Зейн Ноулс: Имаше момент, в който мразех баскетбола! Мислят ме за твърде сериозен, а аз обичам да се забавлявам

Баскетболистът на Левски Зейн Ноулс даде обширно интервю пред камерата на Sportal.bg и Sportal TV, като говори за професионалния си път, семейството и сблъсъка си с НБА. Центърът на “сините” разкри в коя страна би се завърнал отново, за да продължи баскетболната си кариера и разказа за родината си и националния отбор на Бахамските острови.

- На всички ни е ясно кой си на паркета, но кой всъщност е Зейн Ноулс извън залата? - Извън паркета ли? Ами, нека го кажа така - хората си мислят, че изглеждам твърде сериозен. Да, наистина съм сериозен, когато си върша работата на терена, но всъщност обичам да се шегувам през цялото време и да се забавлявам. Обичам да живея и обичам различните преживявания, като в същото време се стремя да се влагам максимално на паркета.

- От какво семейство произлизаш? Имаш ли роднини, които са били атлети, и кой те насочи към баскетбола? - Ами, няма много професионални атлети в моето семейство. О, всъщност се сещам за един, който дори взе участие на две Олимпийски игри в дисциплината скок на височина. Това е - само аз и той. Преди да започна да тренирам баскетбол, се занимавах с американски футбол. Очевидно, аз бяха един от най-високите играчи на полето. Дори имаше момент, в който мразех баскетбола. Всичките ми приятели играеха тази игра и ме канеха да играя с тях, но на мен не ми беше интересна. Един ден, след тренировката ми по американски футбол, чаках майка ми да ме вземе. Тогава хванах една баскетболна топка и започнах да стрелям на близкото игрище. Усещането беше специално. Напуснах футболния отбор и започнах да се занимавам сериозно с баскетбол. В първата година не успях да се преборя за място в отбора, но във втората го направих. Казваха ми, че ако искам да се занимавам сериозно с баскетбола, то трябва да напусна острова, защото на Бахамите няма много възможности и си голям късметлия, ако намериш начин да се измъкнеш оттам. Аз явно се оказах точно такъв, защото напуснах родината си и се отправих към Маями, където записах университет. Така започна всичко.

- Във визитката ти личат три университета - Гремблинг Стейт, Пърл Колидж и Тексас Ей енд Ем. Каква е причината да ги сменяш през година и какво е оставило отпечатък в съзнанието ти от тези години? - Както казах, наистина е много трудно да се измъкнеш от острова. В гимназията бях доста нисък и слаб и не получих много оферти от университети. Въпреки това надхвърлих очакванията в гимназията, но осъзнах, че пред мен не се откриват много добри опции. Един от треньорите ми получи работа в колеж и реши да ме вземе със себе си. Работата е там, че не аз съм искал да сменям университетите, а просто такова е правилото. В крайна сметка заминах за Тексас и да - това се превърна в най-доброто решение в живота ми.

- През 2014-а подаваш заявка за участие в Драфта на НБА, която се оказва неуспешна. Това разочарова ли те или ти даде още по-голяма мотивация за баскетболната ти кариера? - Честно казано, не си спомням момента, в който съм декларилал участието си в Драфта. Може да е било просто грешка. В никакъв случай това не ме разочарова. Знаех какво е нивото ми тогава. Преди да започна да се състезавам професионално в Япония, минах през Лигата за развитие на НБА, изкарах няколко тренировъчни кампове с Юта Джаз и Далас Маверикс. Имах два варианта - да играя тяхната игра и да се опитам да заслужа мястото си в НБА или да замина за Европа и да започна да изкарвам пари. Никога не съм бил разочарован. Когато дойдох в Европа осъзнах, че животът не е само в САЩ. Да, договорите на тези момчета са извън всякакви сравнения, но придобитият опитът в другите държави е незаменим. Да пътуваш, да се запознаваш с различни култури - страхотно е.

- В началото на професионалния си път взимаш едно нестандартно решение – да започнеш кариерата си в Япония. Какво те накара да отидеш там, какво в крайна сметка ти даде тази авантюра, на какво те научи престоят ти там?  - В началото се снабдих с агент. Може би не беше най-добрият, но ми вървеше работа. Вероятно трябваше първо да замина за Европа, но оценявам времето си в Япония. Не мога да кажа защо отидох там, но определено се забавлявах. Бях в Токио, в Осака. В момента японското първенство е едно от най-добрите в света, но тогава все още лигата беше в процес на развитие. Наистина се забавлявах. След това заминах за Полша, където стартира официално моята кариера в Европа.

