Белгийската звезда в джудото Тома Никифоров по-българин от българите

Легендарният български борец и кечист Дан Колов помита най-страховитите съперници. Неговата слава се носи от Нова Зеландия до Африка и от Япония до САЩ. Получава безброй предложения за чуждо гражданство, но здравенякът е непреклонен. Отхвърля ги с думите: "Чувствам се силен, защото съм българин".

В столицата на Узбекистан - Ташкент, родният трикольор е на показ. Флагът се извисява благодарение на Борис Георгиев. Сребърен медал блести от врата на джудоката, който преди минути е загубил финала на турнира от Големия шлем. До него, на най-високото стъпало, е шампионът. Той също гледа към знамената. Погледът шари между белгийското и българското, а влагата в очите не може да бъде удържана.

След успех в Узбекистан Тома Никифоров продължава битката за олимпийските квоти в категория до 100 кг. Белгиецът вече е в Грузия, където тази седмица ще се проведе следващият квалификационен турнир от най-висок ранг. След тренировките неговите колеги и спаринг партньори се вглеждат в многобройните татуировки по тялото на Тома. На една от тях е изписано на кирилица "Чувствам се силен, защото съм българин."

"Чак когато тръгнах на училище, научих френски език - споделя Никифоров, който е роден в Белгия, но родителите му са българи. - Нямаше как. Живеехме в Белгия. Преди това научих първо български. У дома винаги сме говорили на него. Майка и татко държат на корените. България е над всичко като държава и традиции. Като отношение между хората. Чувствам се повече българин от повечето българи. Звучи странно. Тези неща нямам право да ги казвам на белгийските журналисти, защото ми се дразнят."

В своята кариера 28-годишният боец е печелил медали от всички големи първенства. Липсва само олимпийско отличие. Преди пет години той участва на Игрите в Рио де Жанейро, но отпадна във втория кръг.

"Още не съм в най-добрата форма. Намирам се на 75-80% от моя капацитет - признава Никифоров. - Олимпиадата в Токио е след 4 месеца. Най-голямата цел е да взема медал там."

Тома се връща по няколко пъти на година в България. Пътува след голямо първенство, когато има няколко дни почивка.

"Всичките баби и дядовци са още живи. Имам много роднини и приятели. Дори повече в България, отколкото в Белгия - споделя джудоката, който спечели европейската титла през 2018 г. - Балканските държави обичат да се събират по заведения. Да хапват и да пийват. Аз съм веселяк. Повечето време съм в София. Лятото съм във Варна. Хубаво и спокойно ни е там. Сега си имаме и дъщеричка. Тя е със странно име. Не е типично българско. Казва се Азалия. Когато го чуят, хората в Белгия си казват, че е българско. Докато жена ми беше бременна, се чудехме как да я кръстим. Исках да е с българско име. Един ден, докато четях библията на български, излезе името Азария. То е мъжко. Майка ми даде идеята да сменим "р" с "л". Азалия е много хубаво цвете. Жена ми веднага се съгласи."

Никифоров има няколко татуировки по тялото. Сред тях е огромен кръст на гърба.

"Набожно момче съм. Винаги се кръстя и моля преди мачове. Ходя на църква с жената и детето - призна пред "България Днес" елитният спортист. - Направих си татуировката с думите на Дан Колов много отдавна. Всички български мъже трябва да я имат на тялото."

Финал с приятел

Тома Никифоров трябваше да потисне приятелските чувства във финалната битка на турнира от Големия шлем в Ташкент срещу Борис Георгиев. Двамата са добри приятели. Не пропускат да се съберат при възможност, но когато залогът е златен медал, чувствата остават на заден план.

"За пръв път ми се случва - признава Тома Никифоров. - Вътрешно бях щастлив, че финалът ще е български. Казахме си, че ще се видим на татамито. Оттам насетне не сме говорили. Все пак е боен спорт. Отиваме да се борим, а не да се целуваме или танцуваме. Финалът беше красив. Сборихме се на 100 процента. За малко да му счупя носа. Той ме ритна в крака. Не сме се пазили. Играхме за златото. Този ден аз бях по-добрият. Пожелах му да имаме още много подобни финали между нас. Той написа в социалните мрежи, че да загубиш финал от приятел не е истинска загуба. Дружбата победи.”

Световните медии отбелязаха джентълменското поведение след края на битката. Тома и Борис бяха увековечени в паметна снимка, на която и двамата са усмихнати.

"Когато спечелих, веднага ми се насълзиха очите - добави Никифоров. - Емоционално момче съм. Не ме е срам да показвам чувствата. Когато ми се реве, си рева. Когато ми е хубаво, се смея. Тези сълзи на стълбичката бяха от щастие."

Воля след 9 операции

Тома Никифоров претърпя общо 9 операции в своята кариера. Последните три поставиха под въпрос участието на олимпиадата в Токио.

"Първо скъсах кръстни връзки. Завърнах се и взех един-два медала. След което извадих лявото рамо на европейското първенство - реди хронологията белгиецът с българско съзнание. - Когато отново се възстанових, на последната тренировка преди първото състезание извадих другото рамо. Бях постоянно под напрежение през последните две години."

За късмет на Тома олимпиадата беше отложена с година. Успоредно с това бяха пренасрочени и квалификационните турнири.

"Олекна ми, когато отпадна олимпиадата, защото не бях на 100%. Няма как да се завърнеш след 3 поредни операции и за няколко месеца да си в топформа - допълни Никифоров. - Получих цяла година. Казах си - това е моят шанс. Имам време да възстановя. Да вляза в ритъм. Промених си джудото заради операциите. Страхувах се да не извадя отново рамото. Има техники, които ограничавам."