)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
)
,fit(968:545))
&format=webp)
Трапеца – сграда от кристал и стомана, която пори въздуха на булевард „Емил Зола” в Булон, е дискретното седалище на телевизия beIN Sports и на Пари Сен Жермен. Климатът в кабинетите на клуба, който провежда най-амбициозния проект за растеж и инвестиции във футболната индустрия в последното десетилетие, сякаш не подсказва никакво напрежение по-малко от две седмици преди първия осминафинален мач от Шампионската лига срещу Реал Мадрид. Не го подсказва и лицето на един от най-важните ръководители на клуба, който казва след поискване на анонимност: „Длъжни сме да победим по всички причини, които можете да си представите.”
Когато Джасим Ал Тхани – принц наследник на емирство Катар, реши през 2011 г. да купи ПСЖ, идеята му не бе просто да установи клуба сред водещите играчи в европейския футбол. Планът му се състоеше в издигането до първа сила, изпреварвайки другите пет водещи пет имена в ранглистата на УЕФА: Реал Мадрид, Барселона, Байерн (Мюнхен), Ювентус и Манчестър Юнайтед.
Визията на Джасим и на неговия човек в Париж – шейх Насер Ал Келаифи, който изпълнява длъжността президент – сочеше към златна ера. Първата цел бе да се изгради конкурентоспособен отбор на базата на това, че Париж е най-космополитната и населена столица на континентална Европа, следователно наличието на най-големия набор от млади таланти на едно място заедно със Сао Пауло. Втората цел бе спечелването на Шампионската лига – с трофея биха дошли сами финансовата здравина и престижът.
Отпадането на осминафиналите миналия сезон срещу Барселона бе най-големият поврат за мечтата на катарците. Онова 6:1 на „Камп Ноу” – неспирно припомняно от френската преса унижение с испанския термин „la remontada” (б.пр. – обратът) – предизвика преразглеждане на стратегията. Старши треньорът Унай Емери настоя, че за да се изкачи последното стъпало до елита, ПСЖ се нуждае от топ класа играчи. Един Златан Ибрахимович не бил достатъчен, въпреки че във всяко звено на състава има отлични единици. Трябвал основен фаворит за „Златната топка” според наставника, защото само това би придало на отбора нужния характер да се бори с най-големите, без да страда от прилошаване от височините. И Джасим, и Насер се съгласиха напълно с диагнозата.
Тримата стигнаха до извода, че само дързък удар би могъл да разбие модела на ШЛ със затворения цикъл от фаворити и победители, същински олигопол. За трансформирането на ПСЖ в истински гранд прогресивната работа от основата нагоре не била достатъчна. Вместо да се залага на развитието на школата или на привличането на млади футболисти, пасващи на определен стил на игра и начин на работа, трябвало да се вземат една или повече фигури от топ нивото на футбола.
Вложението миналото лято от над 400 млн. евро за трансферите на Неймар и Килиан Мбапе бе най-агресивната комбинирана операция в историята на футболния пазар. Само за две седмици Париж доведе двете момчета, призвани да наследят битката за надмощие между Лионел Меси и Кристиано Роналдо. Спортните и политическите последствия на този земетръс тепърва предстои да бъдат разкрити.
Според източници от УЕФА, през август м.г. и Реал Мадрид, и Байерн са поискали от Комитета по финансов контрол на клубовете от УЕФА (CFCB) да потърси елементи, според които да накаже ПСЖ заради неспазване на Финансовия феърплей. И двата исторически гранда са посочили причини за изхвърлянето на френския си конкурент от ШЛ през 2018 година. Оттогава насам CFCB дебне и разследва ПСЖ в търсене на наказуем дисбаланс между приходи и разходи.
В кабинетите в Булон търдят, че клубът е разполагал с одобрението от надзирателите от УЕФА, когато Ал Келаифи е приключил сделката за Мбапе, прехвърляйки плащането на 180 млн. евро трансферна сума за Монако за юли тази година. Казват и че договорът е бил подписан едва когато е бил одобрен от функционери на регулаторния орган. До 30 юни, деня на затваряне на финансовата година, ПСЖ (клуб №7 в света по приходи за 2017 г. с 486 млн. евро) има срок да изравни счетоводния си баланс. През октомври м.г. дисбалансът бе нараснал до 70 млн. евро, а пред януари т.г. бе намален наполовина.
Продажбата на Лукас Моура в Тотнъм (30 млн. евро), парите от награден фонд за завършването на 1-во място в групата си в ШЛ (над 7 млн. евро) и повишеният приход от ТВ права заради оставането единствен представител на Франция в турнира (още 10 млн. евро) намалиха минуса на малко над 20 млн. евро. Ако ПСЖ отстрани Мадрид, неговите ръководители смятат, че ще излязат на плюс, защото с четвъртфинал от входни такси и търговия на „Парк де Пренс” ще изкарат около 10 млн. евро, от наградния фонд на УЕФА ще прибавят още 7,5 млн., а от ТВ права – над 10 млн., пък и има договорени бонуси от спонсорите при подобен успех.
Член 29 на Регламента на Комитета по финансов контрол на клубовете от УЕФА сочи, че в краен случай нарушителят на Финансовия феърплей ще бъде изключен от международните турнири. Това обаче не е случаят при ПСЖ. Твърди го и адвокатът на един от жалващите се клубове, според когото няма юридически основания за подобно наказание, намекват го и от самата УЕФА. „CFCB реши в множество казуси, че целите на ФФП могат да бъдат постигнати по-добре чрез рехабилитационни мерки вместо чрез наказателни – заяви говорител от Нион. – Това доведе до постигането на специални споразумения между клубовете и CFCB, съчетавайки финансови вноски с рестрикции по отношение на харчовете и спонсорството.”
Ръководителите на ПСЖ смятат, че никога няма да бъдат наказани от УЕФА, защото имат прекалено много канали за довеждане на приходи. Няма нужда от друг ход например, освен от 
продажбата във Валенсия на сега преотстъпения там Гонсалу Гедеш, за да се запълни всякаква дупка в баланса преди 1 юли.
Не гледането под лупа от страна на надзирателите от УЕФА лишава от сън обитателите на Трапеца, а фиксидеята да обърнат с главата надолу схемите на стария елит във футбола. За тях отстраняването на действащия европървенец Мадрид от ШЛ би било панацея: само с един удар биха легитимирали своята претенция за величие, биха спечелили огромна спортно-техническа репутация и биха постигнали финансов баланс в счетоводните книжа. Друга мотивация няма и не им е нужна.
Диего Торес, „Ел Паис”
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
,fit(968:545)&format=webp)
&format=webp)