)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Капитанът на Швейцария за “Фед Къп” Хайнц Гюнтхарт заяви, че вярва в способностите на Мартина Хингис да играе до 50-годишна възраст. Тя реши да приключи на 37 години.
Въпреки че предишните й две отказвания се оказаха временни, това изглежда истинско. “Искаш да спреш, когато си на върха, а не когато тръгнеш надолу”, сподели Хингис в Сингапур преди да изиграе последния си мач, който бе загуба на полуфиналите в турнира на двойки на Финалите на WTA.
Двата пъти, когато се отказа преди, тя не беше близо до върха. През 2003 г. спря поради хронични болки, а не беше печелила турнир от Големия шлем от повече от четири години. След като се завърна през 2006 г. Хингис се изкачи до номер 6 в света, но постепенно тръгна надолу и тя се отказа отново през ноември 2007 г., на 27 години, след като реши да не оспорва положителна проба за кокаин. По-късно бе наказана да не играе две години.
Този път няма тъмна страна зад решението й. Тя е номер 1 в света на двойки, което дели с последната си партньорка Чан Юн-Ян. Така че наистина напуска, докато е на върха.
След неочакваното й завръщане през 2013 г. тя реално е голяма риба в малко езеро: с успехи само на двойки, докато някои от предишните й съпернички продължават да се изявяват на по-големите сцени на сингъл. Мартина, която вече е част от Залата на славата, остава звезда, но вече не е суперзвезда. Различно от други, като Лейтън Хюит например, който бе номер 1 в света на 20 години и спечели две титли от Големия шлем преди да бъде изместен от постоянната брилянтност на Голямата четворка (Роджър Федерер, Рафаел Надал, Новак Джокович и Анди Мъри).
Светът на двойките е паралелна вселена, а турнирите, дори тези от Големия шлем, често се играят пред малцина зрители и рядко са излъчвани от телевизиите. Хингис, с нейната технична игра и феноменални рефлекси, успя да доминира в едно много по-малко кралство, като стигна до 20 титли от Големия шлем на двойки.
Но нямаше как да убегне от погледа факта, че малко след като швейцарката изнесе последната си реч Винъс Уилямс, която също е на 37 години, игра финал на Финалите на WTA. Въпреки че загуби от Каролин Вожняцки, тя сложи край на вероятно най-впечатляващия сезон в дългата й кариера.
На сингъл Хингис изгря много рано. Тя започва да играе още на две години и се превръща в едно от тези деца-феномени, с които този спорт бе изпълнен. На 12 тя печели “Ролан Гарос” за девойки, който е отворен за момичета до 18 години. “Тя е като млад Боби Фишър”, казва тогава треньорът на жените на Швейцария Рой Сьогрен.
Мартина влиза в професионалния тенис на 14 и много бързо започва да надхитря далеч по-опитните си колежки с разнообразната си и умна игра и със загадъчната си усмивка, която може да изразява радост или презрение. Тя става най-младата шампионка в Големия шлем на 15, когато заедно с Хелена Сукова печели титлата на двойки на “Уимбълдън”. На 16 печели Australian Open и става най-младата с титла от Шлема на сингъл през 20-и век и най-младата номер 1 в света.
Швейцарката имаше играта и самочувствието. Преди мач срещу Линдзи Девънпорт в Манхатън Бийч, Калифорния, през 1997 г. двете тенисистки бяха до мрежата за хвърлянето на монетата, което да определи кой ще сервира първи. Хингис каза на американката: “ОК, искаш първо да те пробия или да си взема сервис гейма?”
Двете се размяха, но имаше други дръзки коментари от страна на острия език на Мартина, които не звучаха толкова безгрижни. Един от тях бе определянето на младата Амели Моресмо за “полу-мъж”, след като французойката обяви, че е лесбийка през 1999 г.
Същата година Хингис вбеси френската публика по време на драматичен финал на “Ролан Гарос” с липсата си на респект към Щефи Граф и не спазвайки тенис протокола. Тогава тя започна да спори за една отсъдена в аут топка и мина от другата страна на корта, за да провери отпечатъка. В крайна сметка загуби концентрация и мача в три сета, като напусна корта разплакана. Мартина бе върната за награждаването, след като майка й Мелани Молитор, която бе нейн треньор, успя да я успокои и да я убеди да се върне на корта.
Парадоксално Хингис никога не спечели “Ролан Гарос” на сингъл, въпреки че клейът бе една от любимите й настилки. Тя триумфира на останалите три турнира от Шлема, а всичките й титли на сингъл бяха спечелени в рамките на две години. Швейцарката сякаш пазеше най-доброто за Австралия, където спечели през 1997, 1998 и 1999 г. и достигна финала през 2000, 2001 и 2002 г.
Кръстена на Мартина Навратилова, Хингис очевидно бе родена, за да бъде шампион. Молитор, бивша състезателка в Чехословакия, я научи да познава всички ъгли и я насочи да се занимава и с други спортове, сред които езда, в опита си да се избегнат контузии и прегаряне.
Мелани обаче нямаше как да предвиди сестрите Уилямс - успешна история, която е дори по-невероятна от тази на Хингис. Серина и Винъс не бяха кръстени на тенис легенди, но техният баща и треньор Ричард Уилямс бе също толкова отдаден на неговия смел проект, въпреки че нямаше опита на Молитор в спорта.
Постепенно сестрите сложиха край на ерата на Хингис, подпомогнати от сънародничките си Дженифър Каприати и Девънпорт. Когато Мартина спря да играе на сингъл, тя все още водеше на Винъс с 11-10 победи, но изоставаше с 6-7 от Серина. Силата на играта им и техните личности в крайна сметка убедиха Хингис да се преквалифицира като специалист на двойки.
“Силата на волята на Серина, никой не може да се бори с това. Не е имало друг играч със същия глад за успехи”, каза веднъж Мартина.
Хингис е постигнала много в играта, която практикуваше толкова артистично, за да е доволна с успехите в малкото езеро, след като толкова време водеше битка в океана.
Кристофър Клери, “Ню Йорк Таймс”
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)