Дрийм тийм – много повече от отбор

Книгата "Дрийм тийм" излиза на българския пазар до броени дни
Баскетболът се превърна в религия за много от нас благодарение на тази група отбрани личности. Да видиш на едно място събрани звезди от ранга на Майкъл Джордан, Меджик Джонсън, Лари Бърд, Патрик Юинг, Чарлз Баркли… това е максимумът, на който някой спортен фен някога е можел да се надява. Нарекоха ги „Дрийм тийм“. И в това няма нищо случайно. Никога преди това не е имало и никога след това няма да има друг подобен тим. Първите винаги са уникални. И остават завинаги в историята. Такава бе селекцията на Чък Дейли, представляваща националния отбор на САЩ по баскетбол на Олимпиадата в Барселона.Благодарение на книгата на Джак Маккълъм „Дрийм тийм“ имаме възможност да се докоснем до същината на този легендарен отбор. Авторът успява да ни пренесе максимално близо до иконите на баскетбола. Толкова точен и достоверен е неговият разказ, сякаш сме там сред тях – на трибуните, в автобуса, в казиното, в хотела или в закусвалнята. И спокойно им задаваме въпроси или просто се любуваме на великолепието им. Но в същото време това не е хвалебствие за този знаменит състав. Това е истината за него. Начинът, по който е събран, с вникване в детайлите, без никакви компромиси и съображения. Истината, такава, каквато я е видял Маккълъм, през неговите очи или тези на очевидците.

Издателите от Premium Books са се постарали да пресъздадат това невероятно усещане. Единствената по рода си книга ще излезе на българския пазар през следващата седмица. И всички фенове, не само на баскетбола, но на спорта изобщо, ще могат да я прочетат. Това е книга, която си струва да имате и да прелиствате през определен период от време.

Дрийм тийм – много повече от отбор

„Имаш ли запис? – попита ме Майкъл Джордан. – На онзи мач?“

„Имам“ – отговорих му.

„Човече, всички ме питат за този мач. Не съм се забавлявал повече на която и да е друга среща в кариерата ми“ – каза той.

Този мач е като олицетворение на легендата за „Дрийм тийма“, който безспорно е най-доминиращият спортен отбор, съществувал някога. Към него не се обръщаме просто като към обикновен двубой. Не, този двубой в Монте Карло, непосредствено преди старта на Олимпийските игри в Барселона през 1992 година, е чистото изображение на най-великите баскетболисти в света. САЩ играха общо 14 мача през онова лято – шест от тях в предолимпийските квалификации и осем по пътя им към златния медал в Барселона. А най-оспорваният двубой, в който участваха, бе на финала за титлата срещу симпатичния тим на Хърватия при победата им с 32 точки. Дори да гледате към чистата статистика, пак няма да може да разберете колко всъщност е голяма разликата между „Дрийм тийма“ и всички останали. Тези момчета можеха да срещнат конкуренция само когато играеха един срещу друг.

Видеото от онзи мач е като Светия граал за баскетбола, а описанието му е в тази книга, в 28-а глава.

Перфектната буря връхлетя Барселона през лятото на „Дрийм тийма“. Тогава всичко се напасна. Членовете на онзи отбор бяха на прага на ветеранските години за НБА, или почти достигнали пика на собствените си възможности. Останалата част от света, която откъслечно знаеше за уменията на баскетболистите от Лигата, нямаше търпение да ги види в пълния им блясък предвид това, че Олимпиадата в Барселона бе първата, на която професионалистите от НБА бяха допуснати да играят. Те бяха олицетворение на суперзвездите на една държава, която все още държеше позицията на световен лидер в спорта.Просто нямаше как да стане по-добре от това. И когато членовете на този „Дрийм тийм“ показаха какво могат като отбор, тогава единственото, което ни оставаше, бе да се насладим на шоуто... и всеки от нас знаеше, че то наистина ще бъде феноменално. Те стояха така, сякаш са холивудски звезди от най-висок ранг, като Джони Кеш, братята Олман или Сантана от „Уудсток“. „Ако сега заснемеха сериал и трябваше да участваме в него, сигурно щеше да е от такава величина като тези от едно време“ – отчита Лари Бърд…

…Разбира се, има и известни съмнения, че в днешно време „Отборът мечта“ изглежда по-специален и добър, отколкото е бил, заради носталгията към него. „Това е „Дрийм тиймът“ на нашите разкрасени спомени – споделя комисарят на НБА Дейвид Стърн. – Говорим за хора, които бяха решили, че отиват на война срещу всички. Забравят как Чарлз заби лакът на един играч от Ангола, а Майкъл и останалите заличиха логото на олимпийските игри, защото другите нямаха шанс да се мерят с тях. Имаше реплики от сорта на: „Защо изобщо изпращаме нашите отбори там? Вие се опитвате да унижите останалите държави с тези звезди“. Сега, разглеждайки нещата отвъд годините, те изглеждат далеч по-розови“ – казва още Стърн.

В тази книга нищо от това не е пропуснато, господин Стърн. „Дрийм тиймът“ действително бе използван от различни спортни институции като оръжие след края на Олимпиадата, за да се разрешават конфликти, и дори играчите му бяха сочени за виновници за събития, в които не са участвали. Романтизмът отстъпи място на прагматизма. Всичко това е част от нашата история. Всъщност тази книга е детайлно проучване на една цяла генерация, тъй като в известна степен членовете на „Отбора мечта“ представляваха извадка на случващото се в професионалния баскетбол в средата на 80-те и началото на 90-те години, една златна ера за НБА, която завърши заедно с края на приказката на въпросния „Дрийм тийм“, на който светът стана свидетел през август 1992 година.Това е хронология на събитията. За мен бе изключително важно да дам дефиниция на тези играчи, преди да станат част от „Дрийм тийм“. Майкъл Джордан като млад герой от Олимпийските игри през 1984 година, Скоти Пипън, от друга страна, като човек, който се бореше, за да намери своето място редом до изключително известния си съотборник в „Чикаго Булс“. Да не забравяме за буйния нрав на Чарлз Баркли, както и разбира се, няма да пропуснем съперничеството между Меджик Джонсън и Лари Бърд през 80-те години.

Ще проследим и процеса на избор на този отбор, който до известна степен може да е дори по-интересен от самите мачове, които те изиграха впоследствие. Говорим за политически действия, някакъв странен театър, в който в действие влязоха стари съперничества както на терена, така и извън него, при това на най-високо ниво.

Беше важно също така да представим и играчите в настоящето, къде са те сега – там, от домовете им (Финикс, Хюстън, Сан Антонио, Спокейн) или пък от офисите, в които работят (Шарлът и Орландо). В този разказ ще имаме връщане към миналото и посрещане на настоящето. Някак като магическо йо-йо, с което играем, а не като типичен пробив на Чарлз – директно напред, преминавайки през всяко препятствие по пътя.

Като много от нас, те самите се сблъскват с провалите извън терена, някои като бащи и съпрузи, други като треньори, генерални мениджъри или бизнесмени. Но от баскетболна гледна точка те наистина се бяха доближили до съвършенството. „Това са хора, които написаха голяма част от историята, играейки в най-великия отбор на Вселената. Оставиха толкова голяма диря, че дори не знам кой би могъл да заеме второ място след тях“ – споделя мениджърът на „Далас Маверикс“ Дони Нелсън, който тренира един от съперниците им на Олимпиадата.Най-точният барометър за това какво точно представлява този отбор в исторически план може да бъде открит в думите на един от основните му членове – човек, който спечели 5 шампионски титли в НБА, три пъти бе избиран за „Най-полезен играч“ и има един трофей в колежанското първенство NCAA, както и безброй първи места в конкурсите по популярност.

„За мен „Дрийм тийм“ е №1 по отношение на абсолютно всичко, което съм постигнал в баскетболната си кариера. Причината да мисля така е, че никога няма да има друг отбор като него, защото няма откъде да се появи“, споделя Меджик Джонсън.

Още от Баскетбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти