Треньорът на Тайсън и неговата война срещу уредените мачове

Втората част от биографията на Майк Тайсън ще бъде големият хит на летния книжен пазар в България. Изданието със заглавие „Създателят на Майк Тайсън“ отправя един по-различен поглед върху живота на Железния. Основният акцент е върху треньора на Тайсън – Кас Д‘Амато. Взаимодействието между двамата има за резултат един от най-доминиращите шампиони в историята на бокса.

Книгата ще бъде на пазара от 1 юни, а ден по-късно е официалното представяне в парка пред НДК от 12.00 ч. Цената на изданието е 25 лв. с меки корици и 32 лв. с твърди.

Със съдействието на ИК „Жануа’98 представяме на вашето внимание няколко откъса от книгата:

 

Ако Кас ме беше изхвърлил от къщата след онзи инцидент в училище, това нямаше да бъде първият случай, в който да освобождава боксьор. Бърт Йънг беше започнал да се занимава с бокс още преди да стане звезда във филмите за Роки. Той не спираше да се чуди защо Кас освободи неговия съсед Вик Кампос малко след като беше станал професионалист. Причината беше проста. Кас смяташе, че Кампос няма бъдеще.

 

„Никога не бях чувал мениджър да уволнява боксьор – казваше Йънг. – Щом в тях имаше дори малко хляб и сол, те ги държаха под ръка. Не им пукаше за тях. Понякога мениджърите имаха по седемдесет боксьори.“

 

При Кас никога не ставаше въпрос за пари. Неговата цел беше да разработи план и да втълпи в главата на боксьора достатъчно дисциплина, за да може да го спазва. За Кас създаването на шампиони беше всичко.

 

През 1945-а година,когато се завърнал от армията, заварил „Грамърси Джим“ в тотален безпорядък. Докато него го нямало, партньорът и приятел на Кас – Хари Давидов, бил оставен да ръководи залата, но не си свършил добре работата. В резултат на това десет от топ състезателите, достойни да се бият в основни мачове на боксови шоута, били тръгнали по лошия път. Те били подготвяни от Кас, а сред тях бил и Тони Джонсън. Въпреки това той смятал, че имало двама боксьори, които можели да изминат целия път, ако били направлявани по правилния начин. Единият от тях се казвал Джо Джулиано и се биел под името Джо Сулик. Бил велик претендент в полусредна категория. Имал изключителна защита и бил един от най-добрите удрячи, които целели ребрата.

 

Но Джо имал една голяма слабост. Обичал хазарта. Когато пачката го ударела, се качвал на луксозния ретро автомобил „Пакард 1933“ и обикалял из Манхатън, возен от шофьор. Изчезвал от залата в продължение на месеци. Антъни Пати питал Кас къде е Джо.

 

„Няма да се върне, докато не изпука парите“, отговарял той. Джулиано бил едно от онези талантливи момчета, които дори не тренирали. Просто излизал на ринга, биел се, печелел, а след това си купувал автомобили и играел хазарт.

 

Кас не искал да влага от своето време в боксьори, които имали подобни слабости. В крайна сметка Джулиано напуснал. Конкурентни мениджъри му казали как никога нямало да стане шампион под ръководството на Кас, който нямал точните връзки. Ала Джо останал приятел с него до края на своя живот. Имах възможност да се срещна с г-н Джулиано, а той се оказа страхотен човек.

 

В началните моменти от своята кариера Кас бил най-близко до разработването на шампион, когато открил италианско хлапе от квартала. То се казвало Томас Роко Барбела. Един ден дошъл в залата заедно с негови приятели. Кас научил, че Барбела имал страховита репутация на уличен боец. Ала когато започнал да прави спаринг с един от приятелите му, видял, че изобщо нямал представа как да се боксира. Попитал друго момче от компанията каква е причината. То разказало как Барбела обезоръжавал своите жертви, като свалял ръце до бедрата, а след това вкарвал мръснишки удар със своята унищожителна деснячка. Когато Кас му предложил да тренира и да стане боксьор, Томас бил уплашен до смърт. Затова работел с него тайно, а след година момчето било готово да се бие.

Кас установил, че Барбела никога нямало да бъде способен да преодолее своите опасения и страхове. Веднъж част от неговите боксьори отивали да се бият. Не всички можели да се качат в таксито. Затова Кас решил да се разходи до залата. Преди да пристигне в съблекалнята, Барбела вече се бил сринал, защото все още го нямало. Тогава Кас разбрал, че неговите боксьори са прекалено зависими от него.

Барбела бил готов да стане професионалист, но както винаги неговият треньор бил предпазлив. Затова боксьорът подписал зад гърба на Кас с мениджър на име Ървинг Коен. Този човек бил поставено лице на мафията. Това разгневило Кас, който никога не простил на Барбела. Дори когато станал шампион под името Роки Грациано. Тогава Кас се присмял на своя бивш възпитаник, наричайки го страхлив предател. Приел наистина лично неговата измяна, особено след като бил направил толкова много за него.

Кас бил един от онези американци от италиански произход, които скачали на мафията. Казвал, че ако престъпниците направели услуга на някого, тогава този човек им оставал задължен до края на живота. Не, че Кас не се познавал с някои гангстери. Израснал с много от тях в своя квартал. Дори и да се знаел с главатарите, никога не се обвързал с тях. Кас беше кръстоносец. Повръщаше му се от идеята да уговори мач.

Следвай ни: