Благой Тодев: Каузата да помогна на болен е много по-голяма от мечтата ми за медал 🥇

"Бих продал всичките си медали, за да помогна на някого!" Това сподели  биатлонистът Благой Тодев, който стана европейски шампион за младежи преди дни. След триумфа талантът обяви, че се разделя със златния медал, а средствата ще дари за лечението на онкоболна жена от родния си град Банско.

- Благой, заслужи много симпатии и уважение с инициативата да продадеш на търг златния си медал от европейското за младежи по биатлон. Целта е да помогнеш на своя съгражданка от Банско, която е медицинска сестра и се бори с коварна болест. Кое те подтикна да го направиш?

- Една вечер, като говорих с майка ми и сестра ми, те ми казаха, че тя (б.а. – Нели Гълъбова) е болна от рак. Тогава нищо не казах. След няколко дни предстоеше европейското първенство.

Тази медицинска сестра доста често е помагала на майката на майка ми, моята баба. Ходеше при нея, слагаше инжекции. Обгрижваше я с каквото може. Много бегло я познавам, виждал съм я няколко пъти, но в началото не се сетих коя е точно. Даже помолих сестра ми да ми прати да видя как изглежда.

И така няколко дни преди европейското в Поклюка си казах защо да не впрегна всичките си усилия и да взема медал, бях убеден, че мога да го направя. А с този медал да помогна за набирането на сумата за лечението, която е доста голяма.

Тя няма как да се справи с това сама

и с помощта на малко Банско.

Затова реших, че хората от фейсбук групата “Биатлон България” могат да помогнат и споделих там информацията за организирания от мен търг. Същото направих и в групата на “Арсенал”, чийто фен съм. Идеята ми бе с подкрепата на хората да бъде подпомогната каузата.

- Как се чувстваше преди индивидуалния старт от програмата на европейското за младежи? Кое бе по-силно - мотивацията да изпълниш целта си или притеснението, че няма да успееш?

- Не се притеснявах, защото очаквах и спринтовата дисциплина, която в крайна сметка пропуснах, за да помогна на “А” отбора в Антхолц. Бях спокоен при стрелбата. Познавам трасето в Поклюка много добре. Участвах там миналата година на световното за мъже. Мога да кажа, че това е любимото ми трасе. Познавам всички изкачвания, всички спускания - къде и как трябва да се бяга, стрелбището също. Понатрупах опит в световната купа, доста бърз стрелец съм и това ми помогна.

Тръгнах спокоен. Стрелбата се получи. В края малко оплесках нещата (б.а. – Тодев направи 1 пропуск в последната стрелба след 3 безгрешни). През цялото време знаех, че вървя доста добре. Чувах диктора на стадиона да казва след излизането ми от стрелбището, че съм лидер. Определено бях уверен в себе си.

- Това е първият ти значителен медал в кариерата. Едва ли много спортисти биха се разделили с такъв.

- И тогава, а и сега на моменти се чудя на себе си. Медалът е нещо, за което съм мечтал. Сещам се преди 2 г., когато за първи път участвах на младежко първенство, резултатите ми не бяха толкова добри. Не бях така добре подготвен функционално и стрелково. Класирах се на местата около 35-40. Не си спомням точно. Та тогава си мечтаех много да финиширам в предните позиции.

Когато сега станах първи и спечелих златото, може би не осъзнавах какво точно съм направил и не се сещах за тази моя мечта. Да, зарадвах се много, но каузата ми означава нещо повече. Тя е много по-голяма от моята мечта - медала. Да, в последната година и половина се готвим с руските треньори, които не си поплюват. По цяла година сме на лагери, буквално се прибираме за няколко дни.

Честно казано, когато взех медала в ръцете си, си казах, че хич,

хич не искам да се разделям с него,

защото все пак ми е първият от голямо първенство. Каузата той да бъде в действителност полезен на някой друг наистина е много по-важна.

- Как върви търгът и натрупването на каква сума би те удовлетворило?

- За лечението са нужни 120 000 лева. Преди да кача анонса за търга, се чух с Нели и тя ми каза, че са събрани 40 000. Надявах се от медала да дойдат 1000 лева и още 3-4 от дарения хиляди дарения. Изобщо не очаквах да стане такава сензация, в кавички. Потърсиха ме от телевизии и други медии.

Към момента имаме 3000 лева за медала. Групата “Биатлон България” провежда акция да го откупи, съответно да събере повече пари от най-високата предложена сума.

До края на търга има доста време. Приключва заедно с олимпийските игри (б.а. – 20 февруари). Надявам се дотогава да има и допълнителни дарения за каузата.

- Сега се сещам, че съотборникът Антон Синапов организираше търгове, за да подпомага малки биатлонисти в Чепеларе. Послужи ли това или нещо друго за пример?

- Може би подсъзнателно това ми е оказало влияние. Не знам, просто така изведнъж ми хрумна да го направя. Дойде в главата ми.

- Да поговорим за биатлон. Освен европейската титла бележиш прогрес в световната купа. Как виждаш сезона до момента?

