От далечната 1778 година насам ценителите на оперната музика могат да й се насладят в миланския театър "Ла Скала". Доста време по-късно в североиталианския град е построен и култов стадион - за любителите на футбола. Миланският стадион "Сан Сиро", преименуван на легендата Джузепе Меаца, е основно реконструиран за 14-ите световни финали. Магнетичната архитeктура на съоръжението и големите мачове през годините го превръщат в един от футболните храмове на планетата.
По време на Световното първенство в Италия през 1990 г. се изиграват няколко големи мача на "Меаца", като сега нашият разказ ни отвежда именно в столицата на италианската област Ломбардия, където на 24 юни 1990 г. един незабравим осминафинал изиграват Германия и Холандия. Този сблъсък идва като десерт за феновете, след като само два часа по-рано Аржентина и Бразилия изнасят един свръх напечен двубой в Торино.
Германия, заедно с домакина Италия, е основният фаворит на финалите след първите мачове от надпреварата. Франц Бекенбауер отново води Бундестима напред, като специалистът е използвал като генерална репетиция за Мондиале`90 домакинския европейски шампионат през 1988 г. Германците играят резултатен, нападателен и бърз футбол, като съставът е воден от своя превъзходен капитан Лотар Матеус.
В същото време европейският шампион Холандия е тоталното разочарование на турнира. Макар и с играчи от ранга на Марко ван Бастен, Рууд Гулит и т.н. "лалетата" едвам преминават груповата фаза, без да спечелят мач и измъквайки равенство на Египет. Треньорът Лео Беенхакер трудно се вписва на мястото на легендата Ринус Микелс, който е извел отбора до титлата на Евро`88, а за капак започват и характерните сплетни в холандския лагер.
Слабите резултати на "лалетата" ги пращат право в устата на вълка - трябва да се борят за място на четвъртфиналите с набралата сила германска машина. Двата отбора се познават отлично - на Евро`88 Холандия елиминира момчетата на Бекенбауер на полуфиналите, а след това двата мача от световните квалификации между двата тима завършат не решени.
Титаничният сблъсък на "Джузепе Меаца" има и своя местен привкус - Холандия е водена от звездното трио на Милан Ван Бастен-Гулит-Рийкард, а в германския тим пък са три от звездите на другия милански колос Интер Матеус-Клинсман-Бреме. Затова и на доста места по трибуните се забелязват флагове на "росонерите" и "нерадзурите".
Фаворити все пак са германците, а Бекенбауер залага на схема 3-5-2, която преминава на моменти и в 5-3-2 и 4-4-2 във фаза защита, като стоперът Юрген Колер е плътна сянка на Марко ван Бастен по терена. Другите двама бранители са Томас Бертхолд и либерото Клаус Аугенталер, който действа най-близо до стража Бодо Илгнер. В ролята на бекове крила са Щефан Ройтер (дясно) и Андреас Бреме (ляво). В определени моменти, когато последните двама са се върнали в отбрана Бертхолд помага на Лотар Матеус в полузащитата. Ветеранът Пиер Литбарски е сложен на поста на десен външен халф, а от ляво същата роля изпълнява Гуидо Бухвалд. Напред атаката се води от Юрген Клинсман и Руди Фьолер. Германската стратегия се осланя на остри включвания напред на крайните защитници Ройтер и Бреме, които записват доста асистенции на сметката си в предварителната група.
Холандците пък започват в 4-4-1-1. Ван Бастен е оставен сам като чист нападател, а подкрепа му дава Рууд Гулит. Защитата пред вратаря Ханс ван Брьокелен е наредена от дясно на ляво в състав: Бери ван Аерле, Роналд Куман, Франк Рийкард и Адри ван Тигелен. От самото начало Рийкард се заема да пази Клинсман, като до едно известно време футболистът на Милан се справя със задължението си. Четиримата в халфовата линия на европейските шампиони са опорният халф Ян Вутерс и колегата му Арон Винтер, както и Рихард Вичге по левия фланг и дясното крило на Аякс Джон ван т`Скип. За разлика от съперника си Холандия не разчита на включвания напред на крайните защитници, което води до по-сгъстен германски тим в средата на терена и по-чести холандски акции по крилата.
В началото съставът на Лео Беенхакер стои по-добре на игралното поле в Милано. Още в шестата минута многоходова холандска атака завършва с центриране на Гулит от ляво и като по чудо засичането на Винтер не праща топката в мрежата. Две минути по-късно отново Винтер е на чиста позиция, но ударът му с глава след центриране от дясно излиза в аут. Германците се събуждат с мощен шут на Литбарски в 12-ата минута.
Така стигаме до най-известния момент в мача. В 20-ата минута Фьолер финтира Ван Аерле от ляво и тръгва на пробив. Охраняващият наблизо Клинсман Франк Рийкард веднага влиза грубо в краката на Фьолер, за което получава жълт картон от аржентинския съдия Лоустау. Минавайки покрай Фьолер обаче Рийкард го наплюва по косата. Германецът отива да каже на рефера, но за негово учудване и той вижда жълтия картон.
