Илия Лалов: Параолимпийците ни могат да спечелят медали в Рио

След броени дни

седем

параолмипийци заминават за Рио де Жанейро, за да представят България на параолимпийските игри - Ружди Ружди, Даниела Тодорова, Радослав Златанов

, Иванка Колева

и Християн Стоянов в леката атлетика, Денислав Коджабашев в тениса на маса и Милена Тодорова в спортната стрелба. Начело на делегацията ще бъде председателят на Българската параолимпийска асоциация Илия Лалов. За шансовете на спортистите ни за медал, за съдбата на най-добрата ни параолимпийка Стела Енева и за държавната програма „Спорт за хора с увреждания“ с Илия Лалов разговаря председателят на федерация „Спорт за хора със зрителни увреждания" Иван Янев.

- Г-н Лалов, от коя до коя дата са игрите?

- От 7 до 18 септември. На 7 е официалното откриване, на 18 - официалното закриване. Състезанията по отделните спортове са в различни дни. Програмата е готова, може би ще има малки корекции по дни и часове. Положението засега общо взето е ясно.

- Делегацията ни пътува на 30 август. Какъв е съставът?

В делегацията са включени пет спортисти в леката атлетика - Даниела Тодорова (копие и диск), Иванка Колева (гюле и диск), Радослав Златанов (100 м.), Ружди Ружди (гюле и диск) и младият Християн Стоянов (1500 м.). За пръв път имаме спортист, който ще участва в тениса на маса, това е Денислав Коджабашев. И спортистка, която за пръв път ще участва в състезанията по спортна стрелба - Милена Тодорова. С тях са минимален брой треньори, такъв е регламентът на параолимпийските игри. Това са треньорите на Иванка Колева - проф. Стефан Стойков, на Ружди и на Милена - Радостин Тодоров, на Християн - Веселин Георгиев и на Радослав Златанов - Петър Дачев. В тениса на маса треньор е Диан Георгиев. И в спортната стрелба - Стефан Тодоров. Лекар на делегацията ще бъде доц. Владислав Иванов - човекът, който от близо 20 години се занимава с изработването на спортни протези, ортези и всички други помощни средства за нашите спортисти. В делегацията са включени параолимпийското аташе - Деница Панчева, главният треньор Снежанка Латева, а аз ще бъда ръководител на групата.

- Коя по ред параолимпиада е това за Вас? Вие сте историята на българските параолимпийски игри.

- Първата ми параолимпиада беше през 1992 г. в Барселона.

- Кои игри са били най-добри и какво очакваме от Рио?

- Нямам представа какви са били игрите в Сеул през 1988 г., когато за пръв път наши спортисти с нарушено зрение участват в параолимпийски игри. Тогава сме представени от трима лекоатлети и за пръв и последен път от отбор по голбал, който беше на много високо равнище и нелепо не успя да стигне до финалната четворка на игрите. Като брой медали тя е най-успешната - с два златни медала на диск и на гюле на Георги Сакеларов и със сребърен медал на Донко Ангелов в тройния скок.

- Какво да очакваме сега?

- Можем да очакваме някой и друг медал, може и да няма, нещата са на кантар. Всичко зависи не само от подготовката, а и от моментното състояние на всеки спортист, от конкуренцията и в малка степен от шанса. В тениса на маса има жребий, в атлетиката има субективна съдийска преценка при хвърлянията и тласканията на спортистите с инвалидни колички, където съдията може да отсъди фал за направено движение или не. Това е доста относително и не гарантира сигурност у спортистите затова, че няма да бъдат санкционирани за някой опит.

- Отскоро се заговори за един аспект, който досега оставаше на заден план - психологическата работа със спортистите. Как стои този въпрос при параолимпийците?

- Това е общ проблем за всички спортисти в България. Отнася се до голяма степен и за параолимпийците, особено за по-младите състезатели. За тях едно участие в параолимпийски игри – на голям стадион, при голям зрителски интерес - е шокиращо и притеснително. Но се надявам, че ще им помогнем да преодолеят това притеснение. А и някои от тях натрупаха доста опит. Водещо ще бъде голямото им желание за успешна изява и класиране. Притеснява ме това да не ги затормози повече.

- Какво се случва с може би най-титулуваната ни параолимпийка в последните години Стела Енева?

- След анализ Стела беше обвинена в наличие на непозволени медикаменти или допингиращи средства в урината. Получи наказание от 4 години, но последва обжалване и чакаме резултата. Има обстоятелства, които предполагат, че може да се получи намаление на наказанието.

- По-внимателни ли сме сега с нашите спортисти?

- По принцип сме внимателни. Всяка година нашите спортисти и треньори при подписване на договорите си за подготовка попълват и една декларация, която ги задължава да не ползват, да не употребяват забранени допингиращи средства и носят голяма отговорност ако нарушат тази декларация.

- Има ли вероятност да не знаят, че са поели вещество, което се води за допинг?

- Напълно е възможно. Още повече, че в помощните средства, които използват за възстановяване – хранителните добавки, витамините - невинаги има гаранция. Стремим се да търсим възможно най-чистите неща. Но никой не може да гарантира на сто процента дали няма да се получи пробив. Надявам се да нямаме такъв нещастен случай. Убеден съм, че никой от нашите спортисти не би си позволил такова нещо. Те много добре знаят какво се иска от тях, какво могат да правят и какво трябва да правят. И не биха се подложили на подобен риск.

- Ще бъдат ли тествани преди заминаване?

- Да. Тестваха ги и сега, наскоро. За няколко души получихме отрицателни резултати. Тъй като пробите се изпращат в Австрия чакаме да получим и останалите, надявам се отрицателни резултати.

- Какво бихте казали за действащата от тази година програма "Спорт за хора с увреждания", по която се финансира и елитният, и масовият спорт. За масовия тя определено не е достатъчно функционална, тъй като по нея не могат да се финансират храна и нощувки, за съдийските наряди се полагат по не повече от 30 лв. на ден. При тези условия е трудно да се прави масов спорт. За елитния спорт по-различно ли е? Или програмата и там трябва да претърпи корекции, надявам се, още догодина?

- Може би има някои неща в програмата за елитния спорт, които трябва да се доусъвършенстват, да се изчистят и се надявам, че с опита, който имат експертите в министерството и който имаме и ние, ще намерим най-оптималния вариант. Забележките за масовия спорт са основателни. Масов спорт се прави с доста пари. Минималните средства, които се дават на клубовете на хората с увреждания - параолимпийските клубове и на спортистите с нарушено зрение - не позволяват на който и да е клуб да си позволи да участва на държавно първенство и да си плати нощувките и храната. Няма такива финансови възможности. И ако общини като Варна, Бургас, Стара Загора, Сливен, Ямбол, а от тази година за радост и Полски Тръмбеш, не ни помагат с изхранването и настаняването на нашите спортисти и участници, трудно можем да проведем държавни първенства. Така че би трябвало на клубовете да се дадат повече средства, защото масовият спорт се прави в клубовете, там са треньорите, организаторите и хората, които трябва да правят масовия спорт, това не се прави във федерацията. И трябва да имат необходимите средства за тази цел и за участие в първенствата.

- Защо учреденият преди няколко години Национален параолимпийски комитет продължава да не получава лицензия?

- Намериха се някои "специалисти", които решиха, че в устава на комитета има неща, които не съответстват на Закона за спорта. Обжалвахме във Висшия административен съд и на първо четене беше решено в наша полза. Вторият път обжалва министерството и решиха, че нямаме основание да претендираме за лиценз. Причината беше, че в този раздел на Закона за спорта за националните организации, какъвто е Българският олимпийски комитет и другите такива организации, нямаше записано организация за параолимпийски спорт. А основанието е същото, както за тези, които са лицензирани, даже в много случаи и по-голямо. Сега предложихме и министър Кралев прие в проекта за новия Закон за спорта, който се надявам скоро да бъде одобрен, да бъде заложен Националният параолимпийски комитет. Той ще бъде създаден на основание на новия Закон за спорта. И се надявам и нашата държава да има легитимен Национален параолимпийски комитет, какъвто имат всички 176, а мисля вече над 180 държави в света членки на Международния параолимпийски комитет.

- Познавайки спорта за хората с увреждания в България, за какво трябва да мислим: за перспектива или за задържане на позиции?

- Не искам да давам оценка на българския спорт. Смятам, че и едното, и другото е вярно. Има какво да се прави за отстояване на завоюваното досега от българския спорт, има какво и трябва още много да се направи за по-добро развитие и по-добра перспектива оттук нататък. Специалистите в отделните спортове, в министерството, би трябвало да са наясно с тези неща и да предприемат необходимите мерки за по-доброто развитие на спорта в България.

Интервюто взе Иван Янев, председател на Федерация "Спорт за хора със зрителни увреждания"

disabledsportsbg.com

Следвай ни: