Краси Балъков пред Sportal.bg: Готов съм да се върна и призовавам за тотална промяна

Сега, когато шансовете ни за класиране са илюзорни, повече не трябва да мълчим и е крайно време нещата да се назоват с истинските им имена

Легендарният български футболист Красимир Балъков в продължение на няколко месеца упорито избягваше публичните изяви, въпреки че неговото име най-често се споменаваше за нов национален селекционер. „Не искам да развалям и без това неблагоприятната атмосфера в тима", заяви Балъков в ексклузивно интервю за  Sportal.bg. „Сметнах, че сега, когато шансовете ни за класиране са илюзорни, повече не трябва да мълчим и е крайно време нещата да се назоват с истинските им имена", обяви бившият полузащитник на германския шампион Щутгарт пред най-големия спортен сайт в България. Г-н Балъков, през последните месеци не сте в медийното пространство. Защо се отдръпнахте толкова много? - Поради различни причини, но това в момента не е толкова важно. Сега, когато шансовете ни за класиране са илюзорни, повече не трябва да мълчим. Като българин и човек, който осъзнава какво му е дала България, се чувствам длъжен да изразя и своето становище за футбола като цяло. Имах достатъчно време да се запозная със ситуацията в българския футбол, говорих с не малко президенти, допитах се до доста хора и мисля, че е назрял моментът за тотална промяна. Готов съм да я подкрепя. Предполагам сте гледали срещата на националите с Албания. Какво мислите за нея, а и за представянето ни в тези квалификации като цяло? - Мачът с Албания бе изключително слаб. С него вече сме на дъното. Видя се, че дори една страна като Албания се развива, а ние седим на едно място. Дори по-лошо, затъваме. Вече пропускаме втори голям форум. Би трябвало отдавна да е светнала лампичката, че българският футбол е сбъркан изначално. Не може да се гледа на пет сантиметра от носа. Една къща не се строи от покрива. Трябват основи. Ние ги нямаме. Ако искаме да постигнем нещо, трябва да започнем от нулата. Не можем да се заблуждаваме повече, че имаме таланти и те все някой ден ще ни класират на европейско или световно първенство. Всички държави имат таланти. Въпросът е да се работи с тях. Много хора си мислят, че още е 1994 г. и някаква случайност като сбор от добри футболисти ще ни измъкне от блатото. Това няма да се случи освен ако както казах не предприемем тотална промяна. Вие сте сочен като една от най-силните фигури, която би могла да се противопостави на Борислав Михайлов... - Не желая да се конфронтирам с никого. Най-малкото с президента на футболната ни централа Борислав Михайлов. Поддържам добри взаимоотношения с всички мои бивши съотборници. Да, признавам, че по някои теми имаме разногласия, но това е нещо нормално. Тук няма място за сръдни. Говорим за бъдещето на българския футбол. Според вас добре ли си вършат работата Борислав Михайлов като президент на БФС и членовете на Изпълкома? - Не ме разбирайте погрешно. Не съм аз човекът, който трябва да дава оценки. Аз не критикувам персонално хора. Думите ми не са срещу Боби Михайлов и БФС. Те са насочени срещу системата. Тя е погрешна. Критикувам и футболните президенти, и политиците свързани и отговорни по някакъв начин за футбола. Повечето от собствениците на клубовете дават пари и прескачат много нива. Иска се бърз успех и той естествено не идва. От къде да дойде? Естествено, че националният тим е лицето на България, но генерално вината не е в играчи и треньор. Не говорите като треньор... - Говоря като човек, който го боли за българския футбол. Мисля, че съм си извоювал правото да давам мнение по футболни въпроси, особено когато българският футбол не върви. Вие лично готов ли сте да станете част от Изпълкома, да работите за българския футбол и разполагате ли с готова програма за отстраняване на проблемите? -  Ако ме питате дали съм готов да се ангажирам по-дълбоко, отговорът ми е „да". Но е въпрос на разговори и начин на работа.  

А за програмата?

Преди около пет години УЕФА прие лицензионна програма за развитието на футбола в Европа. Тази програма беше изпратена, разбира се, на всички федерации, включително и на БФС. До колкото ми е известно, клубовете са писмено уведомени от централата и би трябвало да изпълняват основните критерии, които са: 1. инфраструктура, 2. спортни критерии, 3. административни и човешки ресурси (управление), 4. правни критерии, 5. финансови и банкови гаранции. За съжаление това не се изпълнява, а именно от тук трябва да започнем структурната промяна в българския футбол.

Това е бюрократичната страна на нещата, а футболната философия? - Двете неща са свързани. Ако вникнем в тези пет точки на лицензионната програма ще установим, че там се крие основата за правилна футболна стратегия. А що се отнася до футболната философия, всеки клуб трябва да я изгради сам за себе си, съобразявайки се с възможностите и качествата на състезателите, с които разполага. Същото важи и за българския национален отбор.

До момента това не се изпълнява. Какъв е пътят на промяната? - Явно, трябва да се използва публичното пространство. И нека обществеността бъде съдник на тези, които не искат да участват в промяната. Било то политици, футболни деятели, управници и други. Липсва конструктивната критика. Не се назовават проблемите с истинските им имена. Стига толкова сме се крили. През 1994 г. в националния тим също имаше разногласия, но всеки си знаеше мястото. Сега ситуацията във футболна Европа е по-различна. Работи се по друг тертип. Работата се дискутира и по някой път избухват публични скандали, но след тяхното затишие нещата се получават.

Вие сте един от футболните треньори, който се ползва с подкрепата на феновете за национален селекционер. Готов ли сте да поемете тима? - Готов съм, но имам изисквания, от които няма да отстъпя. Видно е, че имаме проблем в ДЮШ и при младежите. Дори смятам, че БФС и клубовете трябва да изискват много повече от националните си състезатели за сметка на тяхното по-бързо израстване. Не само като футболни качества, но и като личности.

Не смятате ли, че това няма как да стане с толкова много чужденци в българското първенство? Малка държава като нас, вместо да инвестира в бази и подрастващи, хвърля пари на вятъра. Много български клубове купуват чужденци на поразия. Това е парадокс. Дори гранд като Байерн Мюнхен не може да си позволи да купи толкова легионери. За мен най-правилният път за развитие е този на Франция. Те загубиха през 1993 г. от нас и промениха изцяло своята политика. Мислеха си, че са много велики, но тогавашното поражение, в последствие се превърна в триумф. Наблегнаха на юноши, интернати, бази и успехите са налице. Ние какво имаме? Футболистите не могат да си получат малките заплати, но сме с 16 елитни клуба, с цели две професионални Б групи.

Преди време доста се спекулираше с вашето име за поста национален селекционер. Каква е истината, защото в един момент остана впечатлението, че БФС ви кани, но вие отказвате? - Истината е, че проведох два разговора с Боби Михайлов. Един път - по телефона и на сватбата на Стефка Костадинова. Държа да подчертая, че бяха доста ползотворни. Но сериозно предложение не съм получавал.

Какво мислите за твърдението: „Имаме страхотни нападатели, само че нямаме Балъков. - Не е важно дали нямаме Балъков, Стоичков, Лечков... Истината е, че поради различни причини националните състезатели не можаха да демонстрират своя истински потенциал.

Като за край на интервюто, желаете ли да кажете нещо, което сме изпуснали да ви попитаме? - Ще завърша както и започнах. Не можем да гледаме на пет сантиметра от носовете си. С общи усилия трябва да променим системата. Така, както го направи Франция.

ФОТОГРАФ: ГЕОРГИ КАЗАКОВ

Още от БГ Футбол

Виж всички

Водещи Новини

Видео акценти