Мишо Александров: Не се предавам, за да дам урок на децата си

Българският национал Михаил Александров е извън терените от лятото на 2018 година. Халфът на Арда претърпя три операции на коляното, след като получи контузия в мач за бившия си тим Арсенал (Тула) с Динамо (Москва) от елита на Русия. 30-годишният футболист, играл още за ЦСКА, Академик (София), Лудогорец, Борусия (Дортмунд) и Легия (Варшава), отказва да се предаде, въпреки тежкия период. Александров има 22 мача за „лъвовете“, а в кариерата си има общо седем шампионски титли – 5 в България и други 2 в Полша. Вдигал е два пъти Купата на България и веднъж тази на Полша. Пред „Труд“ той разказва за трудните и сладките моменти през годините.

 

– Мишо, какво е състоянието ти и вярно ли е, че си аут до края на сезона?
– Да, не знам защо толкова късно излезе тази новина, но е истина. Претърпях трета операция на коляното през декември. Възстановяването е планирано да бъде около 6 месеца. При всяка вероятност ще бъда аут до края на сезона, освен ако той не бъде изместен.

– Каква е контузията ти, за да се стигне до тази ситуация?
– Не искам да хвърлям вина върху никого, но имам собствено виждане по въпроса. Втората операция тотално се обърка. Възстановяването не вървеше по план. Минах 50 резонанса и не се виждаше ясно изразен проблем. Накрая разговарях с Петър и Стефан Пашев и те ме подкрепиха да направя трета операция. Тук е мястото да благодаря на шефовете на клуба, които твърдо застанаха зад мен. Нямам думи да изразя благодарността си, защото без да съм дебютирал за отбора, те бяха твърдо до мен за решението да прибегна до трета интервенция.
За един футболист това е най-важното в такъв момент.

– Има ли вариант, ако шампионатът бъде отложен за май и юни, да дабютираш за „Арда“ още тази кампания?
– За играч, който не е бил на терена от година и половина, е много важно да запише един, два или три мача. Дали това ще се случи, не знам. Най-важното в момента е да се възстановя и да не чувствам болка. Не помня за последно кога не е било това. Дал съм си дума обаче да направя всичко по силите си, за да бъда отново на терена.

– Кой беше най-тежкият момент по време на тази контузия?
– Може би през април, миналата година. Процентът на възстановяване след втората операция беше едва 5% от очакваното. Бяха ми казали, че до 20 дни след втората операция ще бъда добре, но по това време аз бях с патерици и изпитвах силни болки. Тогава ме прегледаха редица специалисти от цял свят. Никой не виждаше ясен проблем защо не съм добре и това започна да ми влияе, въпреки целия оптимизъм. Тогава реших, че е време да се подложа на трета операция при най-добрия доктор и отидох в Барселона.

– Можем ли да правим аналог между твоята травма и тази на Владо Стоянов?
– Аз претърпях по-малко операции от него, но е факт, че и двамата твърде дълго бяхме извън терена, а аз още съм. Неговият пример ми дава сили да се боря. Нито аз, нито Владо Стоянов сме мислили да се предадем. Аз смятам, че заради двете си дъщери съм длъжен да продължа да се боря до края, за да дам правилен урок на децата си, а именно, че не всичко в този живот е лесно и трябва да се бориш с цената на всичко, за да успееш.

– Кой твой бивш или настоящ съотборник най-много те подкрепи психически в тази трудна ситуация?
– Честно казано за съвети за коляното се чувах с Владо Стоянов. Чувахме се, за да говорим по темата. Иначе семейството беше до мен през цялото време. Те бяха моята опора и съм им благодарен за подкрепата.

– Да поговорим за по-положителни неща. В кой период от кариерата ти се чувстваше най-силен?
– Не мога да кажа най-силен, но най-зрял се чувствах по време на престоя в „Арсенал“ (Тула). Тогава вече бях натрупал достатъчно опит. Преди това давах всичко от себе си, но не бях толкова зрял и не знаех как да разпределям усилията си. В „Арсенал“ знаех какво искам и как мога да го постигна. Бях спокоен, уравновесен, играех редовно и резултатите бяха на лице. Тогава се появи интерес и от други по-големи отбори, но се контузих още в първия кръг. Ръководството беше до мен, подкрепи ме и ми каза, че ще подпишем нов договор, ако съм здрав. После обаче се появиха усложненията и нямаше как да остана в тима.

– А в кой отбор израстна най-много?
– Във всеки един отбор съм научил по нещо. Без значение от възрастта, винаги има какво ново да научиш. Със сигурност в „Лудогорец“ имах най-много успехи, но успях да вземе по нещо във всеки един тим, където премина кариерата ми.

– Кой е най-сладкият ти успех във футбола?
– За мен най-сладките моменти са тези, в които съм осъществил дадена мечта. Радвам се, че имах възможността да сбъдна най-съкровената си. От дете мечтаех да играя за България с №7 и това се случи. Винаги ще помня този момент.

– Твой треньор в „Борусия“ (Дортмунд) беше Юрген Клоп. Той ли беше първият, който те пробва на десния бек?
– В Германия бях привлечен като крило. По това време треньор беше Томас Дол, но по-късно той беше уволнен и на негово място дойде Юрген Клоп. По време на престоя ми в Германия бях ползван на различни позиции. Не помня кой пръв ме сложи на десния бек. Въпреки че бях млад тогава, треньорите виждаха, че имам тактическа грамотност и не се притесняваха да ме поставят на различни постове. Опитваха се да намерят най-удачния за мен, а аз нямах нищо против.

– Разкажи малко повече за Клоп. Наистина ли е толкова невероятен като човек?
– Клоп издава респект. Още от първия момент, когато го видиш, те печели с харизмата си. Печели доверието ти на мига. Направи ми впечатление, че знаеше всичко за всеки един играч без значение дали е от първия или втория отбор. Знаеше рождените ни дати, кой крак е по-силен на всеки футболист, абсолютно всичко. И това те кара да се чувстваш специален. Този треньор си е направил труда да те проучи, да знае всеки детайл и когато говори с теб го прави така, сякаш се знаете от 20 години. С това си отношение той печели футболистите, а те излизат и играят за него на терена. Не помня Клоп да е влизал в конфликт публично със свои състезатели. Винаги ги подкрепя и им дава увереност.

– Работил си обаче и със Станислав Черчесов, извел Русия до 1/4-финалите на Мондиала. От него какво научи?
– Двама напълно противоположни треньори с Клоп, нямат допирни точки. Черчесов е много по-студен и импулсивен по време на мачове. Извън терена обаче е коренно различен човек. Много е добър и внимателен. Все още се чуваме с него. Говорихме по време на Мондиала. Тогава го поздравих за успехите, а той се интересуваше от състоянието ми.

– А кой е най-добрият футболист, с който си бил на терена?
– Не обичам да давам определения. Мога да изброя редица имена от „Борусия“ (Дортмунд). От последните ми години бих изтъкнал Артьом Дзюба. Заедно играхме в „Арсенал“. Страхотен човек и футболист. С него бяхме не само съотборници, но и приятели. И до днес поддържаме контакт. Радвам се, че има такива успехи, защото той разполага с нужните качества. Като човек също е невероятен, въпреки че преди да го познавам имах друго мнение за него. В живота обаче е така, понякога си правим прибързани изводи, а не трябва.

– Наближава мач с Унгария, който обаче е под съмнение. И все пак какви са очакванията, ако се абстрахираме от настоящата ситуация?
– Момчетата, които ме познават, сигурно ми се дразнят за прекомерния оптимизъм. Вярвам, че можем. Да, в един момент дори медиите станаха твърде големи оптимисти, а нещата не са чак така. Съперниците ни в баражите от Лигата на нациите са все сериозни отбори с добра организация. Тимовете се развиват, а при нас винаги има катаклизми, но не се виждат винаги отвън. Но в момента не е удачно да говорим за класиране. Важното в случая е да премине коронавирусът, който тревожи целия свят. Футболът в такъв момент минава назад, здравето на всеки е най-важно. Затова и моля всеки да бъде отговорен, да спазва карантината и да прояви дисциплина.

– Разговарял ли си с Георги Дерменджиев, откакто той е селекционер?
– Засичали сме се на мачове на „Арда“ и сме разговаряли. Но не съм човекът, който в този момент може да помогне на националния отбор. България има добри играчи, които са заслужили мястото си в тима. Дерменджиев пък има нужда от подкрепа и да бъде оставен да работи на спокойствие. Смятам, че ще избере най-добрия състав, когато мачовете дойдат.

– Какво си пожелаваш за в бъдеще?
– Може да е банално, но в случая се нуждая единствено от здраве. Моето семейство е живо и здраво и това е важното. Нека в тези трудни времена да сме единни и да излезем от ситуацията. Здравето ни е най-важно.

Следвай ни: