Кирил Киров - между тежките учебници по дентална медицина и пистолета

Изключил е от съзнанието си, че на световното първенство в Баку се печелят и олимпийски квоти, дочува го по време на финала

Как ли биха реагирали олимпийците, отдали живота си само и единствено на своя спорт, превърнал се в тяхна професия и в тяхното “всичко”, когато разберат, че редом до тях на най-големия спортен форум се състезава не по-малко талантлив и успешен спортист, за когото обаче животът не свършва с това, а е избрал да се развива в друга професия, която да се превърне в смисъл на живота му?

Най-малкото ще им бъде странно. За мнозина - невъзможно. Как може да си топспортист и в същото време да имаш основна професия, в която да се стремиш да си добър и удовлетворен, че си вперил погледа си към нейните “олимпийски върхове”?

Невъзможното е възможно! Ако някой се съмнява, да запомни името Кирил Киров.

Едно интелигентно българско момче, за което да е шампион по спортна стрелба не е достатъчно.

Без да парадира и претендира, той просто учи и работи. За да е шампион в живота.

Роден е на 19 февруари 2000 г. Започва да тренира спортна стрелба през 2013-а в АСК “Тракия” в родния Пловдив. През 2018 г. тогавашният ученик в СОУ “Патриарх Евтимий” печели златен медал от младежките олимпийски игри в Аржентина - на 10 м пистолет при смесените отбори в тандем с германката Ванеса Зеегер. Той е лауреат на голямата награда на фондация “Димитър Бербатов” в традиционните награди за ученици в областта на изкуствата, науката и спорта “Успелите деца на България”. През 2022 г. заедно с Антоанета Костадинова печелят сребърен медал от Европейското първенство на 10 м пистолет при смесените отбори.

През 2023 г. Кирил става трети в света - завоюва бронзов медал на 10 м пистолет на световното първенство в Баку. А с това - и квота за олимпийските игри в Париж.

Кирил Киров получава награда от зам.-министъра на спорта Даниела Дашева на церемонията “Спортната слава на България” в края на 2023 г. Киров бе определен и за №1 в спортната стрелба за 2023-а.

“Това е най-големият форум, който съществува в света на спорта. Самата възможност да присъствам и да участвам на такова събитие за мен значи чест. Още повече се радвам и още повече допринася за високата степен на удовлетворение фактът, че квотата беше извоювана, така да се каже, “по надлежния ред” - от световно първенство със спечелен медал за България. За мен поне има голяма разлика дори между единия и другия вариант за спечелване на правото да участвам на олимпийските игри. Смятам, че се случи по най-добрия възможен начин", разказва Кирил.

Вероятно всички спортисти отиват на големите първенства, които са олимпийски квалификации, с мисия “квота”. Е, не съвсем всички. Оказва се, че Кирил е стрелял за максимален възможен резултат на световното, без дори да се замисли, че на мишената му стои и билет за олимпийските игри.

“Има една тънка особеност - не че не знаех, но бях изключил от съзнанието си факта, че на световното се раздават квоти. Тази информация се възвърна в главата ми, докато течеше самият финал. Но когато си се съсредоточил, когато си се концентрирал върху работата, това стои на заден фон. Не, че не оказва влияние, но когато си напълно фокусиран, някак по-лесно се преодолява напрежението, което внася мисълта за квотата, както и отговорността, свързана с този ангажимент.

Между отделните изстрели има коментари. Аз по принцип се изолирам от тях, по принцип съм там по друга работа. Но по едно време просто дочух, че се говори за квоти, нещо за олимпийските игри. И в задното си съзнание навързах нещата и съобразих, че имаше нещо такова. Всъщност си беше логично точно на този форум да се раздават квоти, но преди този момент аз бях изолирал изцяло този факт, бях го оставил на заден план, защото работата беше изцяло с приоритет”, разказва с усмивка Кирил.

Какво ли е всекидневието му днес? Може би ляга и става с мисълта за олимпийските игри в Париж?

“Не ми допада това да е обсесивно. Да, определено се отнасям отговорно. Това не е просто възможност, но и въпрос на чест да съм на такъв форум. В никакъв случай не го неглижирам, но не поставям нещата така, все едно с това свършва целият свят, не смятам и че ще ми е последната олимпиада или последното важно състезание. Да, олимпийските игри в Париж са много, много важни, но след тях не идва краят на света”, разсъждава той.

"24 часа"