Франц Бекенбауер е легенда на световния футбол. Наричан е Кайзера, защото мястото му в историята на германския футбол е челно. Бекенбауер е едва вторият човек, успял да стане световен шампион и като футболист, и като треньор.
През 1974 година Кайзера води с капитанската лента Бундестима по пътя към втората шампионска титла на света. И до сега специалистите са раздвоени кого да посочат за играч на онзи турнир – Бекенбауер или Йохан Кройф. В крайна сметка на стадиона в Мюнхен именно Кайзера вдига над главата си световната купа пред погледа на гениалния холандец. Иначе Франц започва кариерата си като атакуващ полузащитник и това си личи от изявите му на Мондиал'66 и Мондиал'70.
Бекенбауер има за задача да пази на финала с Англия "Уембли" голямата звезда на британския футбол Боби Чарлтън. Германците губят финала след спорни попадения в продълженията, а четири години по-късно са поразени в Мача на века от Италия на полуфинал с 3:4. В продълженията Кайзера оперира в полузащитата на "Маншафта" с лошо контузено рамо, но играе до последната 120 минута. С времето Бекенбауер постепенно се връща в защитата, където приема ролята на либеро (след години Лотар Матеус претърпява същата метаморфоза).
Капитанът на ФРГ е един от героите при спечелването на първата европейски купа на Бундестима – 1972 година, а за последно участва на голям шампионат през 1976 година при загубата на европейската титла в Белград след дузпи от Чехословакия. Германският стожер е клубна легенда на най-великия клуб от родината му Байерн (Мюнхен), като Кайзера има спечелено всичко с екипа на баварците – от титла в Бундеслигата, през КЕШ, до Междуконтинентална купа.
През 1984 година Франц, който в края на кариерата си поиграва и в САЩ, става селекционер на ФРГ. Успехите не закъсняват, макар в началото никой да не вярва в тях. С мъчна игра Бундестима стига до финала на Мондиал'86 в Мексико, където пада с 2:3 от Аржентина. След две години Бекенбауер и неговият тим търпят тежко поражение от Холандия на полуфинала на Евро'88, където западногерманците не успяват да станат шампиони пред своя публика.
Така стигаме до 1990 година, когато на Мондиале'90 Кайзера води уверено своя тим към титлата. Финалът в Рим остава като може би най-слабият в историята, а Германия печели с меко казано, пресилена дузпа, но това не пречи на Бекенбауер да донесе златната купа в родината си, с което Германия изравнява Италия и Бразилия по брой спечелени отличия - по 3 към онзи момент. Отборът на Кайзер Франц е заслуженият победител на Италия'90.
След това Бекебауер спира с националния отбор и застава начело на Олимпик Марсилия, като със звездния тим на Бернар Тапи стига финал за КЕШ, загубен с дузпи от Цървена звезда в Бари. След това Бекенбауер постепенно се заема с други дейности – става президент на своя любим Байерн, а през 1996 година се завръща за кратко в треньорската професия, като извежда баварците с Емил Костадинов до трофея в турнира за Купата на УЕФА.
В началото на ХХI век Кайзера се заема с организирането на Мондиал 2006 в родината му, като бившият германски капитан лети с хеликоптер до почти всеки стадион и гледа на живо почти всички срещи. Едва ли в скоро време някой ще успее да измести Франц Бекенбауер от мястото му на трона на германския футбол.
Carlsberg "Домът на Феновете" е новата секция на Sportal.bg за игри. С регистрацията си Вие ще можете да персонализирате Вашето съдържание и да участвате в нашите игри за страхотни награди.