- След това играеш в Полша, Франция и Гърция. Ако трябва да направиш равносметка, кое място ти навява най-хубави спомени и кое - най лоши? - Най-добрите спомени? Хмм. Най-добри спомени пазя от Гърция и от София. Както знаете, преди две години също бях тук, когато пандемията от коронавирус прекъсна всичко. Гърция и България са любимите ми места досега, извинявам се на останалите страни. Най-лошите спомени.. Може би някои определени ситуации в Полша.

- От всички отбори в кариерата ти този на ПАОК е може би най-интересният и най-популярният? По ирония на съдбата обаче сезон 2019/20 е най-слабият в историята на солунския гранд (последни с 5-15). Един от последните мачове преди пандемията беше дербито с вечния съперник Арис, в който ПАОК успя да се наложи и да спаси кожата. Кажи ни какво е усещането да играеш пред 12 500 фенове в зала за 9000 и тази уникална атмосфера, която създават те? - Опитът ми в Гърция ще живее с мен до деня, в който напусна този свят. Честно, това нещо не може да се опише. Няма начин. Ти просто не се уморяваш на терена, в залата винаги има такава енергия и атмосфера, която те зарежда. Нямахме право да загубим онзи мач с Арис, защото феновете ни щяха да ни убият. Дори и в двубоите, в които гостувахме на Арис, енергията не може да бъде сравнена с такава в други зали извън Гърция. Много ми беше готино тогава и определено бих играл там отново.

- Следващата стъпка в кариерата ти, макар и за кратко, е Левски. Как се стигна до акостирането ти в София? Коя беше най-голямата разлика, която усети още в началото между гръцкия и българския баскетбол? - Нивото на баскетбол в Гърция? Имаш предвид това отпреди две години?

- Да. - И защо дойдох тук?

- Да, защо пристигна тук? - Ах, има много детайли около трансфера ми, които не мога да споделя публично. Това просто беше най-доброто решение за мен в този момент, така че, да.

- Именно при “сините” обаче, в рамките на само пет мача, ти успя да спечелиш единствения трофей в кариерата си до момента- Купата на България. Какво си спомняш от онзи триумф, който дойде над Балкан на финала? - Да, това беше хубава победа. Това, което се е запаметило в съзнанието ми е, че феновете в залата бяха доста по-малко в сравнение със залите в Гърция. Беше по-лесно да се играе, отколкото в Гърция. Когато пристигнах в отбора, успях да се сприятеля с момчетата много бързо. С Чавдар Костов, който минава в момента, също. Просто химията и атмосфера в отбора беше на висота. Някои от момчетата все още са в тима. Много се развълнувах, когато спечелих първия си трофей.

- Как преживя драматичната загуба от Рилски спортист на тазгодишния финал? - Беше ми много тежко, защото знаех, че все още не съм в най-добрата си форма. Все пак току-що бях дошъл. Вътрешно бях много ядосан, но се опитвах да прикривам яда си с усмивка. Знаех, какво мога да дам на отбора и нямах търпение всички момчета да се завърнат и да покажем истинското си лице в плейофите. Отборът ни все още не е достигнал потенциала си, защото имаме играчи, които тепърва ще се завърнат от контузии, а аз дори не съм на 100% от възмоностите си. Нямам търпение да играем срещу Рилски спортист отново в плейофите, защото те бяха в пълен състав, а ние - не. Не ме интересува какво е мнението на хората. Плейофите идват и ние ще използваме тази загуба като мотивация, за да извървим пътя към титлата.

- Балканското ти пътешествие продължава в Турция, където играеш за Баликешир, и където постигаш едни от най-добрите показатели в кариерата си - 15.2 PPG, 8.3 RPG. Може ли да се каже, че тогава си бил във формата на живота си? - Тогава просто бях много ядосан, защото коронавирусът прекрати предходния сезон. Започнах да работя върху играта си като никога досега. Беше много дълга пауза между сезоните за мен и я използвах, за да натрупам маса и да променя някои неща в тялото си. В Турция бях в малък град, интересуваше ме единствено баскетболът. Бях толкова фокусиран върху играта и се промених напълно именно там. Естествено, тогава имаше много напрежение върху мен, защото бях един от двамата чужденци в състава.

- Наистина изглежда, че се завръщаш към най-добрата си форма. В последния мач срещу Ямбол записа дабъл-дабъл от 20 точки и 11 борби. На какъв процент от възможностите си смяташ, че играеш в момента? - Може би в момента играя на 75% от възможностите си. Чувствам се добре, но знам, че съм способен да покажа много повече. Не обичам да говоря много, но със сигурност останалите играчи дори не знаят през какви трудности съм преминал досега. Не играя на един крак, но определено чувството е именно такова. Когато възвърна цялата си сила в крака, тогава няма да има какво да ме спре и ще се превърна в машина. Тези проблеми ме направиха наистина силен психически. Надявам се до края на сезона да стигна 100-те процента. В същото време може и повече да не бъда във върховата си форма. Въпреки това нивото ми в момента е достатъчно да помогна на отбора си и да играя на професионално ниво.

- Наскоро станахме свидетели на едни грозни сцени в зала „Триадица“ по време на мача от Балканската лига със Сигал Прищина, в които ти беше главно действащо лице. Какво се случи на игрището и как продължи сагата след това, тъй като видяхме, че се пренесе в социалните мрежи. - Ами, не знам. Аз съм просто един играч - вършех си работата, играех здраво, хващах борби. В съответния мач съдиите можеха да свършат доста по-добра работа. Бих обвинил и тях за случилото се, защото се стигна до много сблъсъци, дори и няколко нападения по-рано преди инцидента. Както е известно, когато се опитваш да попречваш на някого, ти трябва да го правиш ето така. Този пич обаче ме буташе в областта на гърлото, което провокира реакцията ми. Аз полудях, опитах се да го ударя и да. След това той явно се почувства засрамен по някакъв начин и искаше да продължи. Аз си казах “окей, няма нужда от повече глупости” и му обърнах гръб. Той обаче напираше за повече и може би в този момент трябваше да го довърша още там. Отидох си в съблекалнята и започнах да си ровичкам по телефона. Някак си той успя да ме намери в “Инстаграм” и ми изпрати съобщение, в което беше написал да изляза от съблекалнята. Отвърнах му, че с удоволствие бих го направил, но съм заключен в стаята, и че може да ми помогне да изляза. Чух го, че говори с някого отвън, да ме били пуснали навън. Той просто беше идиот - постоянно говори.

- Има много такива като в него в играта. - Да, това е част от играта, но реално той не искаше да излизам от съблекалнята. Просто говореше и говореше и говореше. Ами, какво щеше да стане, ако наистина бях излязъл? Нямаше да съм аз човекът, който щеше да се нарани, но в същия момент се замислих за отбора и проблемите, които можех да си навлека. Не знам какво си мислят хората за мен, но в крайна сметка съм професионалист. Като цяло това беше всичко около този инцидент.

- Какви са личните ти амбиции до края на сезона и смяташ ли, че Левски може да спечели и Балканската лига, и титлата в НБЛ? - Разбира се. В Балканската лига имахме някои трудни мачове досега, не бяхме в пълен състав и имахме доста проблеми. Ако трябва да кажа категорично какво ще спечелим, то това е титлата в НБЛ. Все още има горчилка от прекратения сезон преди две години, когато знаех, че ще спечелим титлата. Тогава щеше да е хубаво да спечелим и Купата, и титлата. Сега в състава ни са доста момчета от тогавашния състав и имаме химия помежду си. Това е моят план. От болничното легло, през завръщането до завоюването на шампионска титла. Това ще бъде историята на живота ми. Искам да печеля и ще дам всичко от себе си. Сега се чувствам добре и се надявам да се чувствам все по-добре с течение на времето.

- Винаги когато имаш възможност се състезаваш и за националния отбор на Бахамските острови. Разкажи повече за този отбор. Познаваш ли се лично със звездата на Индиана в НБА Бъди Хийлд, който също е бахамец? - Да, познавам го лично. Даже не само него, ами и Клей Томпсън и Диандре Ейтън. В последните няколко години коронавирусът не ни позволява да се виждаме и да играем баскетбол заедно. Все пак те си живеят в САЩ и се засичаме изключително рядко. С Бъди Хийлд играхме заедно през 2018-а в квалификационния турнир за Световното първенство. Това беше един от най-добрите ни отбори, но за съжаление се бяхме събрали момчета, които не бяха играли заедно достатъчно дълго време. Загубихме лесния мач, който трябваше да спечелим, а след това спечелихме далеч по-трудния двубой. Това показва, че ако имахме повече време, щяхме да постигнем по-добри резултати. Ще видим какво ще стане в следващите години. Имаме Диандрей Ейтън, Бъди Хийлд, Клей Томпсън иска да се завърне при нас и да играе за нас, тъй като баща му израсна на Бахамските острови. Ще видим.

- И последно - какво искаш да кажеш на феновете на Левски? - Какво искам да им кажа? Да се държат здраво, защото предстои много хубав поход в плейофите за нас. Бих искал да усетя повече от тяхната подкрепа, повече фенове да идват в залата. Ясно е, че във важните двубои те ще бъдат с нас, но ми се иска да ни подкрепят повече и в по-предните рундове. Ще дам най-доброто от себе си, за да спечелим титлата и съм уверен, че ще се справим.