Гонзо: В България се дава по-голям кредит на чужденците, не бих се върнал в Левски

Един от най-марковите нападатели в българския футбол Георги Иванов работи като спортен директор и треньор, а в момента е сложил кариерата си „на пауза“. Но дойде ли вечно дерби между ЦСКА и Левски, неговото има автоматично излиза на сцената. Той е „синият“ герой в големия мач на България и рекордьор по голове за Левски. Вкара 15 пъти на вечния съперник ЦСКА. Съдбата обаче му изпрати изпитание - да работи в много тежки години на „Герена“ и след емоционална раздяла със „сините“ записа успешен период начело на варненския Черно море.

 

- Георги, здравей! Лесно или трудно се живее без футбол в продължение на една година?
 

- Когато си свикнал да се занимаваш с нещо постоянно и го обичаш, е доста трудно. Смятам, че всеки човек, който се занимава с такава напрегната работа като футбола, където работиш с хора, има напрежение и гониш резултати, е хубаво човек да си вземе малко почивка, за да презареди. Малко да почете, да се върне назад да направи анализ за себе си, за това как се е развивал през това време. Смятам, че това време беше полезно. Имах нужда.

 

- Със сигурност си имал предложения в този период…

 

- Имал съм предложения, но в крайна сметка за себе си лично аз имам високи цели. Не смятам, че мога да бъда в отбори, които нямат амбиции да се борят за нещо. Ако само ще живуркаме, по-добре да не се занимаваме с футбол.

 

-  Как виждаш ситуацията в българския футбол в момента, след като не си треньор или спортен директор?
 

- Някой път, когато си отстрани, виждаш по-реално нещата. Когато си вътре в самата обстановка, не ги виждаш, защото има много приоритетни неща. Не смятам, че нивото в българския футбол е голямо, но има интрига, понеже отборите са равностойни. Ще бъде доста интересно в челните места. Левски, ЦСКА и Лудогорец са трите отбора, а как ще бъдат класирани от първо до трето място е без значение. Мисля, че тази година ЦСКА ще бъде изненада за Лудогорец, предвид това, че играе в евротурнирите със силни противници. Всички знаем, че мачовете в Европа са с много по-голяма динамика, отколкото в българското първенство. За да бъдеш конкурентноспособен на тези тимове ти трябва да променяш състава. А до този момент Лудогорец не показва с ротирането на състава, че резервите са на нивото на основните футболисти.

 

 

- Никой не очакваше това нещо да се случи, но имаме пример с Литекс от 1997 г. Тогава влязоха от втора в първа дивизия и станаха два пъти шампиони. Не само Кирил Домусчиев, който дава парите, а изобщо Лудогорец, в който явно има добри професионалисти, показа на клубовете в България как се прави футбол. За да печелиш, трябва да влагаш. Без да влагаш, ще бъдеш един посредствен клуб и отбор.

 

- Каква е промяната в Левски след поемането на отбора от Славиша Стоянович?

 

- Трудно е да говорим за промяна предвид това, че Левски игра с много леки противници. Единственият по-труден мач беше с Локомотив (Пловдив). Там публиката винаги е много ентусиазирана, създава доста напрежение върху противниковия отбор. Но този тест Левски не можа да го издържи. Смятам, че игра много слабо, но пък се вижда подобрение и най-вече настроение. Не смятам, че един треньор ще промени нещо за три-четири седмици, но даде възможност на футболистите да импровизират. При Роси това нещо не го виждах. Там се налагаше прекалено дефанзивен стил, а това не е стилът на Левски. В България има два отбора, които биха те атакували и ти да играеш на контраатака срещу всички останали... А когато на слаб отбор му дадеш възможност да играе с топката и не налагаш дълбока преса… През тази една година Левски беше като един посредствен отбор от нивото на Берое, Черно море. Без да ги обиждам, но те не са от нивото на Левски, ЦСКА и Лудогорец като имена.

 

 - Имаш ли обяснение как Делио Роси успя да изкара 12 безметежни месеца при всички неща, които се случиха в „синия“ отбор?

 

- Не го казвам с лошо, но винаги даваме по-голям кредит на доверие на чужденците. Смятам, че ако Роси беше българин, още на полусезона публиката щеше да го изхвърли от „Герена“ с шутове. Но в крайна сметка така се дава доверие на един треньор – да го оставиш да работи и да очакваш от него резултати. Смятам, че беше късна промяната, предвид това, че Левски нямаше спортен директор, който реално да оцени, че със стила и вижданията си този треньор не заслужава да бъде в Левски.

 

-  Обясни ни как губиш финал за купата на България от Славия пред 30 хиляди фена на Левски, после отпадаш от Вадуц и имаш наглостта да не си тръгнеш от “Герена”? Говоря за Делио Роси...

 

- Финал или мач всеки може да загуби. Футболът е интересен, защото не винаги по-добрият побеждава. Левски и в двата мача беше по-добър като класа. Срещу Славия „сините“ нямаха шанс. Това се случва в последните години. Същото стана и срещу Черно море. На Левски му трябва една титла или купа, за да спадне напрежението в целия клуб. Вече доста години се натрупа едно негативно напрежение, предвид това, че няма резултати. Ако Левски съумее да спечели трофей, на всички нива – от президента до домакина, всички ще работят много по-спокойно и по-ефективно.