- За жалост, точно настоящият момент изведнъж се оказа тежък за мен. В понеделник дадох положителен тест за коронавирус, което означава, че ще изпусна началото на олимпийските игри в Пекин. Това малко ме срива психически, защото обърква всичките ми планове.

Иначе за сезона – направих нелошо лично най-високо класиране с 57-о място. След това записах и 65-о, бях близо до преследването. Но все още съм млад и има доста път пред мен.

- Какво следва от този положителен тест и как се чувстваш?

- Влязох в карантина. Към 3, 4 февруари ще дам няколко теста, които трябва да излязат негативни, за да замина за Пекин. Иначе се чувствам добре, нямам никакви симптоми за момента. Наистина всичко е много изненадващо за мен.

В понеделник вечерта си направих антигенен тест и беше положителен. Днес си направих нов и беше отрицателен. Нямам никакво усещане да боледувам.

Жалко, че ще пропусна откриването на първите си олимпийски игри, но това е положението.

- Прави впечатление солидното ти представяне в щафетите. При последната в Антхолц бе най-бърз от всички на втора стрелба с 5 от 5. Явно добре се чувстваш в тези стартове.

- В Руполдинг също мисля, че също бях ако не първи, то втори, на една от стрелбите за бързина. В Хохфилцен също стартирах на първи пост и ми се получи много добре. Може би щафетите ми пасват. За жалост, все още тези заветни две нули в стрелбата не идват, не знам какво се обърка. Но да, чувствам се много добре на първи пост, тръгвайки с цялата група.

На моменти

съм нагъл,

бутам се с риск

да счупя някоя щека, но това ми позволява да спечеля няколко секунди преди навлизането в рубежа.

- Как се чувстваш като част от националния отбор на България на 20 г.?

- Радостен съм, че съм в националния отбор, чувството е страхотно, но съм далече от нивото, което искам да показвам. Треньорите ми повтарят, че съм още прекалено млад и има време за резултатите. Може би обаче това, че има по-добри от мен на моята възраст, ме дразни и нахъсва.

- Ти всъщност навлезе в него заедно с руските треньори Александър Касперович и Виталий Норицин. Какво ти дава работата с сях?

- Да, аз с други не съм работил в националния. От думите на останалите в отбора разбрах, че подготовката с тях е съвсем различна. Аз лично съм много доволен. Работи се много професионално и структурирано. Определено са професионалисти.

- Българският мъжки биатлон 10 г. бе белязан от успехите на Владимир Илиев и Красимир Анев, без да се омаловажава постигнатото от Антон Синапов и Димитър Герджиков. В класирането по нации твоят принос към момента е втори след този на Владо. От позицията на твоите 20 г. какви амбиции имаш?

- В началото на сезона не очаквах такива резултати. Преди 3 г., когато може би започнах да мисля за олимпиада, си обещах, че няма да ида на игрите като резерва и ще направя всичко възможно да съм 4-и или 3-и човек.

За момента аз лично не мога да кажа дали съм втори. Да, определено точките, които нося за България, ме правят такъв и съответно говорят за моя принос. Това няма как да не ме прави доволен.

Малко не ми достига да постигна по-силни резултати. Говоря за спринтовете, в които правя по една грешка.

Що се отнася за Владо и Краси, аз

винаги съм им

се възхищавал

Даже наскоро в едно интервю казах, че искам да бягам като Владо и да стрелям като Краси. Наистина са големи примери за мен в биатлона. Още съм млад, но се надявам до 2-3 г. да се набутам между шамарите и защо не да надмина това, което те са постигнали. Вярвам, че имам потенциал.

- Коя дисциплина ти хареса най-много? Усещам, че спринтът ти пасва, но пък спечели златото в индивидуалния старт.

- Ако съдим по резултатите, индивидуалната дисциплина ми е най-добра. Ако говорим за харесване, нея я мразя най-много. Спринтът ми харесва, защото дистанцията е къса и се бяга на макс, а още повече е така в щафетите

- Имаш ли идея какво ще правиш след спорта, или е рано още. Учиш ли?

- След края на състезателната си кариера искам да стана треньор на “Банско”. В момента това ми е в главата. Уча за треньор в Югозападния университет в Благоевград. Винаги се интересувам от тренировките, разпитвам треньорите защо се прави определено нещо и записвам всичко чуто и научено в дневник подробно. За да мога да го използвам, след като се откажа

- Последният ми въпрос е за мислите и очакванията за олимпийските игри. За съжаление, лошият късмет с положителната проба точно преди тях ще те забави.

- От една страна, малко ми е тъпо, че няма да съм на откриването. От друга, тази олимпиада няма да е като предишните.

Имам предвид, че заради коронавируса ще е без публика. Няма да я има емоцията от нея. Например както беше във Франция, в Анси. Феновете бяха може би 50 000. Чувството е уау.

Но със сигурност ще дам всичко от себе си. Всеки спортист мечтае за олимпийски игри. Дано ми се получат нещата. Знам, че трасето и условията са тежки. Надявам се да се преборим с всичко това.

“24 часа” номинира Благой Тодев за “Достоен българин” за 2022 г.

Константин Ботушаров, "24 часа"