Примирен, безнадежден и безидеен – това е Арсенал днес

Ако някога само един кадър е казвал всичко, той можеше да бъде видян на „Анфийлд” след вкарването на третия гол на Ливърпул.

Мениджърът на „червените” разпори въздуха с юмрук и първичен рев, като неговото задоволство свидетелстваше не само за страстта му, но и за интензитета в играта на неговия великолепен отбор, който просто разкъсваше Арсенал на парчета.

Седящ потънал в тъга само на няколко метра разстояние, предводителят на „артилеристите” едва-едва съумяваше да повдигне разклатената си глава. Отчаяната му фигура на пейката трептеше от потисканата ярост от гледката на случващото се пред очите му. Беше достатъчно лошо това, че неговият арогантно безгрижен тим бе подарил на домакините и всеки от техните смъртоносни нападатели – Роберто Фирмино, Садио Мане и Мохамед Салах – по гол. По-лошото обаче бе казаното без думи от езика на тялото на играчите му. По-лошо дори и от казаното без думи от самия Венгер.

Алексис Санчес изглеждаше така, сякаш би предпочел да е където и да е другаде… най-вероятно в Париж или Манчестър. Той изглеждаше примирен. Също както и всеки друг от неговите бездушни съотборници на игрището.

Само си помислете за едно нещо за секунда. Намираме се в период след само три мача от така чакания нов сезон, който се предполагаше, че ще промени всичко за Арсенал, а отборът вече изглежда безидеен, безнадежден и примирен. И вината за това, при цялото му историческо величие като мениджър, трябва да поеме Венгер.

Помислете си и за още нещо за секунда. Мане е много вероятно да е най-опасният флангови нападател в цяла Европа към момента, а при все това френският наставник избра да сложи срещу него футболист, който възнамерява да напусне клуба, защото не иска да играе бек крило. Злощастната жертва бе Алекс Окслейд-Чембърлейн, който още в първите минути на а приори изгубения спор с прекия си съперник стана поредният играч на гостите, изглеждащ като да няма търпение да е някъде другаде възможно най-скоро.

Това поражда въпроса: какво, по дяволите, си е мислел Венгер, че ще се случи?

Нека изясним това още сега: Ливърпул беше блестящ, опустошителен, великолепен. И все пак онези от по-хладнокръвното крило на чудесната фенска маса на „Анфийлд” имаха право да се зачудят за миг какво точно е правил Арсенал на тренировките през цялата минала седмица, докато неговите съперници бяха заети с решаващ и тежък европейски сблъсък. Едно нещо е сигурно: не и да работи по контриране на силните страни на тима на Клоп.

Първият гол, който на практика реши спора, бе точно доказателство и осъждащ показател за това какво не върви при „артилеристите” днес. За Ливърпул едно е безпределно ясно: играчите му пресират като демони. Затова единственото, което не бива да правиш срещу тях, е да пробваш мързеливи, арогантни, самодоволни копнати пасчета в празно пространство към тъчлинията близо до наказателното ти поле.

И все пак в 17-ата минута Гранит Джака опита точно това, а после гледаше невярващо как Джо Гомес пресича подаването му и намира време и място да центрира идеално към изключителния Фирмино. Ако това бе изолирана грешка, няма проблем – на всекиго може да се случи. Тя обаче бе част от епидемия у ужасния, отвратителен Арсенал и дори Венгер го призна.

Вторият гол дойде след спираща дъха контраатака от четири паса и хирургично точен завършващ удар от Мане. И пак топката преди това бе предадена не просто евтино, а направо престъпно.

Колкото и невероятно да изглежда, третият бе дори по-позорен. Този път Ектор Бейерин бе виновникът и е трудно дори да опиташ да опишеш какво точно направи. Някак си, като последен в защитата, успя да подари топката на Салах, който изтича сам над 50 метра, преди да вкара.

Болезнената истина за Венгер е, че не само има на разположение един отбор, който изглежда примирен и напълно немотивиран, а и че в състава сякаш ги няма духът и смелостта, нужни за обръщането на посоката на кораба.

В крайна сметка головете бяха само четири, като смяната Даниел Стъридж добави последния след блестящо центриране на Салах. Резултатът пожали представянето на Арсенал.

Защото, ако бе се стигнало до заслужаваното от Ливърпул 8:0, никой от „артилеристите” нямаше да има право да се оплаква от несправедливост.

Дейвид Мадок, „Дейли Мирър”

Следвай ни: