Крушчич: Бях близо до Левски, но отказах

Старши треньорът на ЦСКА-София Милош Крушчич дадe за „Тема Спорт" първото си голямо интер­вю, откакто пое тима в началото на октом­ври. 43-годишният сърбин говори по редица въ­проси, свързани с "червените" и своя начин на ра­бота. Коментира и изявите на някои от фут­болистите като Али Coy и Валентин Антов. Той разказа и как се е запознал с Люпко Петрович. Именно при носителя на КЕШ за 1991 г. Крушчич стартира своята треньорска кариера - като помощник в казахстанския Тараз. С Ми­лош се срещаме в ресторанта на „Армията".

Г-н Крушчич, как се стигна до идването би в ЦСКА? Люп­ко Петробич ли се свърза пър­ви с вас?

- Да, с Люпко се познаваме отдавна. Работили сме заедно в Казахстан - в Тараз. Бяхме за кратко и в Литекс. Имаме от­ношения отдавна.

Как се запознахте?

- Това се случи още докато бях в Русия. Тогава играех за Ростов, а Люпко дойде на преговори с клуба. Това беше някъде през 2005 или 2006 година. Той не под­писа, но тогава за първи път установихме контакт. А като отиде в Казахстан, наш общ поз­нат ме беше препоръчал на Люп­ко, защото зная руски език. Той ме привлече в Тараз и така за­почнахме да работим заедно.

Бяхте представен като анализатор в ЦСКА през лято­то. Каква всъщност ви беше ролята, защото често ви виждахме да давате указания към играчите?

- Ролята ми беше първи помощник. Бях записан като анализатор поради административни въ­проси. За мен няма значение да­ли се водя анализатор, тре­ньор или помощник. Ролята ми винаги е била треньор. Разби­рам добре какво иска Люпко и затова той ми гласува дове­рие.

Ако правилно разбираме, ангажиментът ви като стар­ши треньор е до края на годи­ната. Кога ще се реши дали ще останете за постоянно?

- Всичко зависи от резулта­тите. Това е единственото мерило във футбола.

Мачовете с Лудогорец и с Арда за купата ли са най-важ­ни за вашето бъдеще?

- Не. Най-важният е с Ботев Враца. Не искам да говоря за ня­колко мача напред. С футболи­стите разговаряме само за предстоящата среща. За Лудогорец не сме си казали и дума.

За какво може да се бори ЦСКА този сезон?

- В ЦСКА амбицията винаги е най-голямата възможна. Не ис­кам да прогнозирам. Какво ще стане, ще видим накрая. Разби­ра се, аз си имам своята амби­ция. Всички в клуба я имаме -президентът, ръководството, играчите... Ако нямаш амби­ция, няма полза да работиш в тази област. Но в този мо­мент, в тази ситуация, в коя­то се намираме, трябва да играем мач за мач. Няколко пъ­ти обаче го казах - не се преда­ваме.

А защо се получи така? За­що имаше такова колебание на резултатите при Люпко?

- Широкият анализ трябва да се направи в края на полусезона. Подготовката беше около 4 седмици и не беше пълноцен­на. Дойдоха много нови футбо­листи. На всеки от тях му трябва време да свикне с отбо­ра, с България... Евротурнирите започнаха по едно и също време с първенството. Всичко това влияе и води до колебания в резултатите, футболът е процес, нищо не може да се слу­чи за един ден. Ако искаш да из­градиш добра система в отбо­ра и в клуба, е необходимо вре­ме. Всеки футболист се нуждае от време, за да се адаптира към новия си тим, а на треньо­ра му трябва време, за да опоз­нае играчите. И сега е трудно да посочим конкретните при­чини.

Какво се промени под ваше ръководство? Отборът запи­са три поредни победи, без да допусне гол, което този сезон не се беше случвало...

- Сега не искам да говоря за промени. Искам да вдъхна пове­че увереност на футболисти­те, да говорим повече с тях в психологически план. Да си вър­нат самочувствието, защото малко го бяха изгубили. Всички са добри футболисти, но им трябва малко работа на психо­логическо ниво. Искам да раз­крием пълния потенциал на играчите. Когато първи вкара­ме гол, отборът започва да играе с голяма лекота. Всичко е свързано с напрежението и с това, че в началото имахме резултати, които никой не е очаквал. Отвори се разлика с останали­те отбори и това доведе и до напрежение сред футболисти­те.

Вие сте млад треньор. Това помага ли би да сте по-близък с футболистите и да ги разби­рате по-добре?

- Това зависи от треньора и от подхода му към играчите. Всеки треньор си има свой под­ход. Аз много обичам да разго­варям с футболистите, да им обръщам доста внимание. Но пък съм много стриктен, кога­то са на терена. Изисквам до­ста в мачовете - много профе­сионализъм и дисциплина. Ина­че извън терена винаги обичам да разговарям с тях и ако мога да им помогна - както по спортни, така и по лични въ­проси.

Каква е футболната ви фи­лософия?

- Някои треньори казват, че философията им е атакуващ футбол. Други - дефанзивен. Във футбола има една филосо­фия и тя е да побеждаваш. Ко­гато започнах да работя преди 8-9 години, и аз си мислех, че моето кредо е атакуващият футбол. Но, когато реално станах тре­ньор, осъзнах, че не е само ата­ка. Има и защита. Затова ис­кам добре организиран отбор и в нападение, и в отбрана. И да играем за резултат, разбира се.

В едно ваше интервю преди години казвате, че искате ва­шите отбори да играят бърз, красив и техничен футбол и давате свобода на футболи­стите. Още ли стоите зад тези идеи или се промениха с времето?

- Вече казах, че искам да дей­стваме и да се движим много бързо, защото такава е тен­денцията в модерния футбол. По отношение на свободата ще ви обясня. Има три зони - в тази пред нашата врата не ис­кам да се поемат никакви ри­скове. В средата на терена има умерен риск. А в третата зона - в атака, пред съпернико-вата врата, там вече давам пълна свобода.

Как се отнасяте към игра­чите - като приятел или като генерал?

- Нито едно от двете. Тряб­ва да се спазва дистанция, но винаги съм открит към разго­вори с футболистите. Не съм автократ, но и не съм демократ. Ако си пълен демократ, значи всеки ще може да прави, какво­то си иска. А аз не го позволя­вам. Има си правила и дисци­плина. Аз съм нещо по средата.

Има ли ЦСКА проблем с играта през първите полувре­мена, защото огромна част от головете падат след почи­вката?

- Така се получава. Имаше и мачове, в които вкарахме още в началото - с Витоша (4:0). Важното е накрая да победим. А дали ще отбележим в начало­то или в края... Да, по-лесно е да отбележим отрано, за да можем да играем по-освободено. Но мисля, че играем в доб­ро, равномерно темпо през це­лия мач. Не бива да действаме бавно, с много фаулове и накъс­вания. Това не отговаря на на­шия стил. Винаги искам високо темпо. След почивката съпер­ниците се уморяват, а ние продължаваме в същото тем­по и вкарваме.

Как си обяснявате многото пропуски на Али Coy?

- Защо да са много? Колко го­ла има Coy в първенството - 8. С колко е водещият реализа­тор -10 (б.р. - Димитър Илиев). Значи върви в правилната по­сока. В последно време вкара няколко попадения. Ако се по­гледне общата му статистика за миналия сезон е реализирал 11 гола за първенството, а сега има 8. Значи Coy сега е реализи­рал почти толкова, колкото за целия минал сезон. Следовател­но играе добре. Има шансове да стане и голмайстор на първенството. Той работи здраво, иска доста от себе си и аз съм доволен от него. Главното е нападателят да има положения. Това означа­ва, че работи правилно. Въ­просът е да се движи, да се освобождава. Ако нападателят няма положения, тогава вече имаме проблем. Нужно е да сме търпеливи. Ние имаме голямо доверие в Coy и той го усеща.

А какви са впечатленията ви от Отабор?

- Отабор е млад футболист, който има голям потенциал и го виждам всеки ден в трени­ровките. Този потенциал тряб­ва да се развива. Не му е лесно, защото идва от друга държава, с друг манталитет и подход. Всичко е било различно. Когато пристигна, той не беше физи­чески готов, а първенството вече беше в ход. Имаше нужда от време да се подготви, но малко по малко напредна. Засе­га Отабор ни дава нещо, но мо­же повече и трябва повече. Аз съм убеден, че Отабор ще бъде от полза на ЦСКА в бъдещето. Сега му е нужно време.

Прави впечатление, че под ваше ръководство започнах­те да налагате Антов като титуляр. C какво ви впечат­ли той?

- Всички фенове на ЦСКА, пък и на българския футбол, трябва да са радостни, че толкова млад съ­стезател играе в клуб като на­шия. Аз обичам млади играчи, а Антов има голямо бъдеще. Той дава баланс на играта между от­браната и атаката. Антов из­пълнява всеки замисъл и всяко указание, което получава. Ан­тов прави това, което се изисква на неговата позиция. Той играе като голям футболист и съм много доволен от него.

Само в средата на терена ли го виждате?

- Да. Знам, че може да играе като централен защитник, но в този момент отборът се нуждае от такъв профил фут­болист в средата на терена. Човек, който постоянно е пред защитата. С една дума -черноработник. Може би не се вижда с про­сто око, но който разбира доб­ре футбола, вижда колко много работа всъщност върши Ан­тов. Като статистика в по­следните два мача с Черно мо­ре и Славия той беше един от най-добрите играчи на ЦСКА.

Преди да преминете в ЦСКА, сте водили два сръбски отбора, но имате скромен опит като старши треньор -около 40 мача. От тази гледна точка не ви ли притесняваше да направите така рязко крачка към гранд като ЦСКА?

- Не, защото вярвам в себе си и в това, което знам. Иначе е ясно, че човек се учи, докато е жив. Аз го правя всеки ден в тренировките и в мачовете. Не се притеснявам. Получих го­лям шанс и не искам да го изпу­сна.

Защо избрахте футбола, как се насочихте към спорта?

- Играех всеки ден като дете и в един момент баща ми ме за­веде в Партизан. Там започнах да тренирам и цялата ми юно­шеска кариера премина в клуба. Стигнах до първия отбор, но после преминах през други клу­бове, футболът е моят жи­вот. Играех основно като ляв бек и външен халф, но съм бил използван като вътрешен халф и централен защитник. В общи линии бях универсален.

Защо се отказвате от съ­стезателната си кариера са­мо на 31?

- Играх в Русия седем поред­ни сезона, но, след като напу­снах Ростов, направих пауза от една година. На тази възраст, след подобно прекъсване, ста­ва трудно да си намериш от­бор. Нямах предложения от Ру­сия, а не ми се връщаше да играя в Сърбия. Реших да се зае­ма с други неща. В началото се занимавах с бизнес, но после реших да съм тре­ньор. Завършил съм лиценз в Сърбия и започнах да работя с 16-годишните в Рад Белград. Там бях около година и нещо, след което отидох в Тараз ка­то помощник на Люпко. В един момент бях и анализатор по телевизионния канал Sport Klub. Това е голяма спортна те­левизия, която излъчваше ру­ското първенство.

Имаше ли възможност да работите в Левски през 2016-а, когато Люпко стана тре­ньор?

- Да, имаше, но аз се отказах. Имах предложение, но го от­хвърлих.

Колко езика знаете?

- Английски и руски, а сега уча и български.

Следвай ни: