Кой ще получи право да строи нов "Българска армия" (ето 7-те най-важни условия)

Кой ще получи право да строи нов "Българска армия" (ето 7-те най-важни условия)

Преди няколко дни държавата промени статута на стадион "Българска армия" и базата в Панчарево от публична държавна в частна държавна собственост. Собственик пък вече не е Министерството на спорта, а Национална спортна база (НСБ).

Взетото решение породи доста интерпретации, а административният директор на ЦСКА-София Милко Георгиев обяви: "Планираме строеж на чисто нов стадион. Целта ни е да превърнем базата в №1 в България, а и не само в България."

В момента "Армията" и "Панчарево" са дадени под наем до лятото именно на ЦСКА-София.

През годините много хора в България са обещавали, че ще строят стадиони, но малко са осъществявали плановете си.

Що се касае до "Българска армия" там ситуацията е значително по-деликатна в сравнение с повечето други места.

Но ето кой и как може да построи нов стадион на мястото на сегашния?

1. Трябва да се проведе процедура и да се сключи договор за публично-частно партньорство (ПЧП) между собственика на имота и желаещите да строят.

2. Много е важно да се знае, че в процедурата могат да участват абсолютно всички заинтересовани лица. Засега такова намерение са обявили собствениците на ЦСКА-София в лицето на Гриша Ганчев, Юлиян Инджов и Христо Стоичков, но не е изключено да се включат и други хора.

Как става избор на частен партньор и какви са неговите задължения?

1. Всяко заинтересовано лице може да предложи пред компетентен публичен партньор осъществяването на ПЧП.

2. Предложението на заинтересованото лице се придружава от обосновка и финансово-икономически анализ, а когато включва строителство - и от прединвестиционно проучване или инвестиционен проект, със съдържанието, определено в правилника.

Съответният публичен партньор (в случая НСБ) не по-късно от три месеца от писменото заявяване на заинтересованото лице го уведомява за резултатите от проучването на инициативата и за решението си да откаже или да предприеме действия по включване на проекта в Оперативния план.

3. Публичният партньор (държавата, общината, НСБ) със заповед определя отговорните лица, техните задължения, целите, срока и финансовите средства за извършване на подготвителните действия.

4. Частният партньор предоставя финансово обезпечение за гарантиране изпълнението на задълженията по договора за ПЧП под формата на банкови гаранции.

Видовете и размерът на банковите гаранции се определят за всеки отделен договор за ПЧП, като съвкупният размер на предоставените банкови гаранции не може да бъде по-малък от 5 на сто от общия размер на финансовата подкрепа, определена с решението за определяне на частен партньор. Т.е. ако стадионът е предвиден да излезе 50 млн. лв., то предоставената банкова гаранция трябва да е в размер на минимум 2,5 млн. лева.

5. При предсрочно прекратяване на договора за ПЧП по вина на частния партньор, той дължи обезщетение в размер не по-малък от 50 на сто от сумата на предвиденото обезщетение.

6. Частен партньор се определя чрез провеждане на открита процедура, ограничена процедура, състезателен диалог или процедура на договаряне с обявление при условията и по реда на Закона за обществените поръчки, доколкото друго не е определено.

7. Оценката на офертите се извършва по критерия икономически най-изгодна оферта.

Т.е. тази процедура много напомня на летните планове за оздравяване на ЦСКА. И тогава се изискваха сериозни банкови гаранции, а законите сами по себе си бяха точни и ясни.

Но малко преди да се одобри кой план е по-добър за кредиторите (включително и НАП) - този на Гриша Ганчев или Васил Божков, държавата реши да вземе "Армията" от вече фалиралия ПФК ЦСКА АД и да даде стадиона на ЦСКА-София, което обезсмисли оздравяването на старото дружество.

Следвай ни:

Още от БГ Футбол

Виж всички