Рони О'Съливан: Два пъти съм се вцепенявал в "Крусибъл"
Суперзвездата на снукъра Рони О’Съливан беше гост в подкаста на “Евроспорт” - The Breakdown - и говори за различни аспекти от живота си и професионалната си кариера. От разговора бяха изкарани отделни акценти, засягащи вцепеняващата атмосфера в “Крусибъл”, алкохолната зависимост на Ракетата и загубените от него 9 години, както и тренировъчния метод и тежкия график на снукър турнирите.
Ето какво се разбра от откъсите на интервюто с Рони О'Съливан:
“Крусибъл” е такова място, което те кара да се вцепениш. Случвало ми се е два пъти да се смразя там. Помня една дневна сесия, в която изобщо не играех добре, защото дъщеря ми ме гледаше и аз усещах огромно напрежение, искайки да я впечатля. Изобщо не се получи и като се видяхме след края на сесията, ѝ се извиних, че съм играл толкова слабо.
Тя каза, че това няма значение и да не се притеснявам и че просто е щастлива да ме гледа как играя в “Крусибъл”. Каза ми, че независимо какво ще стане във вечерната сесия, след това ще излезем и ще си изкараме страхотно.
Това ми подейства отлично, защото беше като излязло от устата на Стив Питърс. Разбрах, че близките ми ме обичат независимо от постиженията ми и се отпуснах много. Играх много добре във вечерната сесия, но заслугата е на дъщеря ми.
Има някои страхотни играчи, които са също така много приятни хора, но винаги знаеш, че те не вярват, че могат да те победят. Това прави мачовете ми срещу тях много по-лесни.
Не се наслаждавам на такъв тип победи, но просто знам, че ще е по-лесно. Бари Хоукинс е такъв - много хубав човек и страхотен играч, но не влага биткаджийски дух в двубоите. Има и другия тип играчи, които пък изобщо не са на нивото на Бари, но са много нахъсани и правят мача по-труден.
Срещу тези от втория тип знаеш, че те никога няма да се предадат и трябва да продължаваш да ги сломяваш постоянно. Понякога си мисля, че ако беше боксов мач, щяха да са го спрели отдавна, но просто съперникът не се отказва.
Според мен много играчи играят прекалено много, без да го осъзнават, като дори тренират от чувство за вина. През годините стигнах до извода, че повечето време за тренировки не ми се възвръщаше в турнирите и затова реших да го намаля, за да имам повече свободно време и да се чувствам по-щастлив.
Имаше един период, в който стигах на финала на всеки турнир, а това означаваше, че играя едва ли не всяка седмица. Тогава наистина усещах, че не мога да продължавам така, защото изтощението беше много голямо. Затова си казах, че след като завърша или спечеля един турнир, ще трябва да си взема около четири дни почивка. Толкова време ми трябва, за да си почина и да презаредя батериите за следващото предизвикателство.
Имах едни загубени 9 години, след като навърших 19. Тогава майка ми влезе в затвора, а преди това, когато бях на 15, баща ми беше влязъл. Започнах да се пристрастявам към алкохола и цигарите и преминах през ужасен период, който не пожелавам на никого. Някои хора си казват, че е трябвало да преминат през някакви трудности, за да стигнат до сегашното си полоежние в живота, но аз не мисля така. Беше ужасен период и никой не трябва да преминава през нещо такова”, каза О’Съливан.