Жулиен Георгиев: Ако не беше волейболът, щях да се занимавам с програмиране (видео)

Жулиен Георгиев е роден в Добрич през 1995 г.  Започва да тренира волейбол сравнително късно – когато е на 14 години. Първият му треньор е Генчо Цветков, а Жулиен има шанса да тренира точно по времето, когато се сформира проектът „Добруджа 07”. Той е сред малцината местни момчета, заслужили с играта си да се задържат в отбора през годините.

През изминалите няколко сезона оставаше в сянката на сериозните конкуренти на поста  диагонал. Първо в отбора бе опитният Костадин Стойков, след това бе привлечен Велизар Чернокожев. След напускането на Вили в посока Италия, най-после дойде мигът на добричкото момче Жулиен Георгиев. С играта си през тази година диагоналът показа, че е чакал този момент, готвил се е здраво и бързо се превърна във водеща фигура в отбора.

Жулиен признава, че никога не е мислил за отказване, напротив, очаквал е своя шанс за изява. За него специалистите казват, че е играчът в Суперлигата, постигнал най-стабилно развитие през сезона. Жулиен твърди, че това се дължи на промяната на навиците му, на повишената му отговорност към всичко, което върши и на раздаване на 100 % в тренировките, което неизбежно води до добри резултати. Би искал да владее повече елементи, защото така ще е по-полезен за отбора.

Старая се от всеки треньор да науча по нещо, а тренера (Мирослав Живков) ме научи на правилен волейбол, на правилно позициониране, да наблюдавам играта и да я виждам по правилния начин – не като любител, а като начин на живот. Той ни учи, че волейболът е като една книга – отваряш и започваш да четеш. Колкото повече си прочел, толкова по-лесно можеш да предвидиш какво може да се случи в дадена ситуация, признава състезателят. През годините той винаги се е старал да вземе най-хубавото от всеки волейболист, с който е имал честта да играе. Особено е благодарен на Димитър Маринков, когото смята за един от най-комплексните играчи в България. На въпрос дали иска да заиграе в чужбина отговорът е: Кой не иска да играе в чужбина, но времето ще покаже.

Жулиен Георгиев е убеден, че добричката публика не дели състезателите на местни и чужди, а винаги ги приема много топло. Те пък усещат любовта и доверието на феновете.

Ако не беше волейболът, сигурно щях да се занимавам със софтуер или програмиране, защото съм запален по компютрите и ми доставя голямо удоволствие да се занимавам с това, признава Жулиен, който е студент в ТУ Варна, но се подготвя на индивидуален план, за да не пречи ученето на спорта.