Светослав Гоцев пред Sportal.bg: Младите трябва да си вадят поуки от загубите, за да вървят напред🏐
Волейболният национал Светослав Гоцев прекара тежък сезон във френския Пари Волей, за който разказа пред Sportal.bg. Освен това, опитният централен блокировач говори за контузията си и отпадането от националния отбор за мачовете от ВНЛ. Той разкри и любопитна новина извън волейболната си кариера, която пак се върти около любимия спорт.
- Прекарахте един тежък сезон във Франция, с оглед на пандемията и проблемите, които имахте. Какви Ви се отразиха тези няколко месеца? - Първоначално имах проблем с рамото, който изискваше по-дълго време за възстановяване и подготовка. Първите месец и половина – два, когато отидох във Франция, не играх, защото се възстановявах. След това започнах да играя, разболях се от ковид, пак не играх. След това отборът спря за известно време и честно казано нямахме пълни месеци, в които да тренираме без да има някакви прекъсвания и паузи. Беше много тежко. Във Франция, не е като тук в България. Рестрикциите бяха много тежки. Имаше вечерен час – 18:00 часа, носеха се маски навън на 35 градуса пред август месец, следеше се много стриктно за маските сложени до горе. Излизаше се с атестация. Ходеше се и на мач по този начин. Ако те спрат, те проверяват. От психологическа гледна точка беше много тежко. Ако трябва да се направи сумиране, сигурно два месеца не сме играли, от шест. Това рефлектира върху всичко. Отбори, които не трябваше да отиват напред, играха във финалната четворка, а ние които трябваше да сме там излязохме от плейофите. Това се случи, защото нямахме време за тренировки...
- Индивидуално ли тренирахте през целия този период? - Тренирахме на групи във фитнеса, за да се избегнат струпвания.
- Завръщайки се в България видяхте ли по-голяма свобода? - Много по-голяма. Дразни ме, че българите не гледат глобално и не осъзнават при нас колко е разпуснато. Дори минималните мерки, които има, за нас са уж много стриктни и все се мрънка против това нещо. Това ме дразни.
- В началото на лагера на националния отбор бяхте част от състава, но отпаднахте за Лигата на нациите... - Проблемът ми с рамото е същият, който има Владо Николов и игра с него, докато не спря. Този проблем се нуждае от постоянна тонизация на рамото, за да може мускулите да са в добро състояние, но да не са претоварени. Свършихме по-рано, не играхме плейофи и аз се прибрах в края на март. Опитах се да правя упражнения, но явно подготовката за рамото ми не беше добра, за да продължа по-нататък с националния отбор. Аз лично знаех и съм обсъждал това с щаба, че можеше да участвам, да се включа втората или третата седмица на мачовете, но щабът прецени да ме остави.
- Рисковано ли щеше да бъде включването Ви в мачовете? - Не. Единственото нещо, което можеше да се случи е да се включа третата, а не втората седмица. Това вече си е решение на щаба. Аз съм заявил желанието си, че искам да играя за националния отбор и че мога да го направя, но те прецениха, че е по-добре да изчакам едно евентуално включване за европейското.
- Тази контузия може ли да се размине без операция? - Да. Имам разкъсване на лабрума – втора степен. Има четири степени. Първа и втора не се оперират, а се поддържат с упражнения, а трета и четвърта вече неминуемо минават през операция. Но това се вижда много ясно на резонанс. Правих резонанс и във Франция, и в България. Пращаха на доктора на хандбала на ПСЖ и отговорът беше, че не трябва да се подлагам на операция. Просто трябва да се правят упражнения. И наистина, във Франция имах този проблем, правих упражнения и играх адекватно цялата година.
- С отпадането от състава на националния отбор, предполагам имате повече свободно време. С какво го запълвате? - За мое щастие, в момента завършвам обучението си като кондиционен треньор. Сега моментът съвпада с взимането на Държавен изпит. Поне така ще имам повече свободно време да се подготвя и да приключа адекватно обучението си.
- В тази насока ли смятате да продължите след края на волейболната Ви кариера? - Не се виждам като спортен треньор...
- Защо? - Според мен, нямам нужните качества да бъда такъв. Но ми е изключително интересно да се занимавам с физическата подготовка на състезатели. Дори вече практикувам с приятели, които не се занимават професионално със спорт. Това е нещо, което ми е много интересно. Бих искал да продължа в тази сфера след края на волейболната ми кариера.
- Има ли отбор, в който искате да работите? - Винаги съм искал да играя в силен италиански отбор. Като играч, това нещо не можа да се случи, винаги съм играл в средни отбори. Ако един ден бъда треньор в Мачерата, това ще бъде награда за положените усилия.
- Да поговорим за националния отбор. Какво все не достига за големите успехи? - От много време съм вътре в националния отбор. Винаги сме имали пикове и спадове, така че лично аз съм приятно изненадан от това, което правят момчетата. Справят се добре. Трябва време, за да се постигне по-добра сплав между по-опитни и по-млади. Предполагам, че има доста напрежение в хората, които не са играли, които са от по-малко време там. Мисля, че сме на правилния път. Посланието ми е, че не трябва да униват, защото са още млади. Има време, в което ще поемат по-основна отговорност в националния отбор. Времето сега е просто да опипат почвата и да са опитни занапред, когато дойде следващият олимпийски квалификационен цикъл. Тогава ще е наистина нещо важно. Тези мачове са основата на следващите.
- Освен Вас, в Римини с националния отбор не присъства и Тодор Скримов. Колко голяма е неговата липса? - Със сигурност, дали е той, Теди Салпаров, Виктор Йосифов, Братоеви...липсата е голяма. Това са хора, които с годините са показали, че докато са там, отборът винаги е бил сред първите. Този преход, който се получава сега е неизбежен. Волейбол е имало преди, ще има и след нас. Тошко е играч, който може да даде много, но това, че ВНЛ не е приоритет в момента, тъй като няма изпадащи отбори, позволява на щаба да взима такива решения.
- Кой е най-тежкият съперник в Лигата на нациите? - В момента има три-четири отбора, които са с пълни състави – Бразилия, Русия, Сърбия и Полша. Те ще са в топ 4.
- Какво бихте казал на младите състезатели? - Загубите да не ги притесняват, а да си вадят поуки от тях, за да вървят напред.