9,4 секунди? Вече май не са в сферата на фантастиката
От момента, в който Юсейн Болт изпълни своя танц на радостта, след като спря хронометрите на феноменалните 9,69 секунди във финала 100 метра на олимпийските игри в Пекин преди точно една година, хората започнаха да се питат колко бърз всъщност може да бъде той. Учените дори използваха технологията за намаляване на скоростта, за да се опитат да екстраполират какво би било времето му, ако той беше запазил високото си темпо до самата финална линия, така както го направи на 200 метра, когато шокира всички, подобрявайки световния рекорд на легендарния Майкъл Джонсън. Коментари от сорта "под 9,6 секунди" тогава караха хората да повдигат вежди, докато предположения около 9,5 секунди граничеха направо с фантазията. Но вече не...
В продължение на десетилетия 10-секундната бариера беше показател за световна класа на спринтьорите и само най-добрите слизаха под нея. Преди 40 години Джим Хайнс стана първият човек, който я счупи, записвайки 9,95 секунди на олимпийските игри в Мексико. Този рекорд издържа 15 години, докато Калвин Смит не пробяга 100-те метра за 9,93 секунди. Едва в края на 80-те години на миналия век, лекоатлетите започнаха да слизат редовно под тази граница. Първо това бе скандалният Бен Джонсън, който бе уличен в употребата на допинг, а след това Карл Люис (9,92), Лерой Бърел (9,85) и Донован Бейли (9,84).
Морис Грийн даде началото на ерата на големите рекорди, смъквайки пет стотни от постижението на Бейли - 9,79 секунди. Асафа Пауъл от Ямайка продължи тази тенденци - 9,77 и 9,74 секунди, преди в битката да се включи и Болт. Той свали две стотни от рекорда на сънародника си през май 2008 година (9,72), а след това още три в Пекин (9,69).
Така се стигна до датата 16 август 2009 година и невероятните 11 стотни разлика в сравнение с досегашния световен рекорд. След като бяха нужни цели 30 години работа, за да слезе под границата от 9,9 секунди, сега рекордът падна под 9,6 секунди само за 12 месеца. "Мисля, че мога да сляза до 9,4 секунди", заяви неотдавна Мълнията. Твърде амбициозна цел, но не и невъзможна...
Освен всичко друго ямайският спринтьор промени и представата за това как трябва да изглеждат спринтьорите. Люис беше хармонично развит, но останалите най-добри през последните 40 години бяха мускулести, силови атлети, обикновено под 1,83 метра, които прекарват толкова време във фитнеса, колкото и на пистата. Болт обаче е доста далеч от този шаблон. Той е висок 1,95 метра, изглежда тромав, а а фигурата му е направо слаба в сравнение с конкурентите му.
Прогресът в технологиите по отношението на пистовите настилки и екипировката, храненето, и научните методи за подготовка без съмнение са спомогнали за този напредък във времената на състезателите, но всеобщото мнение е, че Болт е атлет, който се ражда веднъж на 100 години, и заслужено си е спечелил възхищението и уважението на феновете и съперниците си.
Развитие на световния рекорд на 100 м в последните 40 години: 9,95 секунди: Джим Хайнс (САЩ), 14 октомври 1968 година в Мексико сити, Мексико 9,93 секунди: Келвин Смит (САЩ), 3 юли 1983 година в Колорадо Спрингс, САЩ 9,92 секунди: Карл Люис (САЩ), 24 септември 1988 на Олимпиадата в Сеул, Южна Корея 9,90 секунди: Лерой Бърел (САЩ), 14 юни 1991 година в Ню Йорк, САЩ 9,86 секунди: Карл Люис (САЩ), 25 август 1991 година в Токио, Япония 9,85 секунди: Лерой Бърел (САЩ), 6 юли 1994 година в Лозана, Швейцария 9,84 секунди: Донован Бейли (Кан), 27 юли 1996 година на Олимпиадата в Атланта, САЩ 9,79 секунди: Морис Грийн (САЩ), 16 юни 1999 година в Атина, Гърция 9,77 секунди: Асафа Пауъл (Ям), 14 юни 2005 година в Атина, Гърция 9,74 секунди: Асафа Пауъл (Ям), 9 септември 2007 година в Риети, Италия 9,72 секунди: Юсейн Болт (Ям), 31 май 2008 година в Ню Йорк, САЩ 9,69 секунди: Юсейн Болт (Ям), 16 август 2008 година на Олимпиадата в Пекин, Китай 9,58 секунди: Юсейн Болт (Ям), 16 август 2009 година в Берлин, Германия
СНИМКА: EPA/KERIM OKTEN / БГНЕС