 

- Ти имаш може би най-добър поглед върху структурата на ръководството, защото беше и спортен директор, и треньор. Как си обясняваш, все още няма спортен директор? Може ли клуб от ранга на Левски да функционира така?
 

- Не, не мога да си го обясня, предвид това, че Левски е една голяма структура с много фенове, футболисти, голяма школа и персонал. Трябва да има, както изпълнителен директор, така и спортен директор, които да спазват правилата и политиките, налагани от клуба. В един момент се получава вакуум треньора и президента, който няма кой да запълни. Когато нямаш спортен директор, при президента започват да идват всякакви специалисти, които му обясняват кое е добре и кое е зле. Той взима решения на базата на тяхното мнение, без те да са вътре в ситуацията. Но пък има много модели, в които директорът и треньорът се съчетават в позицията на мениджър. Реално треньорът изпълнява ролята на спортен директор. Но не смятам, че чужденец може да направи това, предвид контактите, които трябва да има в България, а и нещата, които трябва да се отстояват на всички нива. Това си е политика на Левски. Говорим като фенове, които гледат отстрани нещата. По никакъв начин не са толкова черни, колкото ги описваме, но когато нямаш резултати, позитивните неща много трудно се виждат. Изпитал съм го на собствен гръб и мога да го кажа най-откровено и честно.

 

- Правилно ли е според теб президент на даден водещ клуб да е като краля-слънце и всичко да минава през него?

 

- Не може. Президентът затова наема хора и им плаща, за да правят това, което най-добре знаят. Ако той разбира, е по-добре да не взима никой. Но се съмнявам, че президентът на един клуб, който не е играл и не се е занимавал с футбол, разбира. Той разбира колкото всички останали фенове.

 

- Може би системата в България е такава. Така работят олигарсите у нас – сами и еднолично.
 

- Те са на принципа – който плаща, той поръчва музиката, то и затова музиката е фалшива.

 

-  Срещал ли си се със собственика на „синия“ клуб Спас Русев?
 

- Може би преди 15 години бяхме в Лондон на едно събиране. Не съм се виждал с него, откакто е в Левски, но няма и защо да се виждаме.

 

- Защо много често хора, които са минали през Левски са яростникритици? Ти също го изпита като беше спортен директор и треньор…

 

- Не знам. Може би, защото виждат отстрани нещата и не са вътре в самата ситуация. Много пъти отстрани нещата изглеждат по различен начин, отколкото отвътре. Не искам да се явявам критик. Когато нещата са позитивни, но ти критикуваш, това е критика, но не и когато си казваш мнението. В България много хора не обичат истината. Те искат да лицемерничиш и да им казваш онова, което искат да чуят.

 

- Доколко по-спокойно живееш сега, когато не си в Левски?

 

- Много по-спокойно. Винаги, когато съм играл футбол или когато съм бил на някаква позиция във футбола, най-голямото напрежение идва от мен самия. Аз винаги искам да печеля с отборите, независимо какви са целите на клуба. Може би това създава напрежение в хората, с които работя. Но смятам, че ако един треньор или футболист няма напрежение в себе си, трябва да смени професията. Само под напрежение можеш да дадеш най-доброто от себе си.

 

- Значи, ако не беше толкова амбициозен, можеше да си живееш по-спокойно?

 

- Щях да си кретам така – два мача паднем, един бием. Повечето футболисти смятат, че това е правилната схема. При мен това не може да се получи. Ако ще тренираме и ще работим, трябва да играем на 100 %.

 

- Би ли се върнал да работиш отново в Левски?

 

- Не, категорично. Аз сам си тръгнах от Левски, никой не ме е гонил. Просто самата обстановка е болна. Не искам да се връщам на това дали ще работя или няма да работя в Левски. Аз съм казал достатъчно в може би най-трудните години в Левски – нямали сме пари, винаги сме закъснявали за заплати, не сме могли да направим селекцията, която трябва. Но това са уроци, които всеки човек, когато има трудности, научава.

 

- И клубът оцеля.
 

- Клубът оцеля доста трудно. Сега не искам да влизам в подробности. Много хора не знаят, че ние направихме една кампания и от 1 милион левскари събрахме около 100 хиляди лева. Едвам взехме лиценз, благодарение на тогавашните собственици Иво Тонев, Ники Иванов и Сашо Ангелов. Независимо колко критики всички ние сме отнасяли, смятам, че направихме много за бъдещето на Левски, независимо, че тогава не станахме шампиони, но имахме осем-девет юноши, а в последствие тези хора се изпуснаха. Продадоха ги или по незнайни причини си отидоха. Смени се политиката на клуба, която в момента е ориентирана към чужденци. При нас политиката беше да налагаме юноши и да ги развиваме. Нормално е, когато ги налагаш, да изтърпиш тяхната непостоянност. Един мач играят добре, два – по-слабо, но трябва да ги изчакаш. Ние го правихме и затова нямахме толкова позитивни резултати. Накрая, когато те бяха готови, Левски ги освободи. Боби Цонев, Краев – всички тези момчета, които бяха тогава, сега се развиват в другите отбори и ще имат по-голямо бъдеще. Минали са добра школа, след това са били три-четири години в Левски, създали са манталитет в себе си. Убеден съм, че във всеки отбор ще бъдат полезни и на високо ниво.

 

- Говореше се, че в трудни моменти си давал лични пари за спасението. Върна ли си ги от Левски?

 

- Такива неща не искам да говоря. Познавам Батков от 1999 г., когато дойдох в Левски и през всички тези години той бе човекът, който се грижеше изцяло за клуба перфектно. Правил е невъзможни неща и е един от малкото хора, които даваха лични пари. Накрая може би и затова имаше финансови проблеми, защото даде много на Левски. Много пъти съм се учудвал на г-н Батков как публиката го освирква и плюе, а той продължава да дава и да прави всичко за клуба. Този човек може да бъде само за уважение. Когато си на власт, винаги носиш негативи. Може би Батков ще бъде оценен след десет години. Тогава хората наистина ще разберат какъв е бил той.

 

- Кога Левски ще има „деветка“?

 

- Когато извади пари. Само със свободни футболисти голям отбор не се прави. Ако говорим за мен – аз съм бил в Локо (Пд) девети номер и тогава Левски беше в изключително трудно финансово положение. Само че Левски плати 250 хиляди долара, много пари за онова време, за да си купи футболист, който ще му свърши работа. Ако смятаме, че ще намерим свободен централен нападател, който ще вкарва по 30 гола… Вече го направихме. И пак за Гара Дембеле се платиха пари. Ще бъде много трудно, защото в цял всят най-конвертируемата позиция е централен нападател. Всички търсят играчи на този пост и няма да стане с 5-6 хиляди евро заплата. Това е все едно да си купиш последния модел на Мерцедес за 5 хиляди лева. Веднага съм готов, ако е възможно, само че не става.

 

- Как оценяваш централните нападатели на ЦСКА – Каранга и сега Мауридес?

 

- Централен нападател се оценява най-вече от това дали вкарва голове или не. Каранга дърпаше отбора напред. Когато имаш такъв решаващ футболист, дори и отборът да не играе добре, този играч вкарва гол и ти печелиш мача. Затова тези футболисти са най-скъпи и най-важни. Докато Левски не намери такъв играч, ще бъде много трудно да бъде отбора, който хората си представят.

 


-  Другата седмица предстои един твой любим мач – дербито ЦСКА - Левски. Защо този мач позагуби блясъка си?

 

- Позагуби от блясъка си, защото вече има трети отбор, който превъзхожда Левски и ЦСКА. Едно време това дерби беше закодирано в главите на хората, че играят двата най-силни тима, с най-добрите играчи. След като Лудогорец е първи, да играеш за второ и трето място, поизчезва блясъкът. Но пък е хубаво, че има ЦСКА. Ако го нямаше и тази интрига нямаше да я има. Каквото и да си говорим, това, че предстои мач между Левски и ЦСКА, кара хората да се вълнуват един месец преди него, да спорят кой е по-добър и кой ще победи. В периода, в който ЦСКА излезе от групата, първенството беше постно.

 

- Как ще завърши двубоят?

 

- Не мога да кажа. Тези мачове никой не може да ги предвиди. Видяхме, че когато Левски беше слаб при Делио Роси в последните мачове, победи. Нищо не се знае в тези срещи. Много пъти, дори когато аз съм участвал, един отбор е бил по-слаб и е побеждавал другия. Въпрос е на мотивация, колко спокойни ще бъдат футболистите, как ще бъдат подготвени за самия мач. Много са детайлите, които печелят тези дербита.

 

- Понеже те виждаме да участваш в една телевизионна игра ще завършим с един въпрос, който мисля, че тази седмица ще бъдевключен в нея – кога и къде ще започне работа Георги Иванов – Гонзо?

 

- Само Господ знае. Аз съм отворен да работя. Но искам да работя със сериозни хора. Не искам да бъда в отбори, в които по два-три месеца не се плащат заплатите. Когато има нестабилност в клуба, не може да изискваш от футболистите максималното, за да показват своите качества. Как можеш да накараш един футболист да играе, когато не е взимал заплата от три месеца? На него футболът му става на последно място. Това са причините, за да не мога да почна навсякъде. Плюс това си имам моите виждания за футбола и къде бих могъл да работя.

 

- Синът ти Сашо ще продължи ли традицията на фамилията във футбола?

 

- Синът ми в момента играе в Рилски спортист. Доста изявен фен съм на този клуб. Ходя почти на всеки мач. Доставя ми удоволствие да гледам сина ми и развитието му. От него си зависи дали ще има качествата. Ако не стане футболист, да е жив и здрав.

 

- Правиш ли му забележки?

 

- Казвам му това, което виждам, но забележки – не. Има си треньор.

Още от БГ Футбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти