъжете са 11. Надявам се, че скоро тази огромна разлика ще се стопи. Искам обаче да съм световна шампионка и ще работя, за да го постигна.

Следвай ни: