Проблемната селекция, която дърпа Лудогорец надолу
Преди два дни Лудогорец загуби полуфиналния мач от турнира за Купата на България срещу ЦСКА-София. Поражението не e нито първото, нито ще е последното за орлите и само по себе си не е фатално, но е показателно за друга тенденция, която се наблюдава от две-три години насам - играта на разградчани.
Тази, която в най-силните им години бе толкова атрактивна и печеливша, че клубът умело се противопоставяше дори на европейските грандове. Всички помним мачовете с Реал (Мадрид), Ливърпул и Арсенал в София, с ПСЖ във Франция.
Отборът бе много по-силен спрямо бюджета, с който разполагаше. Добрата работа логично доведе до огромни успехи на футболния терен - 1/8-финал и още няколко излизания от групите на ЛЕ, две влизания в групите на ШЛ и едно излизане.
Към големите постижения трябва да прибавим и успешното първо подмладяване на отбора, когато звездите Емил Гъргоров, Мирослав Иванов, Иван Стоянов, Александър Барт, Гулдан и Станислав Генчев отстъпиха местата си на новопривлечените Жуниор Кайсара, Вандерсон, Мисиджан, Паломино, Пластун и Козмин Моци.
Така Лудогорец стана още по-силен, а за класата на новите говорят парите при тяхната продажба. Кайсара в Шалке за 6 млн. евро, Кафу в Бордо за 7,5 млн. евро, Паломино в Аталанта за 4 млн. евро, Върджил Мисиджан в Нюрнберг за 5 млн. евро, Пластун за над 3 млн. евро.
Клубът опита да намери равностойни техни заместници, но не успя и отборът започна да буксува в по-сериозните мачове от Европа. Червената лампичка за проблем в селекцията бе светнала, но като че ли разградчани предпочетоха да я неглижират.
Те продължиха да доминират в България, най-вече заради сериозната класа на четирима-петима футболисти, а поради добро стечение на обстоятелствата и с известна доза късмет, регулярно печелиха и място в групите на Лига Европа.
Но основната цел - групите на ШЛ, започна да се отдалечава все повече и повече с всяка изминала година. Лудогорец на няколко пъти показа, че се опитва да реши проблема, но заложи на познатото в нашите ширини - поредица от треньорски рокади, които обаче не доведоха до дълготраен положителен ефект.
Междувременно годините на изключително класните за българските стандарти Козмин Моци, Марселиньо, Вандерсон, Клаудиу Кешерю и Светослав Дяков се трупаха, което започна да се отразява на представянето на отбора и срещу по-скромни противници.
Логично клубът потърси техни заместници и именно тази приемственост се оказа големият проблем, който, поне към днешна дата, изглежда трудно решим.
Той започна през последната година от работата на Методи Томанов, но неговата смяна не доведе до желания резултат.
Преди Лудогорец бе пример как с малък (на фона на Европа) бюджет може да се изгради силен отбор, а сега показва как с доста сериозни финансови средства (за България) не впечатлява дори в мачовете от родното първенство. Продължава да печели повечето от тях, но го прави все по-трудно. И то не защото конкурентите са вдигнали нивото си, а поради поредица от провали в селекционната политика, които водят след себе си и по-слаби резултати на футболния терен.
Не е нужно да си голям специалист, за да видиш, че от няколко години Лудогорец привлича твърде много играчи със спорни спортно-технически качества.
Грубите индивидуални грешки в защита се превърнаха в емблема на слабата селекция. А представянето на Икоко, Григоре, Сисиньо, Вердон и Са дори срещу отбори като Етър и Монтана би трябвало да повдигне сериозни въпроси към хората, които отговарят за селекцията. Защото няма как клуб с амбициите на Лудогорец да разполага само с един бранител на прилично ниво за Европа (Антон Недялков), а всички останали да са с качества на нелош защитник за efbet Лига.
Не по-различно е положението и в полузащитата. Там орлите имат един класен състезател - Дяков, но е видно, че поради напредване на възрастта действа на все по-бавни обороти. Всички останали влизат в графата “спорни”. Типичен пример за такива футболисти са Стефан Баджи и Анисе (след тежката контузия преди години), за които боравенето с топката на елементарно ниво е истинско предизвикателство, а позиционирането им при игра в защита е меко казано неприемливо.
Атаката остава най-силното оръжие, но и там се забелязват доста проблеми.
Каули е много далеч от класата на своя сънародник Марселиньо. Понякога вкарва решаващи голове, но бракът при подаванията му е твърде голям за играч, дошъл от Бундеслигата. Скоростта на фланговите футболисти е значителна, но като изключим застаряващия Вандерсон и до някаква степен Кирил Десподов, останалите трябва значително да подобрят техническите, а Ману и тактическите си умения.
Видим е проблемът и при централния нападател. Кешерю все по-често изнемогва физически, но неговите заместници Ихинио Марин и Пиерос Сотириу се контузиха, заради което, към този момент, не може да се даде някаква оценка дали Лудогорец е уцелил с тяхното привличане.
Но основното е, че ако разградчани искат отново да се върнат към европейските вечери с щастлив край, те трябва да променят мисленето си спрямо селекцията. Да осъзнаят, че основният им проблем не са парите, що се касае до привличане на класни футболисти, а лошата преценка и подбор. Примерите са пред очите им - Емил Гъргоров, Александър Барт, Иван Стоянов, Мирослав Иванов, Марселиньо, Вандерсон, Кайсара, Моци, Паломино, Пластун, Мисиджан, Йордан Минев и Светослав Дяков. Всички те са привлечени или със свободен трансфер, или за суми до 600-700 хил. евро.