Алкарас ли е поредната жертва на “проклятието на US Open”?
Световният номер 1 Карлос Алкарас изненадващо се отказа от участие в предстоящия Australian Open заради нелепа контузия по време на тренировка. Така талантливият испански тийнейджър напомни на феновете на тениса за т.нар. “проклятие на US Open”, касаещо играчите, които триумфират с първия си “Шлем” в Ню Йорк (или просто за първи път в Откритото първенство на САЩ), но после не блестят в Австралия и в следващите турнири.
Пример за нещо подобно дори може да бъде Даниил Медведев, който покори “Голямата ябълка” през 2021-ва, но после загуби драматично и съкрушително с обрат от Рафаел Надал финала в Австралия през 2022-ра. Впоследствие руснакът записа най-слабия си статистически сезон от 2018-а насам.
Доминик Тийм е по-ярък пример за “проклятието”, защото през 2020-та най-после заслужи трофей от “Големия шлем” след петсетов финал в Ню Йорк срещу Александър Зверев. През 2021-ва в Австралия обаче австриецът беше безапелационно сразен от Григор Димитров, а после направи необичайно слаб сезон на клей. След него дойде и катастрофалната контузия в дясната китка, от която Тийм все още не може да се отърси и да си върне топ формата.
Марин Чилич през 2014-та спечели трофея в US Open за първи път, а след това се отказа от Australian Open заради контузия в рамото.
Анди Мъри е изключение от правилото за “проклятието”, защото спечели в САЩ през 2012-та, а през 2013-та в Мелбърн загуби в четири сета финала срещу Новак Джокович. Мъри обаче беше част от “Голямата четворка” до края на 2016-а, когато и окупира върха в ранглистата и чак през 2017-а започнаха проблемите му с контузии.
Хуан Мартин дел Потро е най-тежката “жертва” на “проклятието” през този век, защото печели по бляскав начин US Open през 2009 година. През 2010-а в Австралия обаче той отпада в четвъртия кръг и си прави първата от многото операции на китката, а впоследствие не печели нито един мач през сезона.
Пат Рафтър спечели US Open 1997, но отпадна във втория кръг в Австралия месеци по-късно. Впоследствие все пак той успява да надгради над титлите си от “Шлема” с дублиране на успеха в Ню Йорк и още две от “Уимбълдън” и една в Австралия в началото на хилядолетието.
Андре Агаси също може да се счита за изключение от “проклятието”, защото побеждава всички на US Open 1994, a после и надвива Пийт Сампрас на финала в Австралия през 95-а в първото си участие там.
Самият Сампрас през 1990-а прави големия си пробив като тийнейджър именно с триумфа в Ню Йорк, но последва контузия в крака и неучастие в Австралия. Ще отнеме известно време преди Сампрас да се завърне в елита и да покори света на тениса по своя неповторим и доминиращ начин.
Матс Виландер е шампион на US Open през 1988 година, а през 89-а не просто отпада във втория кръг в Австралия, ами и не печели нито един турнир през сезона.
Заслужава да се спомене и Стефан Едберг, който е шампион в САЩ през 91-ва и 92-ра, а на моменталните последващи издания на Australian Open достига финала, като губи и в двата случая от Джим Къриър.
Артър Аш и Джон Макенроу, които печелят US Open съответно през 1968-ма и 1979-а, не участват след това в Австралия по собствено желание, защото по това време масово елитните играчи не пътуват до Зеления континент.