Ерик Варле: Страхът е най-лошият им враг

Ерик Варле започва да се занимава с парапланеризъм по случайност през 2012 г. 34-годишният французин започва да лети за удоволствие, но за сравнително кратко време достига много високо ниво и се превръща в един от най-добрите. Той се насочва към акробатичното летене, а този уикенд ще е в България, където ще демонстрира уменията си на фестивала “Въздухария”.

- Здравей, Ерик, къде те намираме в момента?

- Здравейте, през последните 3 години нямам точен адрес на местоживеене и общо взето съм  навсякъде. Докато работя, ванът ми е моят дом. От две години работя като инструктор по парапланеризъм и като тандемен пилот. През останалата част от годината пътувам и търся нови интересни места, които са подходящи за летене.

- Скоро ще бъдеш в България. Какво си чувал за възможностите за парапланеризъм тук?

- Чувал съм, че Сопот е едно от най-добрите места за летене в България. Когато Гери ме покани, бях ентусиазиран да видя и разбера повече за това място. Ондрей Прохазка също ми каза, че мястото е много добро за летене.

- Кога започна да се занимаваш с парапланеризъм? Знаем, че преди си бил по-запален по парашутизма и бейсджъмпинга.

- Всичко започна с парашутизъм. След това през 2012 г. съквартирантът ми ме накара да се кача на безмоторен самолет и още от първия път се почувствах пристрастен към този тип дейност. Бях сигурен, че това летене е твърде интересно и оттогава не бях изпускал и ден, който е подходящ за практикуването му. Почти не съм се занимавал с парашутизъм през последните три години, но сега се опитвам да се върна обратно и към тази дейност. Практикувам също и бейсджъмпинг, но го правя за удоволствие с приятели. Не правя трудни скокове, които изискват повече умения.

- Спомняш ли си първия ти полет с парапланер? Може ли да опишеш какво е чувството да летиш за първи път?

- Разбира се, че го помня. Едва ли някога ще го забравя. Беше през 2012 г. в Анеси. Бях с двама мои добри приятели, които бяха добре екипирани и подготвени за летене. Трябваше да изчакаме повече от час преди да видим земята под краката си. След това обаче чувството беше невероятно. Бях много спокоен, защото знаех, че съм в сигурни ръце.

- След като вече се занимаваш с парапланеризъм от няколко години, мислиш ли, че спортът те е променил?

- Със сигурност. Ако бяхте ме срещнали през 2010 г. нямаше да повярвате, че ежедневието ми е изпълнено с бизнес задачи и че прекарвам голяма част от времето си работейки. Спортът ме промени много. Това си личи и от начина ми на живот през 2014, 2015 и 2016 г. Тогава не работех изобщо и използвах спестяванията си и летях възможно най-много.

- Кое най-трудно се научава, когато тепърва започваш да навлизаш в летенето?

- В началото винаги е най-трудно да прецениш добрите условия за летене. Това, което имам предвид е да разбереш дали небето ще е достатъчно гостоприемно за възможностите ти на начинаещ пилот. Най-добре е да си заобиколен от опитни хора около теб и разбира се най-важното да не те е страх. Страхът при начинаещите е най-лошият им враг. След като вече напреднеш, най-трудно е да разбереш напълно как работят въздушните маси, как да правиш по-дълги полети и да контролираш нещата напълно.

- Сега си и акробатичен пилот. Какво те запали по този тип летене?

- Акробатичното летене съдържа в себе си много параметри, които обичам – точност, технически умения, скорост, плавно движение, 3D… от друга страна е трудно да поддържаш добро съотношение между удоволствието и работата, която се изисква, за да навлезеш изцяло в спорта. Сега се концентрирам повече върху чистото удоволствие от това, което правя.

- Колко време ти отне да станеш акробатичен пилот?

- Започнах с акро пилотирането още от самото начало, като правех спирали и тн. И затова акро летенето ми се струваше нещо близко до мен.

- Този тип летене обаче изглежда най-опасният за повечето хора, така ли е наистина?

- За мен специално нормалното летене е по-опасно. Когато практикуваш акробатично летене, си на 150% концентриран. Ако обаче изпуснеш някои основни правила, може да бъде много опасно, разбира се.

Интересно всъщност е, че когато практикуваш акро летене, придобиваш повече умения, които са много полезни, когато летиш нормално.

- Някога било ли те е страх, докато летиш?

- Единствено, когато съм практикувал кроскънтри летене.

- Имаш ли любими фигури в акро летенето?

- Обичам „Жокерът“, много мощен трик.

- Тъй като си говорим за акро… какви са следващите ти планове?

- Да летя с приятели за удоволствие.

- Сигурни сме, че си имаш любими места, където най-много обичаш да летиш. Може ли да ни разкажеш повече за тях?

- Обичам много места, заради различните възможности, които предоставят. Органя – заради начина на живот, Ел Иеро заради невероятните гледки, Икике в Чили – поради факта, че там мога да летя и през месеците ноември и декември. И не на последно място – Верел във Франция също е невероятно място, особено през пролетта.

- А какво ще покажеш на хората в България? Знаем, че имаш луди трикове…

- Това лято не съм летял изобщо, затова ще видя как ще се чувствам и как ще ми се отразят условията и височината тук. Но със сигурност ще дам най-доброто от себе си.

- Защо хората трябва да пробват да летят с парапланер поне веднъж в живота си?

- Едно от най-хубавите неща, които някога ми се случиха. Започнете с тандемен полет първо. Така ще разберете дали това нещо за вас или не.

Десислава Павлова

Paragliding Acro learning Vol.6 - El Hierro - Canary Islands - February 2016 from Eric Varlet on Vimeo.