След центрирането от фаула холандският вратар лови топката пред Фьолер и коварно рита нападателя в крака при падането си. Рийкард веднага отива на мястото на случката и дърпа ухото на падналия Фьолер. Миг след това Лоустау, който не е съдия за нивото на такъв мач, гони от игра Рийкард и Фьолер, а след срещата Руди признава: "Така и не разбрах за какво получих и двата си жълти картона".
Веднага след като Лоустау показва червените картони на двамата телевизионните камери улавят срамна сцена, която става световно известна. Рийкард подминава Фьолер, който гледа на другата посока, и по брутален начин отново го плюе по косата. Германецът веднага се обръща, а Рийкард като долнопробен актьор извърта глава. За чест на Фьолер той не отвръща на холандските провокации, а години по-късно двамата футболисти стават приятели и заравят всички лоши спомени на закуска с препечени филии.
Останали с по десет души, двата тима прекрояват стратегиите си. Вутерс се дърпа назад и помага по-често на останалите трима холандски бранители, а Бертхолд сменя мястото си с Матеус пред защитата. Литбарски пък застава в подкрепа на Клинсман, като изразен атакуващ халф.
Изгонването на Рийкард обаче се оказва много по-фатално за Холандия, отколкото това на Фьолер за Германия. Просто в състава на Кайзер Франц в този момент изпъква до краен предел дарованието на Юрген Клинсман, който вече няма персонална опека и не спира да тича цял мач. Това е и мачът на живота на русокосия стрелец.
Към края на първото полувреме идват пропуски на Вутерс и Гулит за Холандия и Клинсман и Бухвалд за Германия, като битката се разгаря до там, че десният чорап на Анди Бреме е скъсан след "оранжева" балтия.
Веднага след почивката Матеус има шанс с глава, за да дойде 51-ата минута, когато Клинсман засича ловко пас на Бухвалд от ляво за 1:0. Европейските шампиони веднага отвръщат на удара, но убийствено воле на Гулит минава далеч над вратата. В 55-ата минута опасен шут от Вутерс облизва гредата. В 66-ата минута Беенхакер се решава на промени. Нападателят Вим Кифт сменя бранителя Ван Аерле, като Кифт застава на лявото крило, а Вичге преминава в централната зона. Винтер пък се стреми да помага на защитата.
В този мач Колер се справя по чудесен начин с Ван Бастен, като единствената възможност пред голаджията на Холандия се открива в 68-ата минута, но ударът му е блокиран майсторски от пазача му. В 72-ата минута Литбарски пробва техничен изстрел, а нервите в лагера на "лалетата" постепенно взимат връх, като малко след това Ван Бастен помита Матеус край тъчлинията. В 76-ата минута неспиращият се Клинсман праща страховито воле в страничната греда, а малко след това Клинси е сменен от Ридле. "След такъв мач, в който даде всичко от себе си на 1000%, и след този страхотен гол, Юрген доказа, че е един от най-добрите футболисти в света", казва след срещата Бекенбауер.
Десет минути преди края на терена за Холандия влиза и нападателят на Абърдийн Ханс Гилхаус, който застава от ляво на атаката, а Кифт се забожда на нейния връх до Ван Бастен. "Лалетата" обаче са подстригани от Бреме в 83-ата минута, като левият бек вкарва забележително попадение. Пукнатините в "оранжевата" защита водят до още 2-3 чисти положения за Маншафта, а Холандия достига само до почетен гол в последната минута, паднал след пресилена дузпа, която Куман вкарва.
Така след този спектакъл в Милано Германия продължава напред, а европейските шампиони се прибират у дома без победа. "Интер победи Милан", в типичния си стил констатира италианската преса, а за всички става ясно, че отборът на Бекенбауер ще играе главна роля в оставащите срещи от Мондиале`90.
Дълго време по-късно холандските специалисти, пък и феновете, търсят причините за краха в Италия и защо един от най-силните "оранжеви" тимове записва най-слабия световен шампионат за Ниската земя. Отговорът клони към печалния холандски нрав на такива големи футболни форуми и не добрата работа на треньора Беенхакер.
Германия пък си има Франц Бекенбауер, като Кайзера уверено е повел Бундестима към третата му световна купа.
ГЕРМАНИЯ – ХОЛАНДИЯ 2:1, осминафинал СП 90
1:0 Клинсман (51)
2:0 Бреме (83)
2:1 Р. Куман (89 – дузпа)
ГЕРМАНИЯ: Илгнер, Ройтер, Колер, Аугенталер, Бреме, Бертхолд, Бухвалд, Литбарски, Матеус, Клинсман (Ридле), Фьолер. Треньор: Франц Бекенбауер
ХОЛАНДИЯ: Ван Брьокелен, Ван Аерле (Кифт), Ван Тигелен, Р. Куман, Рийкард, Вутерс, Рихард Вичге (Гилхаус), Винтер, Ван т’Скип, Гулит, Ван Бастен. Треньор: Лео Беенхакер
СЪДИЯ: Хуан Лоустау (Аржентина)
ЖЪЛТИ КАРТОНИ: Рийкард, Вутерс, Ван Бастен (Х); Фьолер, Матеус (Г)
ЧЕРВЕНИ КАРТОНИ: Руди Фьолер (Г) 22’; Франк Рийкард (Х) 22’
СТАДИОН: "Джузепе Меаца", Милано, 75 000 зрители
Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.