19-годишният Борислав Палашев - младата ни надежда в триатлона

Борислав Палашев е на 19 години. Национален състезател по триатлон на България.  Представя СК “Палашев” Пазарджик. Национален шампион по триатлон за мъже, спринтова дисциплина, 2020г. Национален шампион по триатлон за младежи, стандартна дисциплина, 2020г. 7 години национален шампион в различните възрастови групи. Участвал е в множество европейски и международни състезания и фестивали (Австрия, Турция, Гърция, Литва, Македония и др.), като най-големият му успех е 4-то място на Европейска купа в Лутраки, Гърция. 

Как се случи срещата ти с триатлона? 

Започнах да се занимавам с триатлон още в началното училище. Всъщност, първо беше плуването и то, по медицинско предписание. След регулярен медицински преглед в училище ни казаха, че имам гръбначно изкривяване в начален стадий. Родителите ми веднага ме заведоха в плувния басейн. Започнах да тренирам само плуване, но се оказа, че съм доста активно дете и решихме да насочим този излишък от енергия в триатлона. Успехите не закъсняха, дори и в ранна детска възраст. 

Първия успех споняш ли си го?

Доколкото си спомням, бях на 9 години. През лятото на 2011г. бях в Ердинг, Германия на европейско състезание по дуатлон. И до сега в източноевропейските страни се смята, че за по-малките състезатели може и без колоездене, поради тази причина състезанието бе дуатлон. И така момчето от България се класира на 3-то място сред останалите състезатели от над 10 различни европейски държави. Всъщност, това състезание успя да запали огънчето в мен и моите родители да продължавам да участвам в международни състезания. 

Има ли спорт от трите, в който се чувстваш по-добре?

Със сигурност за всеки един триатлет има такъв спорт, в който е най-уверен в способностите си. Аз се чувствам изключително комфортно при колоезденето и бягането. В момента наблягам много на плуването - да подобря стила и бързината си. Смятам, че съм на прав път благодарение и на помощта на Динко Юкич - европейски шампион по плуване.  През последната година с него успяхме да осъществим много добра комуникация, за съжаление дистанционно. Динко ми помага с ценни съвети за техника и бързина, следи моя прогрес, дори и по телефона. 

Има ли момент по време на състезание, за който особено внимаваш, защото е ключов?

Триатлонът може да се приеме като един от опасните спортове. Особено по време на състезание, се създават много напрегнати ситуации, към които трябва да се подхожда изключително внимателно. От трите спорта, със сигурност колоезденето изисква най-голям фокус и внимание, защото трасетата на състезания винаги са различни. Чисто психически, смятам че зоната за смяна при преминаване към следващия етап на състезанието, винаги е най-ключова. Много спортисти се сблъскват с доста големи трудности точно там. Изисква се изключително голямо спокойствие, точност и техника. Дори бих казал, че триатлонът се състои от четири спорта, като четвъртият е точно зоната за смяна.  Мисля, че притежавам една от най-добрите техники за бърза смяна. Самостоятелно съм работил над нея и това ми дава възможност да правя големи разлики или да наваксвам изоставане.

Когато ти е най-тежко, какво ти помага?

Триатлонът е индивидуален спорт. Поради тази причина, когато ми е най-тежко, винаги си повтарям, че всичко зависи от мен. Стискам зъби, затварям очи за няколко секунди и вече съм визуализирал какво трябва да се промени в представянето ми до най-малките детайли. Защото, когато вече си начертал всичко в главата си, дори и къде има камъчета по трасето, нещата започват да се случват с лекота - тогава продължвам отново с всички сили. Чувството е същото, както когато си научил урока си, и те оценят с отличен. Смятам, че всичко е в главата на човек и затова сам определяш предела си.

Спортът е семейно занимание за Палашеви. Как са разпределени ангажиментите ви в клуба и променят ли се те в семейството? Кой е шефът и кой е звездата?

Ние сме 4-членно семейство и всеки от нас има определена роля. Разбира се, баща ми е старши треньорът. И шефът, що се отнася до тренировъчния процес и състезанията. Майка ми се занимава изцяло с административната част - документация и организация на отбора. Сестра ми отговаря за популяризирането и маркетинга на клуба, присъствието ни в социалните мрежи. А аз съм активен състезател, но от две години започнах да влизам и в ролята на треньор. Дали съм звездата? Може би, но със сигурност нямаше да успея без подкрепата на близките си. Изключително съм радостен, че заедно успяхме да създадем и други състезатели, които е много вероятно да задминат моите успехи, а аз съм готов да им предам каквото съм научил.

Промениха ли се отношенията с баща ти, когато започна да тренираш с него?

Моята спортна кариера премина през много критични ситуации по отношение на клубовете най-вече - триатлонът не е толкова популярен спорт и не бяха много лицензираните клубове в България. Затова и създадохме СК “Палашев” - за да осигурим необходимото спокойствие. Затова, единствените хора, които бяха и са неизменна част от това пътуване са семейството ми. Баща ми винаги е бил моят треньор. Може би, когато създадохме клуба, започнах наистина да осъзнавам неговата роля като такъв. Ако е имало някаква промяна в нашите взаимоотношения, тя е изцяло за добро. Смятам, че с него работим като една отлично смазана машина. 

Казват, че за да се сбъднат мечтите ни, трябва да ги визуализираме. Ти какво визуализираш по отношение на спортната си кариера?

Абсолютно съм съгласен с това. Винаги съм визуализирал едно единствено нещо, което касае спортната ми кариера и то е да се превърна в име за световния триатлон. Бих се радвал изключително много, ако стана първият българин, достигнал такива постижения. Мисленето ми е фокусирано върху трупането на постоянни успехи, както в личен план, така и за нашите състезатели. Пожелавам си да нямаме контузии, които да спират тренировъчния и състезателния процес. А когато сме здрави, с добри тренировки и желание идват и големите успехи. 

Животът ми изцяло е фокусиран върху спорта, дори и личните ми цели и мечти са обвързани с него. Предстои ми кандидатстване в Националната спортна академия - специалност “треньор по триатлон”. Така че,  пожелавам си всичко да мине успешно и да започна да надграждам - за личното ми развитие и това на състезателите на СК “Палашев”.

Имаш ли фигура от световния триатлон, която те вдъхновява?

Смятам, че всеки състезател е уникален сам по себе си. Автентичността и почерка му е това, което го прави добър и вярвам, че всички известни и доказали се триатлонисти заслужават нашето уважение. Братята Браунли от Англия, които са олимпийски медалисти и свтовни шампиони; Хавиер Гомез от Испания, който също е европейски и световен медалист; Венсант Люис от Франция, който успя да пробие през последните няколко години и в момента показва най-добрите резултати в световния триатлон; Кристиян Блуменфелт от Норвегия и още много други. Всички тези хора са вдъхновение за един млад човек, постветил живота си на този спорт. Те дават пример за това как трябва да изглежда триатлонът и има много неща, които да научим от тях.

Предстоят двете държавни първенства в Бургас и Пловдив - ти вече стана шампион на страната при мъжете за 2020 година - още в юношеска възраст на 18. Какво е предизвикателството за теб тази година?

Предизвикателствата за мен никога не са спирали. Смятам, че те трябва да са неизменна част от подготвката на един спортист, тъй като те са движещата ни сила. Ще използвам държавните първенства, за да сравня нивото, което съм постигнал към момента с това на останалите, за да знам какво трябва да усъвършенствам.  С баща ми сме убедени, че няма по-добра тренировка от състезанието, така че ще се постарая в Бургас и Пловдив да направя най-добрите си стартове за сезона. Разбира се, силно се надявам тази година да успеем да стъпим и на международна сцена. Също така очаквам изключително добро представяне на СК “Палашев”. Тренировките са интензивни, прогресът на състезателите е постоянен, надяваме се и успехите да не закъснеят.